Home » Авторски страници

Тончо Сърната

2015.07.15 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

————————————————————————————————————————————————–

ТОНЧО СЪРНАТА

.

Не знам поради каква причина, но беше привързан към нашето семейство. Правеше-струваше, но гледаше да е около нас. А беше по-млад от баща ми с двадесетина години. Изпитваше някакъв своебразен респект към по-възрастния си колега.

Беше престорено грубоват с непознатите. Даваше по 50 стотинки на малолетни пикльовци, за да го псуват… Въобще беше ексцентрична личност. Въпреки прозвището си – „Сърната“, което наследи от баща си, имаше доста внушителен външен вид. Над среден ръст, кръглоóбраз, „бял и червен“, „як в ръце и крака български шоп“. Няма да забравя как, провесил крака от втората плоча на новостроящата се къща, поемах тежките тухли, които просвистяваха към мен, засилени с вилата от железните Тончови ръце. Днес ме лови страх само като си помисля какъв сакатлък е можело да стане – все пак не бяха днешните стандартни керамични „произвóди“, а техните триж по-тежки предшественички…

Станой – защото такова беше кръщелното му име – през по-голямата част от трудовия си стаж „возеше владиката“, не знам точно кой. Как беше спечелил благоволението на Светия синод си остана тайна.

Запечатване на манастирско вино, 60-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Запечатване на манастирско вино, 60-те години на ХХ век. Снимка: “Изгубената България”

Факт е обаче, че у Тончови поне два-три пъти в годината гостуваха „на печено агне и ветренско червено“ неколцина от младите в ония времена днешни белобради синодални старци. Канеше и баща ми, който не винаги се отзоваваше на поканата. Все пак беше посетил веднъж-дваж височайшата сбирка. Разказваше ни, че и те са хора като нас – хапнат, пийнат, пък им се отвори „зев“ за песни, а и гласовити са си – все пак не случайно са от висшия клир… Весели, закачливи народни песни огласяли скромната стая в Тончовата къща. Младост, какво друго да речеш…

По едно време Тончо смени меката седалка на „Волгата“ с твърдата ѝ посестрима на частен самосвал „Шкода“. Сиреч, стана соатаджия – собственик и водач на товарно МПС. Работеше упорито, изкарваше добри пари, построи двуетажна къща.

Междувременно децата растяха, дойде време да задоми и двете щерки – далече от дома. Останаха двамата с Лила – съпругата, но нещо „брашно не мелеха“ – не се погаждаха. Стигнаха едва ли не до развод. Баща ми и майка ми положиха бая усилия да го разубедят, и макар че продължи да псува на поразия жена си, не стигнаха до крайното решение. Както ще стане ясно – за негово, Тончово, добро.

Не беше пияница, но вино и ракия никога не липсваха на трапезата му. Всяка есен купуваше по няколкостотин кила ветренски памид и пълнеше по две-три бурета с червено. От джибрите пък вареше високоградусна гроздова.

Редовното пиене не прощава. Дядо ми казваше: „На вино юнак нема!“, и беше прав. Тончо също не беше подминат. Черният му дроб подаваше сигнали, ама кой да чуе!? Краката започнаха да отичат, дори се нацепиха и кървяха. Лекарите категорично забраниха пиенето. Но не би. Тончо не беше от послушните, макар че вътрешно си беше доста несигурен. Продължи с „червеното“ – за пред хората ли да покаже курназлък – кой го знае?

Отиде си, едва прекрачил в шестдесетте.

А беше му даден здрав и силен организъм, но човекът го опропасти с глупавата си несмисленост.

Возеше владици, а не беше разбрал, че тялото е храм на Бога и не бива да се съсипва.

Дали не бяха пропуснали да му го кажат?

.

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.