Home » Авторски страници, политика

Държавата и демосът

2015.03.19 Няма коментари
Spread the love

Аргументите на улицата срещу държавата

Илюстрация: Lentata.com

Илюстрация: Lentata.com

На големи народни стремления и тежнения често се противопоставят управляващите, в лицето на държавата. Те могат лесно да се видят заплашени за привилегиите си и за статуквото, което им ги осигурява. Тези, които се смятат за “каймака” на обществото, призван да го управлява, макар че някои от тях имат твърде ниско политическо възпитание. Тогава от меки правителствени и парламентарни кресла може да прозвучи “загрижената” теза, че държавната мъдрост не се нуждае от аргументите на улицата. Управляващите лесно забравят, че същата тази улица ги е поставила и тях в тези кресла.

Историята на политическото развитие и свързаната с него култура сочи, че именно улицата е тази, която е издигала и смъквала властниците. На улицата е създадена новата философия, за която Сократ е трябвало да умре. На улицата е проповядвал Христос, заобиколен от апостолите си. На улицата Реформацията прокламира смелите си тези. Улицата събаря Бастилията през 1789 г., а през 1848 г. основава върху руините на монархията системата на новото време. От улицата започват и всички съвременни съпротивителни движения и революции. Аргументите на улицата оказват влияние върху поведението и изявленията на управляващите, макар те да си дават вид, че това не ги засяга. Те могат да продължават да робуват на някакво примитивно и патриархално схващане за държавата, „че тя се грижи за всичко и всички, че напълно съзнава своите задачи и че съответните фактори и служби се занимават вече с проблемите, имат ги пред вид и ще извършат нужното”. А от народа се изисква само едно – да търпи и мълчи!

По този начин държавата, този изпълнен със съзнание за своята мощ организъм, се превръща в носител на отчуждени от народа прерогативи. Дори редови представители на държавните служби, обикновени чиновници, се изживяват понякога като нейни господари. Подобно схващане подготвя почвата, върху която държавните чиновници, вместо служители на обществото, се изживяват като негови господари. Проявява се отвратителен паразитизъм, бюрокрация в най-лошия смисъл на думата, което превръща тяхното съществуване в самоцел. Народът в голямата си част е изключен от всякакво влияние върху държавното управление. Тогава какво друго е това управление, освен такова, което принизява и пренебрегва основното понятие и съдържание за властта в една демокрация – което е демосът, народът?

Народът следва да влезе в своята истинска рола на създател и държател на властта, която е делегирал на управляващите чрез избирателното право. Но когато избирателното право не дава на народа никакво средство за противопоставяне срещу фалшифицираното негово представяне във властта; и няма средства и начини то да се прояви като същинското тяло на държавата; и най-важното, осъзнавайки се като такова – тогава той трябва да излезе на улицата. Особено в критични времена, когато нещата опират до съществуването или по-нататъшното развитие на държавата. Тъй като тук наистина важи максимата: “Tua res agitur” (“Това се отнася за теб”)! Държавните интереси не могат да бъдат нищо друго, освен народните интереси, но ако интересът на народа не се защитава като държавен интерес, кой ще защити този интерес?

Разбират ли се сега ”аргументите на улицата” и какво прави толкова настойчив техния език, за да бъде разбираем и разбран от всички? Дори и от тези, които са оградени със стена от охранители и полиция. Това е живата държава, изправена на нозете си, това е нейният властен зов, който ечи от улицата.  Тук сега изведнъж става ясно какво е държавата. Не мистичната и недосегаема същност, която подчинява хората с неизменната принуда. Не! Самите граждани са държавата! Това живо множество от хора, заради които тя съществува и спрямо които няма право на съществуване, ако те нямат в нея доверие и възможности за нормално съществуване. Че държавата е създадена за хората и е тяхното общежитие, че трябва на всички участващи в него да дава еднакви права, не само на книга, и реални законови и материални условия, които не ги превръщат в презрени и експлоатирани данъкоплатци. Това произтича от „аргумента на улицата”, като един истински Argumentum ad Hominem на преживени от всички ни заедно събития. В „аргумента на улицата”, ако всички други аргументи се окажат безсилни, се възпроизвежда истината на общественото битие, в едно негово стихийно бунтовно и революционно изригване. Тогава държавната идея се връща към своя източник, от който произтича цялата й власт, към станалата съзнателна воля на гражданите и с това затвърждава в грандиозно взаимодействие истинското държавноопазващо чувство за всеки един, който се чувства като част от цялото.

Така стоят нещата с „аргументите на улицата”. И който мисли и говори априори с презрение за тях, се подиграва сам със себе си като обществено същество. И тежко на народ, изпълнен с наивни и безпрекословни вярвания, удовлетворяващи неговите правителства. Тежко и на държавата, народът на която би живял така тъпо, мизерно и недостойно, че да не почувства порива сам да се грижи за своята съдба, когато вижда, че тя е изоставена на произвола от тези, които всеки ден му казват, че се грижат за него.

За такава държава са изчерпани всички аргументи!

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.