Home » Избрано

Тъжен разказ за Северозападна България

2015.03.31 Няма коментари

Ще се оправим, но само когато Тефтерчето на Левски стане Конституция на България

 

В Големаново докторът не идва, пощата ни я закриха, магазинът фалира и също го закриха – казва кметът на селото Гошо Найденов пред репортер на БЛИЦ. По професия кметът е ветеринарен фелдшер, но освен стоката, се налага да лекува и хора.

 

 Ненчо Славчев,  БЛИЦ

Гошо Петров Найденов е роден през 1956 г. в кулското село Големаново – едно от най-младите селища във Видинско. Създадено е през 1800-1801 г. от преселници от Тетевенско, най-вече от Лесидрен. Доказателство за това, според сегашния кметски наместник на селото и етнографите, е, че една от най-големите фамилии там са се именували Лесиндренски. Известно е още, че на това място преди много години е имало хан на пътя от Кула за Велики извор и Зайчар.

Преди тетевенци около него са се заселили 13 семейства от Бойница. Големаново се разраснало, а хората се замогнали, затова се и „големеели”… Имали, а имат и до днес най-голямото землище в община Кула – цели 26 хиляди декара. През 1881 г. там са живеели 1127 човека. 1910 година – 2089, 1926 г. – 2141, 1946 г. – 2085, 1956 – 1629, 1975 – 833, 1985 – 532. През 2011 г. в Големаново остават 126 човека.

Селото ни е на 4 километра от границата със Сърбия, разказва кметският наместник на Големаново. Оттатък е Велики извор. (В Сръбско всичко е „велико”– отбелязва с лека ирония той. – Говорът им обаче и диалектът, особено на по-възрастните хора, е абсолютно идентичен с нашия. Знам, защото много пъти съм бил и там, и в Халово и в Зайчар. Повечето хора там също са преселници от Тетевенско и имат много роднини в България.)

„В Големаново нямаме магазин и не можем да имаме заради малкото хора, които са останали на доизживяване тук. А и още по-притеснително е, че повечето от тях са цигани. Безработни, неграмотни. В отминалите години имаше бум на кражбите по домовете, но като че ли

вече не остана нито къща неограбена, нито железце неприбрано

от дворовете и сега вече нещата се поуспокоиха. Мога да кажа, че напоследък е настъпило „пълно затишие”, защото след разрухата няма повече какво да се краде.

А по документи в селото има около 680 къщи. Големи и богати някога, сега в руини. В наши дни постоянно обитаеми от тях са 15-16, с по един-двама човека. Останалата част от населението е от малцинствата. Имаме и 13 ученици – циганчета. И добре че ги има, защото заради тях всеки ден тук идва едно бусче, което ги откарва до училището в Кула, а то е и единствената връзка на хората ни със света. Тази година очакваме да се родят още 3 дечица, пак от малцинствата, естествено.”

Родната къща на кметския наместник също е една от възможно обитаемите в Големаново, само че той рядко остава в нея. Баща му и майка му отдавна са се поминали, а заради децата Гошо и семейството са се преместили в Кула.

Докторът ни се разболя, не идва, пощата ни я закриха,

магазинът фалира и също го закриха, и в тази голяма сграда останах само аз, казва кметският.

По професия Гошо Найденов е ветеринарен фелдшер, но по стечение на обстоятелствата, освен стоката, се налага да лекува и хора. „В Големаново сега се живее трудно – казва той. – Тук са останали предимно възрастни хора, работили някога в ТКЗС-то, с ниски пенсии, поминък никакъв. По програмите за временна заетост имам 8 човека, но българин между тях няма. Основното, с което се занимават, е да чистят храсталаците, които избуяват по улиците, а през зимата да правят пъртини през снега. Освен всички несгоди, нямаме и нормален обхват на телефоните. При мен в кметството някакъв сигнал се появява само ей там, в дъното на коридора…

Падне ли сняг, пътят до Кула става непроходим

Тази зима на два пъти така закъсвах с джипа си, че е цяло чудо как успях да остана жив. Замръзнаха стъклата, вратите – разкъртих ги с ритници…”

bg0037vidinsko

Въпреки че в Големаново живеят предимно възрастни хора, в селото няма клуб на пенсионера. Читалището (вж.снимката) е закрито отдавна, вратите и прозорците са изтърбушени, покривът е срутен, не е далече и времето, когато ще се срутят окончателно и стените. Подобна е съдбата и на някогашното голямо училище. От подовете на класните стаи са израснали високи дървета. За социален патронаж не става и дума. Хлябът се докарва сутрин към 8, пикапът остава на спирката в центъра на селото около 1 час. От него може да се вземе и най-необходимото: кибрит, сапун, олио, сол и захар, пакетирани сладкиши, безалкохолни… В лошите дни през зимата обаче бусчето не пристига и тогава

кметът докарва и хляба, и необходимите провизии за съселяните си със своя джип

Другото бусче, което пристига сутрин по същото време в Големаново, е на пощата. От него се вземат вестниците и се раздават и пенсиите.

„Да си кмет на такова село е неблагодарна работа – казва кметът. – Семейството ми е в Кула и затова всеки божи ден пътувам до там и обратно със собствения си джип. Човек на такова дередже се превръща не в кмет, а в слуга на хората. Всеки се примолва, идва с бележка и парички да му купиш лекарства или нещо от аптеките и магазините в града. Не можеш да откажеш, ама ако бях аптекар или магазинер, то и за мен щеше да остава по нещо. Но в случая бензинът си е за моя сметка, командировки няма, всичко ми е от джоба, така че голяма част от заплатата ми потъва в бензиностанцията.

В Големаново отдавна няма нещо, което да се направи без проблем. Може би нямаше да го има и малкото бусче, което е единствената връзка на хората със света, ако ги нямаше 13-те циганчета, които пътуват до училището в Кула. А и не виждам перспектива за в бъдеще. Като се поминат и малкото останали възрастни българи, ще си тръгнат и циганите, и тук няма да остане никой. Няма да звънне и камбаната на църквата „Свето Рождество Богородично”. Строена е през 1883 г. Осветена 3 години по-късно, когато е поставена и камбаната, дарена от руския император Александър Втори. По-късно тази камбана е преместена в църквата в съседното Халово (сега в Сърбия), когато селото е било към община Големаново.

През 79-а година завърших училището в Ловеч и веднага започнах работа като фелдшер в Големаново. Тогава от 3-4 къщи се събираше по бюлюк овце, от 7-8 – бюлюк кози, не по-малко от 40 глави. Сега няма и за едно стадо да се направи.

Има една баба, на 80 години, гледа 20-30 овце, ама защо ги гледа,

и тя не знае. Нито агънцата продава, нито дои млякото – мъчи и себе си, и животните. Друга жена пък гледа двадесетина крави, но пък всеки ден сама откарва млякото до Кула, защото никой няма да дойде до тук да й го вземе.

Разрухата на българското село ще доведе до края на тази държава. А после – подмята кметският, – после, който остане, да му мисли. Но за да тръгнем отново, може би трябва Левски да възкръсне и той да ни стане министър-председател. И най-важното –

да има закони за всички, и всички да ги изпълняват,

а не закони за тия, които нямат, и закончета за тези, които имат много пари. И ще се оправим, но само тогава, когато махнем усуканите параграфи и изберем Тефтерчето на Левски за Конституция на България. И не за в парламента да избираме хора от някакви партии, а да търсим и да избираме човеци измежду хората. Аз не съм бил и не съм член и сега на нито една партия. Член съм единствено на Ловно-рибарския съюз. Там плащам и членския си внос и само там ще го плащам. Ловец съм от 1989 г., а ако знаете какви успехи има дружинката ни през този сезон, може би ще ни позавидите”, усмихва се Гошо.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.