Home » Авторски страници

„Че ги вàриме, че ги печèме!“

2015.08.14 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

—————————————————————————————————————————————————-

„ЧЕ ГИ ВÁРИМЕ, ЧЕ ГИ ПЕЧÉМЕ!“

.

Илюстрация: LostBulgaria.com, фрагмент

Илюстрация: LostBulgaria.com, фрагмент

Викаха му „Цàне Баницата“.

Така и не се поинтересувах за истинското име и фамилия.

Външният вид подсказваше за душевност на селски тарикат. Заговореше ли, картинката ставаше пълнокръвна. Беше, меко казано, „цàпнат в устата“.

Шофьорската му професия беше причината въобще да съм го виждал и чувал – по онова време хората зад волана в селото наброяваха не повече от една дузина – днес са стотици в едноименния квартал. Идваше понякога я за съвет, я за услуга от по-стария и опитен колега – баща ми Владимир /1/.

Веднъж, не знам откъде-накъде, но разговорът им се беше отплеснал по съвсем нетипична за занаята им тема – богатата реколта орехи нея година. Трябва да съм бил някъде около 3-4-годишен, защото в един момент се намесих в разговора на възрастните с дълбокомисленото разсъждение: „Нèма страшно – че ги вàриме, че ги печèме!“.

Оттогава – десетилетия наред – винаги когато ме срещнеше, вместо „Здрасти!“ казваше: „Че ги вàриме, че ги печèме!“.

Всяко село си има своите зевзеци, та и нашето. Цàне принадлежеше към същата кръвна група. Друг негов събрат – Тончо Сърната /2/ – например плащаше на невръстни недоносчета… да го псуват! Да се чудиш и се маеш на акъла и на едните, и на другите…

Тогава, през петдесетте години (1941-1950) на ХХ век ситуацията в Европа и света беше повече от напрегната, международното положение беше обичайна тема за разговори „на маса“, пък и въобще. Цане Баницата ни беше подучил да отговаряме на уж невинно задавания въпрос „Как е международното положение?“ с вулгарното неакадемично „Положението си е е*ало мàмата!“.

Разбира се, тази просташка идилия продължи до момента, в който започнахме да осъзнаваме що е приемливо и що е неприлично; дотогава Баницата и приятелите му се забавляваха с тоя грубоват шарж.

Сега обаче си давам сметка, че това е било и своего рода отдушник за притиснатото от тоталитарния режим население.

Цане беше от хората, за които е валидно прозвището „сувирàч“. Умееше да се набутва там, където миришеше на келепир. На баща ми например беше категорично отказано да постъпи на работа като шофьор в международния транспорт – имали „по-подходящи кандидати“. Баницата, разбира се, беше сред последните…

„Международните“ шофьори си докарваха фантастични в сравнение с доходите на простосмъртните им колеги от „вътрешния“. Порасна му стандартът и на нашия човек, започна – не че и преди не беше го правил – да се заглежда „по чуждо“.

Някаква засукана циганка го беше омагьосала и взе, че се премести да живее при нея. Остави деца и съпруга да се оправят сами, но не се разведе.

Любовницата го коткà /3/, докато носеше долари и марки. По едно време обаче коварна болест го отряза от доходоносната му позиция.

И – дотам беше – циганката го натири. Добре, че съпругата му се оказа свестен човек – прибра го, грижѝ се за него, докато Баницата се пресели при баща си и дядо си.

Може би има нещо вярно в твърдението, че старците не помнят какво са яли снощи (пък и яли ли са въобще?!), но в детайли си спомнят за събития, станали преди повече от половин век. Не знам, може би и пишещият тези редове да плаща данък на този старчески синдром…

Или пък – не?

Просто в съзнанието на човека се запечатват картини и образи, които то пренася през времето, за да изплуват в един момент и да го обсебят.

В опит да се дистанцирам от най-натрапчивите сред тях, предприех и написването на тия спомени.

.

Николай Гусев

————————————————————————————————————————————————

/1/ Вж. „Моят баща“.
/2/ Вж. „Тончо Сърната“.
/3/ Кóткам – а). Отнасям се любезно и внимателно към някого, за да го разположа към себе си; б). Забавлявам, залисвам.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.