Home » Авторски страници

Поп Богослов

2015.06.10 Няма коментари

Публикуваният по-долу текст е част от поредицата с авторски текстове на Николай Гусев. Публикуваните досега текстове от тази поредица могат да се видят тук, тук, тук и тук.

———————————————————————————————————————————————————

ПОП БОГОСЛОВ

 

„ – Дóбър ден, момче! На пръʹчо ли, на пръʹчо ли рабóтиш?

На „пръчо“, бабо, на „пръчо“ работя...” – отговори поп Богослов.

Освещаване на основите на нова къща. Снимка: lostbulgaria.com

Освещаване на основите на нова къща. Снимка: LostBulgaria.com

Защото газещият глината за тухлите, бос и гол до кръста, само по долни гащи, беше не друг, а младият, отскоро назначен в енорията на селото, свещеник. Макар и градско чедо – син на свещеник, не се свенеше от тежък селски, пък и от какъвто и да е от друг характер, труд. Често го виждаха да размахва мотиката, да прекопава лехи със зеленчуци, да засажда крехки фиданки. Един от малцината Божии служители, заслужил името си не само с поучения от амвона, а и със съвсем реални дела („По плодовете им ще ги познаете“).

Случайната бабичка: “Ууу, я па я!

Само че хич не беше случайна, а типичен образец на т.нар. „българско православно християнство“ – своеобразна смесица от неясна религиозна представа за същността на Христóвата саможертва и езическо самосъзнание и óбредност.

Примери – бол – курбани, гергьовски агнета, кукери („джамàл“ по шопски), безброй пагански празници – „въʹлчяци“, „погàншляци“, „éньовци“… Така че спонтанната реплика на бабата си беше съвсем нàмéсто – съкровен израз на душевността на средностатистическия „мирянин“, посещаващ храма „за отбиване на нóмера“. Ако в библейските времена лицемерието е било присъщо преимуществено на фарисеите (клира), в модерните времена то не пощади и стадото на причтà.

Какво се беше случило? Защо такъв упадък на нравите?

Причини – много. Основната обаче е една – действието на Втория закон на термодинамиката. Преведено на ежедневен език – деградация, силно повлияна от развилнялата се по онова време атеистична пропаганда.

Когато Богослов започна служението си, завари трите храма на селото в окаяно състояние: опушени, омазнени, с полуизгнила, едва крепяща се на пантите си дограма. Такова наследство му беше оставил предишният поп – Стефан – любител на обилното ядене (вкл. и блажене по време на пости!), и на доброто пийване – особено на „червено“.

Младият свещеник запретна ръкави и само след две-три години („Петилетката – в съкратени срокове!“ беше неизменен лозунг през 50-те и 60-те години на ХХ век) храмовете „светнаха“ – не само в преносен смисъл.

Изми лоените сажди, освежи стенописите, подмени дограмата, монтира електрически полилеи. Погрижи се и за външния вид на сградите. Тухлите, които собственоръчно правеше в църковната нива отвъд Ботевградското шосе – близо до отбитата от Искъра вàда – употреби за пристройки в дворовете на двете църкви.

Споменах дворовете. Те бяха обрасли с високи брястове, но „холандската болест“ не ги пожали (като по чудо днес се е запазило едно-едничко самотно дърво в югоизточния ъгъл на черковния двор). Богослов не се отчая, а посади на тяхно място плодни дръвчета. Въобще – не стоеше със скръстени ръце.

И в храма беше на висота. Само какъв глас имаше! Пък и песента му беше някак си от сърце. А след приключването на задължителния каноничен репертоар не пропускаше да произнесе подходящо за случая поучително слово – нещо така рядко и толкова формално вършено от православния клир.

Син на свещеник и баща на две изумително красиви създания – момче и момиче. Случи се така, че след почти четиридесет години случайно срещнах сина му. Не беше станал свещеник. Дребен търговец на цветя (относително печеливш бизнес, дори и в нашите тежки години на световна финансова криза).

Богослов изслужи свещеническия си дълг до последно. След пенсионирането му храмовете в селото някак си посърнаха. Не само в преносен смисъл.

Защото, както посочват в трудовете си видни теолози, всяко място има и свое духовно излъчване. Което пък се влияе от извисеността или низостта на населяващите го човешки душѝ.

Един достоен свещеник беше си отишъл, и храмовете нямаше как да останат същите. Особено пък ако в тях се нанесеше някой търгаш…

А поп Богослов е всичко друго, но не и търговец. Макар че синът му беше прегърнал точно последното поприще.

Но можем ли да виним бащата за предпочитанията на сина – и обратно?! Всеки сам отговаря за делата си.

Делата на свещенослужителя Богослов говорят достатъчно за човека и християнина зад тях.

.

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.