Home » Избрано

Откъде се финансира България? Тайният заем може да ни излезе много скъпо

2015.12.15 Няма коментари

Атанас Динов*, Klinklin.bg

Илюстрация: ureport.bg

Илюстрация: Ureport.bg

Малкият на пръв поглед заем от 50 млн евро помита години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. Зад липсата на информация по новия кредит  прозират отчаяние и трагично финансово състояние. Кой ли е новият тайнствен „стратегически партньор“, който толкова бърза да си купи български дълг?

Какво се случва с държавните пари в България? Защо се ощетяват данъкоплатците и как и откъде се взимат заеми? Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление?

Това са въпроси, на които държавата трябва да отговори пред данъкоплатците, след като в края на ноември, Министерството на финансите обяви, че е отворило съществуваща еврооблигация с под 20 години падеж. Заемът е за 50 млн. евро и е частна транзакция.

Смущаващото тук е, че сделката беше извършена при намаление на стойността под пазарната цена, така че правителството самó ощети държавната хазна, а частният инвеститор, останал в пълна тайна, направи печалба, която може да се оцени на близо 1,5 млн. евро.

За сделката се разбра едва след като картите бяха вече раздадени. Предполага се – в полза на избрания инвеститор. Всичко това обаче поставя много въпроси.

На първо място, как и откъде се финансира България? И защо това се случва по един слаб и непрозрачен начин, който напомня по-скоро действията на държава от третия свят, отколкото на членка на Европейския съюз.

Още по-страшен е друг въпрос, който крещи за отговор – защо бе нужно да се взима нов дълг при такива неизгодни условия?

Това може да постави много опасен прецедент за държавата, особено като се има предвид, че правителството се подготвя да вземе нов международен заем от 2 млрд. евро, а и ще създаде проблеми и за държавни и частни фирми, които търсят международно финансиране на капиталовите пазари.

Тези тактики на самонамаляване от цената на облигация, и то специално на частните дългови пазари, могат да пометат години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. А с това, очевидно, се ощетява и държавната хазна с още милиони и то в евро.

Първият анализ на пласирането на новата емисия показва самонамалението на цената. Вторият поглед създава впечатление за отчаяние, даже за трагично финансово състояние.

Наистина ли държавата стигна дотам да търси заем на международните пазари за едва 50 млн. евро?

С толкова даже и българските банки можеха да я финансират, ако Министерството на финансите не беше „забравило“ за тях.

Но нека проследим, за съжаление – постфактум, какво всъщност се случи.

На 20 ноември България обяви, че е излязла на капиталовите пазари. И обяви, че се е финансирала с 50 млн. евро, като е отворила вече съществуваща облигационна емисия на 13 ноември, чийто падеж е до март 2035 г. /около 19,5 години/. Важното беше, че пласирането на новата емисия е частно. То не беше обявено публично и в търга не бяха поканени да участват широк кръг инвеститори.

Вместо това, сделката е била директно уредена между „глобален инвеститор“ и България, а като посредник влиза инвестиционната банка Goldman Sachs.

Смущаващото в случая не е частното пласиране, нито, както пишат медиите в България, че държавата действа с Goldman Sachs – банка, която не е сред четирите финансови институции, сключили договор за пласиране на български облигации през MTN програмата.

Втрещяващото е цената на новата облигационна емисия.

Новият дълг е на цена 88,514%, при доходност от 3,987%. Данните са от борсата в Люксембург, където облигационната емисия е листната, заедно с останалата (основна) част от тази преотворена облигационна емисия, която е на стойност 850 млн.евро.

За запознатите, а и за недотам запознатите, нека припомним: старата облигационна емисия беше издадена на 19 март тази година с пълен 20-годишен срок на падеж, цена 97,982% (от 850 млн евро) и купон от 3,28% (лихва, ако беше издадена на 100%). В пласирането й тогава участваха гореспоменатите четири банки: Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit. Облигациите бяха издадени през GMTN – Глобална средносрочна програма за емитиране на облигации /Global Medium Term Programme/.

На 20 ноември т.г. обаче същите тези облигации от 850 млн. евро се търгуваха на фондовата борса във Франкфурт на цена от… 91,96 %, т.е. по-висока от цената, на която са били издадени новите 50 млн. евро. Още по-изумителното в случая е, че Министерството на финансите на България самó прави още по-голямо намаление и ги оценява на 88,514%!

Вярно е, че в петък цените варираха. Тези на борсата във Франкфурт бяха едни от най-високите. Имаше и по-ниски – тези на Пощенска банка и на Обединена българска банка, които се движеха между 90%-91%. Това, което поиска българската държава обаче беше най-ниската котирана цена.

Така пак стигаме до въпросите.

Защо България издава нов дълг с намаление от около 3,7% под цените във Франкфурт?

Даже и намалението да е само около 1,65% – спрямо най-ниските цени, на които някои ги предлагаха, сумата е внушителна – 825,000 евро. Ако пък вземем намалението от 3,7 %, вече става дума за 1,85 млн. евро! Кой и защо реши, че така, с лека ръка, България може да загуби между 0,8 млн. и 1,8 млн. евро държавни пари?

Толкова ли сме богати, че да подаряваме тези пари на някого?

Същата тази държава събира данъци от гражданите и фирмите си, за да си напълни хазната, продава скъпи винетки за разнебитени пътища и иска налози, които граничат с абсурда – този за вредните храни например. Излиза, че когато плащат, гражданите са важни, от тях зависи благосъстоянието на нацията, а когато парите се оставят на масата за някой друг, зад гърба им, никой не ги пита!

И обърнете внимание – тук не става дума за лихва. Всеки плаща лихви като вземе пари назаем. Става въпрос за цената, на която световните облигационни пазари търгуват български ценни книжа в евро.

Схемата е проста – някой иска да си купи български дълг, друг го продава. Осъществява се търговия.

След публикациите в медиите, които недоумяваха какво се случва,правителството излезе със становище, че това било нормално и е в унисон с цената, по която България можела да се финансира.

Да, ако това беше публична и голяма бенчмарк транзакция, като тази през март (примерно над 500 млн. евро). Тогава – да! Инвеститорите щяха да искат премия. Съмнително е обаче дали щеше да е от около 3,7%. Но това щеше да бъде определено от банките, които „общуват“ с пазара, а не от издателя на дълга.

Само че практиката при частните облигации е точно обратната – заемите се взимат на по-изгодни условия за издателя на облигацията и на цена, близка до тази на пазарите, където се търгува дългът. Или пък с малка премия, но далеч не като на публичния пазар, какъвто е аргументът на правителството в отговора му от 24 ноември.

Но нека се заровим малко по-надълбоко в прословутата сделка, където може да открием и по-страшни последствия.

Досега калкулирахме загубите само върху новоиздадената облигация от 50 млн. евро. Но държавата се готви да вземе нов заем до 2 млрд. евро на международните пазари.

Ако целият нов дълг се очаква да е 40 пъти повече и ако България се финансира с намаление под пазарната цена от 1,65%,

то тогава загубата от българското подценяване ще е около 34 млн. Евро, а на 3,7% намаление – 74 млн. евро!

Тези пари биха могли да се насочат в редица сфери, които плачат за тях – за заплати на научните работници, които се изравниха по ранг с чистачките, за здравеопазване, образование… С една дума – парите да си останат у нас, а не в инвеститори, които купуват нещо на цена под реалната му стойност.

Но когато има губещи, винаги има и печеливши.

Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление? Частните пласирания на облигации обикновено стават, защото някой предлага или търси нещо, което не се намира на публичния пазар. Затова, както се спомена по-горе, това става най-често много близо до пазарните (вторични) цени за издателя на дълга, т.е. този, който търси заема се финансира по-изгодно от публичния пазар, който изисква премия за новия (дългов) риск.

В други случаи частните пазари са средства за финансиране, когато ситуацията е много отчаяна, а парите са необходими спешно. Защото става дума за облигация с почти 20 години живот до падежа! Дотогава могат да се случат страшно много неща. Да, това е изгодно дълъг заем за една държава като падеж, но създава опасен прецедент.

Какво става? Намери ли се нов стратегически инвеститор за българския дълг?

Защо бе нужно и това бързане на пласирането, когато се очаква Европейската централна банка най-рано през декември отново да намали евро лихвите (в още по- негативна посока) и с това също да свали лихвите и на българските заеми. Или нашенските финансисти откриха нов етап в българското финансиране на международните пазари? Министерството на финансите правилно излезе със свой отговор на 24 ноември, но той дойде твърде късно. И далеч с недостатъчно информация, защото една бедна България пилее пари, които няма.

 

————————————————————————————————————————————————–

* Атанас Динов е финансов журналист и анализатор на финансовите и капиталовите пазари, които познава още отпреди финансовата криза. Проследява я докато работи в International Financing Review (Thomson Reuters), водещата публикация за финансиране на публичните пазари. От 2015 г той анализира частните дългови пазари в Европа и Азия в mtn-i – Лондон. Има опит върху издаването на дългове на международните капиталови пазари, като е следил публични и частни транзакции в различни валути.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.