Home » Авторски страници, история, политика

Съпротива от 60-те години срещу съветски фалшификации по Македонския въпрос

2015.03.24 Няма коментари

Неизвестни страници за съпротивата на български историк от времето на комунизма срещу съветски фалшификации по т.нар. Македонски въпрос

 

Широко разпространено, при това не без основание, е мнението, че в епохата на комунистическа диктатура България е била най-верният и безропотен съюзник на СССР. Това поведение има своите исторически корени, вероятно и в русофилската част на българското общество преди 1944 г. Ако обаче за реакциите на самозащита срещу такова поведение има достатъчно примери, то на широката българска общественост е малко известен единственият факт на открита съпротива на НР България срещу антибългарски извращения, намерили почва в СССР. Ябълката на раздора е била Македония, а българският „бунт“ изпреварва с няколко месеца разгара на Пражката пролет.

MV 002

През ноември 1967 г. проф. Войн Божинов, зам.-директор на Института по история при БАН, написва своята справка „Неправилни научни концепции по македонския въпрос в трудове и публикации на някои съветски историци“. Зад анализа застава ръководството на БАН и материалът, заедно с други актуални разработки, посветени на Македония, е отпечатан на циклостил в специално издание под общото заглавие „Македонският въпрос“.

В книгата се констатира, че след създаването на СР Македония, историците в тази република и в Югославия обнародват много книги и публикации с документи, в които преднамерено и антинаучно се фалшифицира историческата истина, а целта е да се ограби българската история. Търсят се исторически корени и доказателства, за да се обоснове създаването на новата нация в СР Македония след Втората световна война, която се изгражда на антибългарска основа, като системно се денационализира българското население във Вардарска Македония. Отчита се, че поради недостатъчното научно изследване и познаване на македонския въпрос, а също и поради недостатъчния отпор от страна на българската историческа наука, тези антинаучни концепции, широко разпространявани от историците на СФРЮ чрез техните книги, издания и пр., печелят терен. Това положение нанася сериозни вреди на българската история и на националните интереси на България.

MV 003

Като се анализира политиката на СССР, в книгата се казва: „През последните години някои съветски историци, вероятно по конюнктурни съображения, отстъпиха от тази историческа истина по македонския въпрос, като в свои трудове и публикации на документи усвоиха антинаучни концепции, близки или покриващи се с тези на историците в СР Македония, въпреки убедителните сведения и факти на самите документи, говорещи за българското население и народностен характер на Македония“. Изводът се набива на очи – тази дейност на СССР вреди на националните интереси на България.

Проф. Войн Божинов анализира редица съветски исторически издания, в които се прокарват открито антибългарски тенденции. Така например той пише, че: „младата съветска колежка Ирина Сенкевич, въпреки изричните констатации в докладите на Хитрово (руски консул в Битоля – б.а.), заключва неправилно: „М. А. Хитрово нарича езика на славянското население в Македония „славянски“… Това значи, че авторката съзнателно изхвърля името „болгарин“ и „български език“, като ги замества със „славянин“ и „славянски език“. Така правят историците и от СР Македония, които отиват и по-нататък, като заместват „българин“ и „българско“ с „македонец“ и „македонско“. И то не само в интерпретацията, но и в самите документи“. Такива неслучайни грешки И. Сенкевич допуска и в други свои публикации“.

MV 0082

Друг случай е посочен в научната публикация „Към въпроса за дейността на македонската интелигенция в Русия в началото на ХХ век“ с автор К. Л. Струкова. Същата „има предвид ясно и отделно интелигенцията от Македония, но не като такава от географска област, а като нещо различно в народностно отношение. Затова и в заключението си тя казва, че публикуваните материали свидетелстват за наличието на културни връзки между Русия и Македония в първите десетилетия на ХХ век, за настойчивия стремеж у македонците да развиват контакти… Изводът е, че славянското население на Македония се преценява като нещо отделно, различно, в смисъл, че не е българско… Ясно личи стремежът на авторката да не признае историческата истина, че става дума за българско население в Македония“.

Проф. Божинов описва и случаи на българо-съветско научно сътрудничество при съвместни публикации, при които съветската страна не спазва постигнатите договорки и извършва научни фалшификации в ущърб на България. Такъв е случая с тритомния документален сборник „Освобождението на България от турско иго“, върху който работи смесен екип. В него е включено писмо на българския архимандрит Методий Кусев от Охрид, в което говори от името на българите в Македония като техен представител и пълномощник. Въпреки, че никъде в текста на документа не се говори за „македонци“, съветските редактори изменят анотацията и записват „Писмо от архимандрит М. Кусев до Н.П. Игнатиев за необходимостта от обединение на българския и македонския народи в политическо и църковно отношение“. По този повод в изданието на БАН се констатира, че „с този текст, в явно противоречие със съдържанието на документа, в който никъде не се говори за отделен македонски народ, се прокарва погрешната линия, изтъкната и в горепосочените трудове, да не се признава българският характер на населението в Македония“.

Анализирана е и статията за Македония, поместена в Съветската историческа енциклопедия, издадена в Москва през 1965 г. За нея се казва, че „основната линия в тази статия е положението, че славянското население в Македония е нещо отделно от българската народност в средновековието и от българската нация в новото време. Затова никъде в нея не се споменава за българско население и българска култура… Тези… положения… явно говорят за премълчаване и отстъпление от историческата истина по главния въпрос за народностния състав на населението на Македония“. Антибългаризмът на съветските „другари“ достига най-острата си форма като говори за съвремието. „В СФРЮ македонците съставляват основното население в СР Македония, със свой национален език и култура…, а в България македонците (около 180 000 души), живеят преимуществено в Благоевградски окръг и се сливат с родствените им българи“. Коментарът на БАН по този случай е, че за СССР „те не са българи, но стават такива“.

Проф. Божинов описва и случай, когато ЦК на БКП през 1963 г. решава да уведоми ЦК на КПСС със свои бележки по македонския въпрос. За съжаление „в по-голямата си част те не се взеха под внимание при окончателната редакция на труда за печат. Изхождайки от положението, че съществува СР Македония , в рамките на СФРЮ, съветските историци написаха двете глави за историческото развитие на Македония, включвайки тази област и в историческите карти на труда в „Югославските земи“ в историята, като по отношение на етническия състав на населението заеха неясни, неопределение научни позиции“.

Изводът в циклостилното издание на БАН „Македонският въпрос“ е категоричен: „В най-новата история обаче най-голяма денационализация спрямо част от българската нация се извършва с българското население във Вардарска Македония. Именно за нея се търсят исторически доказателства и аргументи, търси се историческата наука, като се фалшифицира нейната правда“. Затова се апелира „съветската историческа наука…, като отхвърли конюнктурните съображения“, да „се придържа към историческите факти и истина“.

До разпадането на СССР през 1991 г., Москва не промени своята позиция по Македонския въпрос. За съжаление днешна Русия на Путин продължава тази съветска политика. Което би трябвало да бъде най-малкото повод за размисъл у някои днешни български патриоти по темата Македония.

 

Спас Ташев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.