Home » Авторски страници

Немислене

2015.12.08 Няма коментари

3Хайде да си поиграем на една много яка въртележка. На въпроси и отговори. Единственото условие е да се отпуснете и да бъдете абсолютно честни към себе си, да не лъжете сами себе си в отговорите си. Кое ѝ е якото на играта ли? Ами това, че сте сами. Никой не ви наблюдава, никой не ви контролира, никой не ви записва. Можете наистина да си позволите лукса да бъдете откровени, без да се озъртате. Ако искате, играйте на ум или пък вземете лист и химикалка, и си пишете, но накрая изгорете всичко, за да не остават следи. Като казвам всичко, нямам предвид химикалката – нея може да не я хвърляте в огъня.

Защо да не оставяте следи ли? Така ще ви е по-удобно да се върнете в досегашния си живот. Човешката памет е услужлива – забравяте това, което не ви изнася. Ако оставите честните си отговори да съществуват на лист хартия, е възможно от време на време да се връщате към тях и да си ги препрочитате, а това всеки път ще ви кара да се замисляте и отново, и отново ще разваля вашето безметежно съществуване. Такова, каквото сте си го устроили – без много въпроси и с още по-малко отговори. Изводът е ясен – горете, унищожавайте бъдещите си главоболия. А най-добре изобщо не играйте… Кой знае, може пък по време на играта да вземете да започнете и да мислите. Това е ужасно. Мисленето ще ви докара до под кривата круша. Ще има покъртителни последици за вас. Ще ви се наложи да взимате самостоятелни решения, да поемете отговорност за живота си и за живота на вашите близки.

Ужас! Не! Я, по-добре зарежете всичко и си я карайте, както досега. Защо да си усложнявате битието? Майната му на всичко. Даже аз се стреснах! Няма да играя. Ще си я караме, както сме си свикнали. Яваш-яваш, полека-полека, без да си даваме много зор. Нека някой друг да мисли вместо нас. Нека някой друг да взима решенията за нас и за хората, които обичаме. Нека друг да носи отговорността. Майната му! Я, колко си ни е добре – екстра сме си. Няма въпроси – няма отговори. Не мислим, не решаваме нищо, не се интересуваме от нищо, не ни пука за нищо и за никого.

Опа, чакайте малко. Как така да не ми пука за никого? Глупости. Искам да съм добре. Да се храня стабилно, да живея обилно, да имам хубава кола, апартамент, гаджета… Роднините ми също искам да са ОК, родители, деца… Алооо, кой каза, че не ми било пукало? Пука ми и още как! Хмм, сега я втасах! Ама защо ме карате да мисля, да поемам отговорности и сам да решавам кое е добре за мен и кое не е? Казах, че ми пука. Да така е, но толкоз… Това, че ме интересува начина на живот на моето семейство и на самия мен, не означава, че трябва да ме натоварвате с всички останали простотии. Разбира се, че искам да ми е гот. Само че, нека някой друг да се погрижи за това.

Аре чао! Стига толкова. Само ме занимавате с тъпните си. Ебаси наглите типове! Ще ме карате да мисля, да решавам, да нося отговорност… А беее… що не си…

 

Ивайло Зартов,

30 ноември 2015 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.