Home » Авторски страници, българи зад граница

Среща на Плевнелиев и Митов с българската общност в Ню Йорк

2015.09.27 Един коментар
Spread the love

bg_00002

Президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов се срещнаха вчера с представители на българската общност в Ню Йорк. В срещата, организирана от посланик Елена Поптодорова в сградата на българското генерално консулство в Ню Йорк, участва и зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, както и министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. На срещата присъства и българската футболна легенда Христо Стоичков.

bg_00003

Плевнелиев, Митов, Георгиева и Бъчварова са от 24 септември в САЩ за участие в 70-тата сесия на Общото събрание на ООН. В рамките на това работно посещение, те се срещнаха и представители на българската общност в Ню Йорк.

Както вече съобщихме (вж. тук), министър Митов ще се срещне и с представители на българските общности и в Чикаго и в Бостън. Срещата в Чикаго е предвидена за 1 октомври в залата на срещи в Парк дистрикт Норидж.

bg_00001

“Решението на бежанската криза е в общоевропейско решение” – каза пред българите в Ню Йорк президентът Плевнелиев. Той е призова българите в САЩ да бъдат активни и да гласуват на референдума, защото това е възможността за български глас навсякъде по света и начин да се спрат „изборните безобразия“. “Много българи са доказани професионалисти и мениджъри в сферата на информационните и комуникационни технологии, и различни индустрии с висока добавена стойност в САЩ. Разчитаме както на вашата експертиза, така и на подкрепата ви за бързото развитие на тези сектори и у нас” – каза още Плевнелиев. Над 250 000 българи живеят в САЩ и тази голяма общност, по неговите думи, е естествен мост между двете държави, която разполага със силни възможности да задълбочи двустранните отношения.

Участници в срещата българи поискаха от Росен Плевнелиев летище „Враждебна“ в София да се прекръсти на „Левски“.

plevneliev_kristalina

„Всички трябва да чуват за България! Радва ни, че напоследък сме забелязвани все по – често! И както каза президентът – България има много поводи за гордост, но един от най-важните сте вие! Благодаря на българската общност в Ню Йорк за вдъхновяващата среща!“ – Това пък е написал след тази среща на страницата си във Фейсбук министър Митов, откъдето са и снимките.

 

Еврочикаго

One Comment »

  • BIL said:

    Пълен текст на речта на президента на Русия, съгласно стенограмата, поместена в официалния сайт на президента на Руската федерация
    Публикувано на 29.09.2015

    Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Генерален секретар!

    Уважаеми държавни глави и ръководители на правителства! Дами и господа!

    70-годишният юбилей на Организацията на Обединените нации е добър повод да се обърнем и към историята, и да поговорим за нашето общо бъдеще. През 1945 година страните, разгромили нацизма, обединиха усилията си, за да положат трайните основи на следвоенното устройство на света.
    Напомням, че ключовите решения за принципите на взаимодействие между държавите, решенията за създаването на ООН се вземаха в нашата страна на Ялтенската среща на лидерите на антихитлеристката коалиция. Ялтенската система беше действително изстрадана, заплатена с живота на десетки милиони хора, две световни войни, които преминаха по планетата през ХХ в. и, да бъдем обективни, тя помогна на човечеството да премине през бурните, понякога дори драматични събития от последните седем десетилетия, предпази света от мащабни сътресения.

    Организацията на Обединените нации е структура, която няма равна на себе си по легитимност, представителност и универсалност. Да, по адрес на ООН се отправят напоследък немалко критики. Изглежда, че тя проявява недостатъчна ефективност, а вземането на принципни решения се сблъсква с непреодолими противоречия, преди всичко измежду членовете на Съвета за сигурност.

    Бих искал обаче да отбележа, че разногласия в ООН е имало винаги, по протежение на всичките 70 години на съществуването на организацията. И правото на вето се е използвало винаги: от него са се ползвали и Съединените американски щати, и Великобритания, и Франция, и Китай, и Съветския съюз, а впоследствие Русия. И това е съвършено естествено за една толкова многолика и представителна организация. При основаването на ООН не се е и допускало, че тук ще цари пълно единомислие. Същността на организацията, собствено, в това се и заключава – в търсене и изработване на компромиси, а нейната сила – в отчитането на различните мнения и гледни точки.

    Обсъжданите на трибуната на ООН решения се съгласуват във вид на резолюции или пък не се съгласуват, както казват дипломатите: минават или не минават. И всякакви действия, на които и да било държави, насочени към заобикаляне на този ред, са нелегитимни и противоречат на Устава на Организацията, на съвременното международно право.

    Ние всички знаем, че след приключването на Студената война – това всички го знаят – в света възникна един-единствен център на доминиране. И тогава у тези, които се оказаха на върха на тази пирамида, възникна съблазънта да мислят, че след като те са едни такива силни и изключителни, то те най-добре от всички знаят какво трябва да се прави. И следователно, не е нужно да се съобразяват с ООН, която често, вместо автоматично да санкционира, да узакони нужното решение, само пречи или както казваме ние у нас – „пречка се в краката”. Тръгнаха и разговори за това, че ООН в този си вид, в който е била създадена, е остаряла, изпълнила е своята историческа мисия.

    Разбира се, светът се променя и ООН трябва да съответства на тази естествена трансформация. Русия на основата на широк консенсус е готова да пристъпи към такава работа по по-нататъшното развитие на ООН с всички партньори, но считаме опитите за подравяне авторитета и легитимността на ООН за крайно опасни. Това би могло да доведе до събаряне на цялата архитектура на международните отношения. И тогава на нас няма да ни останат никакви правила, освен правото на силния.
    Това ще бъде един свят, в който вместо колективна работа ще господства егоизмът, свят, в който ще има все повече диктат и все по-малко равноправие, по-малко реална демокрация и свобода, свят, в който наместо истински независими държави, ще се множат брой фактически протекторати, управлявани отвън територии. Та какво е държавният суверенитет, за който тук някои колеги вече говориха? Той е преди всичко въпрос на свобода, на свободен избор на своята съдба за всеки човек, за народа, за държавата.

    Между другото, уважаеми колеги, от същия порядък е и въпроса за т.нар. легитимност на държавната власт. Не може да се играе и да бъдат манипулирани думите. В международното право, в международните отношения всеки термин трябва да бъде разбираем, прозрачен, трябва да има еднообразно разбиране и общоразбираеми критерии. Ние всички сме различни и към това трябва да се отнасяме с уважение. Никой не е длъжен да се подлага под един модел на развитие, призван от някой си като веднъж и завинаги единствено правилен.

    Всички ние си струва да не забравяме опита от миналото. Ние например, помним и примери от историята на Съветския съюз. Износът на социални експерименти, опитите да бъдат „насърчени” промени в едни или други държави, изхождайки от нашите идеологически постановки, често довеждаха до трагични последици, довеждаха не до прогрес, а до деградация.

    Изглежда обаче, че никой не се учи от чуждите грешки, а само ги повтаря. И експортът на т.нар. „демократични революции” продължава.

    Достатъчно е да погледнем ситуацията в Близкия изток и Северна Африка, за което говори и предишния оратор. Разбира се, политическите, социални проблеми в този регион назряваха отдавна и хората там, разбира се, искаха промени.

    Какво обаче се получи на практика?

    Агресивното външно вмешателство доведе до това, че вместо реформиране на държавните институти, а и самият начин на живот там, бяха безцеремонно разрушени.

    Вместо тържество на демокрацията и прогреса – насилие, нищета, социална катастрофа, а правата на човека включително и правото на живот, не съществуват изобщо.
    Така че, иска ми сее да попитам тези, които създадоха тази ситуация: „СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ ИЗОБЩО, КАКВО СЪТВОРИХТЕ?”. Но, страхувам се, че този въпрос ще увисне във въздуха, тъй като от политиката, в чиято основа лежи самоувереността, убедеността в собствената изключителност и безнаказаност, така и не са се отказали.

    Вече е очевидно, че възникналият в редица държави от Близкия изток и Северна Африка властови вакуум доведе до създаването на зони на анархия, които незабавно започнаха да се запълват от екстремисти и терористи. Под знамената на т.нар. „Ислямска държава” вече воюват десетки хиляди терористи. Сред тях са и бивши иракски военнослужещи, които в резултат на нахлуването в Ирак през 2003 г. бяха изхвърлени на улицата. Доставчик на такива „наборници” се явява и Либия, чиято държавност беше разрушена в резултат на грубото нарушаване на Резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН. А днес редовете на радикалите се попълват и от членовете на т.нар. „умерена сирийска опозиция”, подкрепяна от Запада.

    Тях първоначално ги въоръжават, обучават, а след това те преминават на страната на т.нар. „Ислямска държава”. А и самата „Ислямска държава” възникна не на празно място: нея също първоначално я захраниха като оръдие против неудобните светски режими. Създавайки си плацдарм в Сирия и Ирак, „Ислямска държава” активно разширява експанзията си и в други региони, прицелвайки се към господство в ислямския свят, а и не само в него. Явно е, че тя не се ограничава само с тези планове. Положението на нещата е повече от опасно.

    В такава ситуация е лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмогласни декларации за заплахите от международния тероризъм и наред с това да се затварят очите пред каналите за финансирането и поддръжката на терористите, в това число и за сметка на наркобизнеса, на нелегалната търговия с нефт, оръжие или пък да се правят опити да бъдат манипулирани екстремистките групировки, да бъдат поставяни на служба при себе си за постигане на собствени политически цели с надеждата след това някак си да бъде постигнато разбирателство с тях или по-просто казано, да бъдат ликвидирани.

    На този, който действително постъпва така и мисли така, бих искал да му кажа: уважаеми господа, вие имате работа, разбира се, с много жестоки хора, но далеч не глупави и примитивни, те не са по-глупави от вас и освен това не е ясно и кой кого използва за своите цели. И последните данни за предаването на оръжие от тази именно „умерена опозиция” на терористите – е най-доброто потвърждение за това.

    Ние считаме всякакви опити за заиграване с терористите, а още повече – за тяхното въоръжаване, не просто като недалновидни, а за пожароопасни. В резултат, глобалната терористична заплаха може критично да нарасне, да обхване нови региони на планетата. Още повече, че в лагерите на „Ислямска държава” преминават „школовка” терористи от много държави в това число и европейски.

    За съжаление, трябва да го кажа директно, уважаеми колеги, и Русия не съставлява в това отношение изключение. Не може да бъде допуснато, тези главорези, които вече са почувствали мириса на кръвта, след това да се приберат у дома си и там да продължат своето пъклено дело. Ние не искаме това. А и никой друг не го иска, не е ли така? Русия винаги твърдо и последователно се е обявявала против тероризма във всичките му форми.

    Двес ние оказваме военнотехническа помощ и на Ирак, и на Сирия, и на други страни от региона, които водят борба с терористичните групировки. Считаме за огромна грешка отказът от сътрудничество със сирийските власти, с правителствената армия, с тези, които мъжествено, лице в лице се сражават с терора. Най-накрая трябва да признаем, че освен правителствените войски на Президента Асад, а също така и кюрдското опълчение, в Сирия с „Ислямска държава” и с другите терористични организации никой не се бори. Ние знаем всичките проблеми на региона, всичките противоречия, но е нужно при все това, да се изхожда от реалностите.

    Уважаеми колеги! Принуден съм да отбележа, че в последно време, този наш честен и прям подход се използва като предлог да бъде обвинена Русия в растящи амбиции. Сякаш че тези, които говорят за това, нямат въобще никакви амбиции.

    Същината обаче не е в амбициите на Русия, а в това че да бъде търпяно сложилото се в света положение, е вече невъзможно.
    В действителност ние предлагаме ръководенето не от амбиции, а от общи ценности и общи интереси на основата на международното право, обединяване на усилията за решаване на стоящите пред нас нови проблеми и създаването на наистина широка международна антитерористична коалиция.

    Както и антихитлеристката коалиция, тя би могла да сплоти в редовете си най-различни сили, готови решително да противостоят на тези, които също като нацистите, сеят зло и човеконенавистничество.

    И, разбира се, ключови участници в такава коалиция трябва да станат мюсюлманските страни. Та нали „Ислямска държава” не само носи директна заплаха за тях, но и със своите кървави престъпления осквернява една велика световна религия – исляма. Идеолозите на талибаните издевателстват над исляма, извращават неговите истински хуманистични ценности.

    Бих искал да се обърна към мюсюлманските духовни лидери: сега са изключително важни и вашият авторитет, и вашето наставническо слово. Необходимо е да бъдат предпазени хората, които талибаните се опитват да ги вербуват, от необмислени стъпки, а на тези, които са били измамени и по силата на различни обстоятелства са се оказали в редовете на терористите, трябва да бъде помогнато да намерят обратно пътя към нормалния живот, да сложат оръжието си, да прекратят братоубийствената война.

    Още в следващите дни, Русия като председател на Съвета за сигурност, свиква заседание на министрите за комплексен анализ на заплахите на територията на Близкия изток. Преди всичко предлагаме да бъде обсъдена възможността за съгласуване на резолюция за координацията за действие на всички сили, които противодействат на „Ислямска държава” и на другите терористични групировки. Повтарям, такава координация трябва да се основава на принципите на Устава на ООН.

    Разчитаме, че международната общност ще съумее да изработи всеобхватна стратегия за политическа стабилизация и социално-икономическо възстановяване на Близкия изток. Тогава, уважаеми приятели, и лагерите за бежанци вече няма да са нужни. Потокът от хора, принудени да напуснат родната им земя и буквално заля първоначално съседните страни, а след това и Европа. Тук иде реч за стотици хиляди, а може би и милиони хора. Това е, по същество, ново Велико, но тъжно преселение на народите и тежък урок за всички нас, в това число и за Европа.

    Бих искал да подчертая: бежанците, безусловно, се нуждаят от състрадание и подкрепа. Но да бъде кардинално решен този проблем може само по пътя на възстановяването на държавността там, където тя беше унищожена, по пътя на укрепването на институтите на властта там, където те все още са се съхранили или ще бъдат създадени отново, по пътя на оказването на всестранна помощ – военна, икономическа и материална – на попадналите в трудно положение държави и, разбира се, на всички тези хора, които независими от всички изпитания, не напуснаха родните си места.

    източник: Българска Легия за информационна защита – Bulgarian Infodefence Legion

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.