Home » Е-Списание

Страстна седмица в БНР

2015.04.09 Няма коментари

bnrПисмо до слушателите, изпратено до български медии и депутати, публикува днес Фрогнюз. То е свързано с това, че в Българското национално радио изглежда има сериозен проблем, за което научихме и от други източници. Възможно е в БНР да се случат и големи структурни промени, които да касаят и аудиторията на Националното радио в чужбина.

В писмото, публикувано във Фрогнюз, се казва:

“Тази година по време на страстната седмица в БНР назрява брожение. Налагат се съкращения. Да останат на улицата са заплашени журналисти от програмите на радиото, както и музиканти от уникалните за българската култура оркестри, превърнали БНР в най-голямата културна институция у нас. Говори се, че за да бъдат запазени щатове за синекурните длъжности на назначените от новото ръководство приятели и роднини, Управителният съвет се готви да съкращава и кореспонденти на БНР в страната – намерение, което Янкулов анонсира още при тържествуващата си тирада, по случай годишнината от своето генерално директорстване.”

Следва целият текст.

 

ПИСМО ДО СЛУШАТЕЛИТЕ

Какво слушат, освен футболни мачове, слушателите на БНР, днес вече не е много ясно. Ясно е, че рейтингите главоломно падат или са паднали дотолкова, че не могат да бъдат открити в сайта на общественото радио.

Тази година по време на страстната седмица в БНР назрява брожение. Налагат се съкращения. Да останат на улицата са заплашени журналисти от програмите на радиото, както и музиканти от уникалните за българската култура оркестри, превърнали БНР в най-голямата културна институция у нас. Говори се, че за да бъдат запазени щатове за синекурните длъжности на назначените от новото ръководство приятели и роднини, Управителният съвет се готви да съкращава и кореспонденти на БНР в страната – намерение, което Янкулов анонсира още при тържествуващата си тирада, послучай годишнината от своето генерално директорстване.

Къде тогава е разкошът? Разкошът остава за синекурите. Когато тръгна да унищожава качественото в програмата на Радио „София“, новопоставеният директор Митко Димитров си назначи лични консултанти. Практика, непозната в 80 годишната история на родното радио. Вероятно д-р Митко е почувствал необходимостта да бъде консултиран, докато се е шляел в коридорите на Генщаба на Българската армия. Във всеки случай консултантите го посъветваха да сведе Радио „София“ до простичката рекламна схема: „Музика, музика, или щастливите кокошки повече снасят“… Колко щастливи кокошки слушат днес програмата на д-р Митко, сайтът на БНР мълчи.

За какви разхищения, обаче може да иде реч? Ами ако излезе вярно, че служители в рекламата на БНР получават освен заплатите си премии и хонорари за рекламните приходи в БНР, след като привличането на приходи е тяхна трудова характеристика? Ако поради тази причина членове от семействата на членове на Управителния съвет са сменили работното си място в БНР от звукозаписното студио в рекламния отдел? Държавният финансов контрол одитирал ли е тази практика?

Наистина ли служители на БНР, които получават заплатите си от бюджета, също така прибират комисионни в размер на 25% от бюджетните средства, които БНР получава от различни министерства по комуникационни програми? Управителният съвет на БНР взел ли е решение, което поощрява подобни практики? Това решение известно ли е на данъкоплатците?

Разхищения, разхищения ще кажете, ама чак беззаконие? Да попитаме тогава кой разреши на Радослав Янкулов да спре излъчването на парламентарните заседания от парламентарната честота 94.5 MhH? Да, това е честотата на която се излъчва и програмата на БНР Радио „София”, но тази честота е предоставена на БНР за да излъчва пленарните заседания на НС, а през останалото ефирно време се разви програмата на Радио „София“.

Получи ли Янкулов разрешение от органите, които по закон се разпореждат за употребата на честотите у нас да извърши тази парламентарна ефирна вазектомия?

Получи ли разрешение УС на БНР от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, когато спря предавателите на средни вълни и така лиши от възможността български граждани не само на територията на Република България, но и на територията на Република Турция да слушат новини, излъчвани от общественото Българско национално радио? Четиво за патриоти и гласоподавателите на Патриотичния фронт – дали всичко това е в съответствие с техния аргумент за задължително гласуване, което би направило много труден купения вот?

(Забележка: Председател на Комисията по култура и медии в българския парламент е г-жа Полина Карастоянова – представител на същата тази политическа сила.)

Колкото до предавателите – веднъж спрени, те на практика са унищожени – ново разхищение на средства, вложени от БНР в предишни години.

Какви мерки предприеха СЕМ и КРС при това очевидно закононарушение?

През пролетта на 2013 г. най-сериозните кандидати за поста генерален директор на БНР, като Кирил Калев например, бяха дисквалифицирани от СЕМ със съмнителни основания. После медийните регулатори спряха избора си върху изпълнената с недоразумения концепция на Радослав Янкулов, който в нея беше допуснал дори конфликт на интереси със заявката, че като гендир ще води месечно предаване. Така още с избора си СЕМ благослови един сериозен конфликт на интереси в общественото Българско национално радио – директори на програми в БНР при очевидно противоречие с правила и журналистически стандарти да водят предавания в програмите, които ръководят. Тези директори ръководители ли са или водещи? Справка: д-р Митко Димитров и неговият патрон Радослав Янкулов.

Любопитно, дали ако през 2010 г. Съвета за електронни медии не бе съкратен от 9 на 5 члена днешните недоразумения биха се случили? Тогавашния и днешен председател на СЕМ Георги Лозанов – инициатор на съкращението аргументира предложението си със стремеж към икономии. Не излиза ли обаче на българското общество твърде скъпа тази икономия от четири комисарски заплати? Пък, ако сме тръгнали да икономисваме така, да икономисаме и другите пет заплати.

Екип „Инфохолици“ Емил Янев и Кин Стоянов се ангажира пред слушателите на Българското национално радио да потърси с помощта на Закона за достъп до обществена информация отговорите на тези въпроси. – пише под края на това писмо Фрогнюз.

Какво точно ще се случи в Националното радио, което въпреки всички перипетии и изпитания в различни времена и режими, беше успяло, поне досега, да запази високо нивото на своя професионализъм и престижа си, ще се разбере след празниците. Но каквито и да са плановете на ръководството на БНР, тази медия е вид национална институция и решенията за нейното бъдеще не бива да се правят с конюнктурни и още по-малко със съмнителни мотиви. И слушателите на радиото – и в страната, и в чужбина, имат право да знаят какво точно се случва в БНР. А съкращаването на звена, ако се случи такова, които касаят и някакъв вид национална политика, не може да бъде работа само на ръководството на тази медия, нито само на СЕМ.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.