Home » Авторски страници, литература

Задвитринен монолог

2015.09.27 Няма коментари
Spread the love
Снимка: Рatepis.com

Снимка: Рatepis.com

.

Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…

През зимата фонтанът е покрит
и летните си гълъби сънува.
Под лампените жълти светлини
снежинките унесено танцуват…

Април разнася цветния си дъх
надлъж и шир под облаците бели…
Децата пред витрината растат,
а птиците извиват нежни трели.

Покрай фонтана лятото плете
от тънки водни пръски фини мрежи.
Прохожда детство, смее се, расте
и остарява без да забележи,

че зад прозрачната, невидима стена
със стъклен поглед неуморно кимам.
От глина, но без право на душа –
(Рекламното лице на магазина съм.)

Без бръчки, без гримаса, без живец.
(Единствено обвивката ми сменят.)
Поспрелите се вглеждат в етикета,
но никога не забелязват мене…

Листата падат… Брули ги дъждът.
(Какво ли е дъждец да те измокри?)
Пред погледа ми движи се градът,
но в неговия поглед – аз съм рокля…

 

Дочка Василева

———————————————————————————————————————————————

* Още от същата авторка вж. тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.