Home » любопитно

Защо съществува ЗЛОТО

2015.06.29 Един коментар

.

Веднъж един професор задал следния въпрос на своите студенти:

– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?

Изправил се студент и смело отвърнал:

– Да, създадено е от Бога.

– Значи Бог е създал всичко?

– Да, сър – потвърдил отново студентът.

Професорът продължил:

– Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. Така че, съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло – тържестуващо обобщил професорът.

Аудиторията притихнала след този отговор, а професорът изглеждал все по-доволен от себе си, че за пореден път доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Тогава друг студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос. Изправил се и попитал:

– Професоре, а студ съществува ли?

– Що за въпрос, разбира се че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?

Залата се разшумяла, чули се смях и подигравки към младежа, но той продължил:

– Всъщност, в съответствие със законите на физиката студ не съществува. Това, което ние възприемаме като студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (т.е. нулата по скалата на Келвин, или минус 273,15 градуса по Целзий, или минус 460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина – обобщил студентът и продължил:

– Професоре, а тъмнина съществува ли?

– Да, съществува. – леко разколебано отвърнал този път професорът.

Студентът го прекъснал:

– Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните й цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие, измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студентът попитал отново професора:

-Сър, а злото съществува ли?

Този път професорът отговорил смутено:

– Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.

На което студентът отвърнал:

Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – думи, създадени от човека, да обозначат отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

Тук професорът мълчаливо седнал на мястото си.
А името на младия студент било Алберт Айнщайн.

Lifebg.net

religia_002

.

One Comment »

  • Притча said:

    Известен лектор трябвало да изнесе презентация на семинар. В залата се събрали 200 души отбрана публика, която очаквала отдавна да чуе мъдрите му думи. Но вместо обичайното встъпление, лекторът извадил 100-доларова банкнота и попитал:
    — Кой иска тази банкнота?
    Всички вдигнали ръце.
    — Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … — казал лекторът и скъсал банкнотата на две. — А сега, кой я иска ?
    Пак всички ръце се вдигнали.
    — А ако направя така?… — попитал пак, хвърлил късчетата на земята и започнал да ги тъпче. После ги вдигнал, мръсни и изпокъсани.
    — А сега? Иска ли ги все още някой?
    И пак всички вдигнали ръце.Тогава той започнал да говори:
    — Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем. Сега помислете добре и се опитайте да си спомните: кои са петимата най-богати души в света, кои са петте последни Мис Свят или пък петима лауреати на Нобелова награда, петимата последни носители на Оскар… Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!А сега си спомнете: трима учители, помогнали ви за вашето истинско израстване; трима приятели, помогнали ви в труден момент, петима души, съпътствали ви през живота. Как върви? Много по-добре, нали?! Защото хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас. Тези, които са винаги с нас.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.