Home » Авторски страници, литература

Голямата скорост

2015.06.08 Няма коментари

Разказ от Елена Божкова

Пътят се спускаше през планината, все още неразтопен сняг бялкаше отстрани в малки вадички по северните скатове.

Долу градът бе легнал, загърнат в синкаво-мръсна пелена. И слънцето се скриваше зад далечен склон. Последните му лъчи галеха набъбналите облачета.

Неделният ден преваляше. Автобусът бе събрал последните пътници и сега бързаше към студения град. Шофьорът държеше волана и гледаше пътя, извит като змия. За миг извръщаше глава назад, усмихваше се с уморена усмивка на детето, гушнало се в баба си. Селски торби, пълни с домашни вкусотии, опираха в краката на пътниците. Дрешки стърчаха от друг вързоп. А на внучето със зачервени бузки си личеше, че е било месец под бабини грижи. На следващата седалка – момче и момиче, нежно притиснати, бяха притворили очи, а ръцете им трескаво се търсеха и щастливо озарение бе изписано по лицата им. Назад весела компания се бе настанила и една дамаджана обхождаше седалките и отново се връщаше по червендалест чичко, който я подземаше и гръмогласно вдигаше наздравици. Настроението постепенно се предаваше и напред. Позадремалите поглеждаха, усмихваха се кротко. Някои сърдито ръмжаха под нос.

– Наздраве, наздраве, пийнете всички! – викаше компанията, а едно голобрадо момче се запъти напред с бутилка да почерпи шофьора. Клатейки глава, той се усмихна, махна с ръка и отново впери поглед напред.

– Хайде, дай газ! Изпреварѝ този мерджо, какво като е западняк?! – ревна голобрадото и компанията шумно подè призива.

Стана по-весело. Присъединиха се и останалите. Автобусът зажужа като кошер. Бебе се разплака, но майка му бързо го успокои с биберонката.

Автобусът отминаваше като вятър поляни, скатове… Скоростта и настроението се удвоиха. Мустакат шишко запя „Вино пият петдесет юнака-а-а“ – с глас мощен и дрезгав от стипчивото домашно вино.

– Е-хе-хей! – провикна се длъгнест чичко. – Сватбари, няма що! Весело им е…

– Я едно хоро да му друснем! – досети се зачервен от алкохола младеж, и мераклии веднага скочиха, хванаха се за коланите и заудряха крак по пътеките между седалките. Певец подкара „Лечко стапяй!“ и „На лево, оро!“ Пътниците задишаха с ритъма на хорото вдигналата се прах. На завой нечий багаж тупна долу и едва не удари несваления каскет на продънил се от рев веселяк.

– Ха така, дръж се, земьо, шоп те гази! – викнаха от вси страни.

– Давай, шофьоре, задмини и този… Нека пъпли след нас и ни диша праха! Това да не са му ония магистрали, че да се перчи…

Капки пот бяха избили по челото на водача. Ризата му бе залепнала на гърба. Усмивката му вече бе отпусната и морна. Много път още имаше долу до града, но автобусът летеше със шеметна скорост и все повече скъсяваше разстоянието. Завой след завой се редяха по серпентината, а под тях каменисти склонове и редки храсти бяха легнали пред зейнали пропасти.

Вперил остър поглед напред, държащ здраво волана, шофьорът не чуваше врявата и веселбата зад гърба си. Не се обръщаше да види какво хоро се тропаше напред-назад по пътеката. Играорци хвърляха шапки до тавана, пътниците весело пляскаха.

Кръвта пулсираше в слепоочията на водача с ритъма на хорото зад него. Скоростта се увеличаваше из нанадолнището, веселбата стигаше до Бога и никой не разбра, че спирачките са отказали да работят.

.

—————————————————————————————————————————————————————————————————

elena_bЕлена Божкова е родена на 12.01.1948 г. в с. Ресилово, Дупнишко. От 1972 г. е певица в “Мистерията на българските гласове”. Носител е на “Грами” (с “Мистерията” и индивидуално), както и на редица други престижни  международни и български награди. Почетен член е на Дружеството за културен принос на българите в чужбина на Украйна и Молдова и на Асоциацията за френско-българско приятелство в Руан, Франция. Ръководи мъжки, женски и детски състави за изворен фолклор, с които постига забележителни резултати. Пяла е в Royal Festival Hall, Kennedy Center, Carnegy Hall, издала е аудиокасети и компакт-дискове със записи на свои изпълнения. Изявява се блестящо и в полето на изящната словесност – автор е на сборниците с разкази “Обич” (2000), “Майка” (2001), “Между Бога и огъня” (2006), както и “С пулса на Мистерията на българските гласове”.


.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.