Home » Авторски страници, българи зад граница

Писмо от Г. Иванов до епископа на Българския диоцез

2015.01.29 Няма коментари

Тази публикация съдържа писмо от Георги К. Иванов, бивш член на настоятелството на храма “Св. Иван Рилски” в Чикаго, до архиепископ Александър, ръководител на Българския диоцез на Православната църква в Америка. То ни не изпратено за публикуване от г-н Иванов.

11

До епископ Александър,
Митрополит на Толедо и Българския Диоцез
на Православната Църква в Америка

Ваше Архиерейство,

Наскоро медиите в Чикаго, излизащи на български език, публикуваха Ваше писмо, което сте представили на 11 януари 2015 г., пред около тридесетина души в църквата „Свети Иван Рилски” там (вж. тук – бел.ред.). Целта на срещата била да представите „точно описание на въпросните събития”, „да се разсее дезинформацията”, както и да се представи „позицията на Българския Диоцез към Православната Църква в Америка”, всичко това във връзка с църквата “Св. Иван Рилски” в Чикаго и г-н Валентин Ноцков. Във Вашето писмо има множество неточности, което води до дезинформация, липсват доста от известните факти, което води до неправилни, погрешни, заблуждаващи и противопоставящи хората изводи и заключения. По тази причина правя опит да Ви помогна с факти и документи така, че нещата да бъдат описани наистина точно.

Вие започвате с декларацията, че „епархията няма намерение да „вземе“ „Свети Иван Рилски“. В този контекст пояснявате , че „вземането“ на „Свети Иван Рилски“ към Православната църква в Америка (ОСА)” наистина означава принуждаване на енорията да се откаже от своята българска идентичност“, което е „срещу нашата Православна Свята Традиция”. Припомняте, че „Православната Църква в Америка има няколко енории от различен етнически произход и традиции” и искате „нищо по-малко от непрекъснатия растеж на (вашата) енория(та). Виждате „този растеж възможен само с две неща – уважение към миналото и поглед към бъдещето”.

Съгласно определението за православието в САЩ, дадено от прот. Леонид Кишковски от ОСА (http://www.oca.org/Docs.asp?ID=138&SID=12), това е един „конгломерат от национално-църковни „диаспори”, обединени от православието, но разделени етнически, културно, канонически и административно”. За съхраняването на каква идентичност говорите в една среда (епархия), в която липсват основната характеристика на етноса – общ език? Та Вие разговаряхте с „енориашите” на срещата в Чикаго с преводач! Какво уважение към миналото след като на въпросът как са създадени българските църкви в САЩ Вие отговаряте, че създателите им са били славяни от Северна Гърция! Как ще обясните факта, че уставът на Диоцеза беше променен до неузнаваемост в сравнение с оригиналния. Защо беше изменен той? В новият устав думата „български“ се среща само в словосъчетанието „Български диоцез“. На първо място е премахнат текстът, че Българския диоцез „е неразделна част от духовната цялост на Българската източно-провославна църква“. Променени са всички членове от оригиналния устав, в които изрично е записано, че не подлежат на промяна. Подменена е била волята на създателите – всички те българи до мозъка на костите си. Някои от тези промени в Устава са посочени в Приложение 1.

Началото на Приложение 1, в което са показани някои от промените в устава на Диоцеза

Началото на Приложение 1, в което са показани някои от промените в устава на Диоцеза

Бъдещето на църквата “Св. Иван Рилски” е неясно, както не е ясно и бъдещето на ОСА. Вие знаете какво имам предвид – автокефалията, която се оспорва и не се приема от Вселенската патриаршия. По този повод другият кандидат за позицията, която Вие имате сега – протопрезвитер Пол Гасиос, казва, цитирам по памет: „Ако стане така, че Православната църква в Америка трябва отново да се върне към Руската църква – Московската патриаршия като Митрополия, то аз ще се върна към гръцката църква, защото се чувствам повече грък отколкото руснак”. Вие сте от руско потекло и ще си имате Руската Митрополия, а ние от българско! Кой накъде?

Вие пишете „Както вече трябва да знаете, църквата „Свети Иван Рилски“ е била част от Православната Църква в Америка (ОСА) от 1996 г. насам, когато енорията е основана към Българския Диоцез от Архиепископ Кирил, блаженопочившия, по искане на г-н Георги Иванов и др.”

Църквата „Свети Иван Рилски“ е регистрирана през 1996 г., когато в България на власт е правителство на бившата Българската комунистическа партия и в Устава на Епархията, чийто митрополит сте Вие сега, е записано, че Епархията е „неразделна част от духовната цялост на Българската Източно православна църква”, не на Православната църква в Америка!

Untitled

Друга обстоятелство, което се премълчава, е член 2 от оригиналния Устав.

Untitled1

Учредителите на църквата “Св. Иван Рилски”, повечето политически емигранти от преди промените от 1989 г., се опасяват от реставрация на комунизма в България и регистрират „временно” църквата към т.нар. ”антикомунистически” Диоцез на еп. Кирил, вместо към този на еп. Йосиф. Самият г-н Ноцков е свое интервю споменава за някакви проблеми, които не дали възможност да бъде извикан „дядо Йосиф”. Какви са те той не пояснява! Така основателите остават в очакване комунизмът в България да си отиде и те да се върнат към майката – Българската патриаршия. За връщане към БПЦ говори и еп. Кирил. Това са част от обстоятелствата по регистрирането на църквата “Св. Иван Рилски” към епархията на еп. Кирил, която епархия, да не се забравя, е „неразделна част от духовната цялост на Българската православна църква”. Така, докато комунизмът в България си отиде. Той си отиде, Ваше Архиерейство! Сега България е част от Европейския съюз и НАТО. Време е нещата да отидат на естественото им място!

Вие много добре знаете, че руските емигранти в САЩ също са имали един антиболшенишки Синод, този на Руската църква в изгнание, и другия – на Руската гръко-католическа църква, преименувана по-късно на Православната църква в Америка, след като през 1970 г. Московската патриаршия й издава Томос. Тази църковна юрисдикция остава под влиянието на Руската патриаршия и след революцията от 1917 г., от която Вашият дядо е избягал. Вие ставате член на тази църква, вероятно воден от синовен дълг и семейни традиции.

Георги Т. Иванов по онова време е помолен от г-н Ноцков да предостави помещение за провеждане на срещата с еп. Кирил. На тази среща той вижда за първи път в живота си еп. Кирил и не е бил в положение да казва кое как да стане. По време на изслушванията в съда г-н Ноцков под клетва представи друга версия, че Георги Т. Иванов го бил поканил да присъства на тази среща, което не е истина. Заслугата на Георги Т. Иванов е, че той поема всичката финансова тежест при закупуването на храмовата сграда, първоначалния ремонт, изработването на иконостаса. Вечерта преди деня за провеждане на търга за сградата президентът на църковното настоятелство си подава оставката. Има опасност парите, дадени за участие (20 000 долара), да бъдат загубени. Г-н Ноцков е в паника, пасиансът му може да не излезе. Човекът, на който се е надявал да уреди финансиране от банка, излиза от играта. Обръща се към Георги Т. Иванов с думите „Георги, какво ще правим сега?” Георги Т. Иванов му отговаря да не се страхува. Ако спечелят, той ще гарантира заема пред банката, залагайки своето имущество, което той прави за заем от около 280 000 долара. Така става възможност тази църква да я има за българите в Чикаго – благодарение на Георги Т. Иванов. (виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf , стр. 314). Впоследствие г-н Ноцков се подигра с неговата доброта затова, че му осигури препитание и покрив!

Вие казвате: „Както е добре известно, по това време група в енорията, ръководена от Георги Иванов, започна продължителен съдебен иск срещу църквата „Свети Иван Рилски“ и Диоцеза”.

Тенденциозно е да представяте съдебния иск като насочен срещу църквата „Свети Иван Рилски“ и Диоцеза. Искът беше срещу г-н Ноцков и назначените, а не избрани църковни настоятели. Църквата „Свети Иван Рилски“ беше вписана като ответник в качеството на юридическо лице, което се ръководи от управително тяло (църковно настоятелство), съвсем формално. Ищците настоявахме пред адвокатите името на църквата да не се споменава, имайки предвид спекулациите, които щяха да последват (колко прави се оказахме, дори и Вие го правите!), но това беше невъзможно поради характера на иска – провеждане на събрание за избор на църковно настоятелство на субекта, църквата “Св. Иван Рилски”. Името на Диоцеза в иска го няма никъде. Да се натрапва и спекулира, че искът е срещу църквата „Свети Иван Рилски“ не е вярно и цели единствено настройване на хората едни срещу други, и най-вече срещу ищците.

Част от писмото до еп. Херман от 2004 г.

Част от писмото до епископ Херман от 30.04.2004 г.

Завеждането на съдебното дело има своята предистория. На 30 април 2004 г. беше изпратено писмо до епископ Херман (предстоятеля на Православната църква в Америка) с молба да вземе отношение по натрупалите се проблеми в църквата „Свети Иван Рилски” (Приложение 2). Ако еп. Херман беше обърнал необходимото внимание и ако ОСА беше взела адекватно отношение към поставените въпроси, съдебен иск нямаше да има. Мълчанието и безразличието, проявено от страна на еп. Херман и ОСА, бяха причината да се заведе съдебен иск.

Някъде през януари 2009 г. подобно писмо беше изпратено до еп. Йона, приемника на еп. Херман. Отново без отговор. Ако еп. Йона беше отговорил и ако ОСА беше взела адекватно отношение към поставените въпроси, съдебният иск можеше да бъде прекратен и паричните разходи по него ограничени. Това не беше направено!

Началото на писмо до епископ Александър от 2012 г.

Началото на писмото до епископ Александър от 6.09.2012 г.

На 6 септември 2012 г. Ви беше изпратено писмо ( Приложение 3) с молба да вземете отношение по поставените въпроси и възстановите членството на тези, които бяха изключени, защото се подписаха под петиция с искането да се проведе събрание за избор на църковно настоятелство. С е-мейл бяхте помолен за среща по време на пребиваването Ви в Чикаго на провежданата тогава конференция на SCOBA. Вие не отговорихте на писмото, както и не приехте предложената среща. Ако бяхте отговорили и приели да разговаряте, съдебният иск можеше да бъде прекратен и паричните разходи по него ограничени.

От самото начало предлагахме срещи и разговори с църковното настоятелство, както чрез някои от членовете, така и чрез техните адвокати. Поканите бяха отхвърлени. Ако поканите бяха приети и разговорите проведени, съдебният иск можеше да бъде прекратен и паричните разходи по него ограничени.

Основното искане, което ищците отправиха към съда, беше за провеждането на събрание за избор на църковно настоятелство. Във Вашето писмо и проведената среща не споменавате нищо за това, а то е най-важната част от съдебния иск, не каква е била регистрацията на църквата “Св. Иван Рилски”. Премълчаването на този факт е смущаващо! Вие знаете, че съдът не оспори това искане. Съдът не прие искането с мотива, че ищците по делото не са редовни членове на църквата и поради това те нямат право да искат провеждането на събрание за избор на църковно настоятелство. Съдът се позова на един списък, представен от г-н Валентин Ноцков, и един член от устава от 1963 г. В този списък са вписани членовете на църквата и срещу всяко име той отбелязва кой отговаря и кой не отговаря на изискванията да бъде член с правото да избира и да бъде избиран за църковен настоятел. Критерият за редовно членство, върху който г-н Ноцков акцентира, бе изповедта и вземането на причастие. По причини, които Вие добре знаете, изповедта в Източноправославната църква не заема онова място в живота на вярващите, което заема в Римокатолическато църква. Епископи и свещеници си затварят очите пред този факт и го подминават с мълчание. До прецедента със завеждане на съдебния иск изповедта не беше изискване за редовно членство в църквата “Св. Иван Рилски”. Единственото изискване беше плащането на членски внос. На базата на представения от г-н Ноцков списък съдът постанови, че освен финансови задължение (плащане на членски внос), членовете имат и религиозни задължения – да се изповядват и вземат причастие.

Кажете, пред кого да се изповядваме? Пред г-н Ноцков, който Вие сега казвате, че „от гледна точка на църковното канонично право, той беше свещеник на Българската Патриаршия през всичките си години служение тук в църквата „Свети Иван Рилски“, т.е. той никога не е бил клирик на Православната църква в Америка. В същото време, докато е бил ректор на църквата “Св. Иван Рилски”, Българската православна църква винаги е обръщала внимание, че г-н Ноцков няма право да извършва никакви църковни служби, обреди и тайнства! Ако Вие се съгласите с този факт, а трябва, защото е факт, то г-н Ноцков не е никой в Православната църква, освен един обикновен мирянин. В качеството му на такъв той не е имал правото по време на съдебното дело да представлява църквата “Св. Иван Рилски” като свещеник, още по-малко да решава кой е член и кой не е. Всички негови действия в качеството му на присвоената длъжност свещеник по време на съдебния процес са неправомерни Вие трябва да възстановите правата на редовни членове на църквата “Св. Иван Рилски”. Това изисква моралът! Това не е въпрос от компетенцията на гражданския съд. Това е въпрос единствено и само от Вашата компетенция. Това мотивирано искане се съдържаше и в писмото до Вас от 09.06.2012. Бих искал да вярвам, че сега Вие ще обявите изключването ни за неправомерно и ще възстановите членството ни в църквата +Св. Иван Рилски” в Чикаго. Копие от списъка, представен от г-н Ноцков в съда, ще Ви изпратя допълнително.

Не бих искал да утежнявам писмото с факти около личността на г-н Ноцков. За него има много, част от които могат да се видят тук: http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf. Само ще цитирам едно от тях, от църковното настоятелство на църквата “Св. София” в Чикаго, където г-н Ноцков е служил от 1982 до 1993 г. (стр. 332 от горния източник): „Вашата поява в нея (църквата “Св. София”, която по това време се опитва да отмъкне към ОСА) е символ на разцепление и раздор”. Както виждате, г-н Ноцков е всявал раздор и е разделял енориашите в църквата “Св. София” цели 11 години. Толкова и повече ги разделяше в църквата “Св. Иван Рилски”. С неговото оставяне в църквата “Св. Иван Рилски” на пансион като стипендиант-певец, Вие обричате тази енория на нови изпитания.

Вие пишете: „Никакъв въпрос не беше направен по отношение на статута на (Отец) Валентин до смъртта на Архиепископ Кирил. След смъртта на Митрополит Кирил, ситуацията се промени драстично”.

Приложение 5 - писмо на Св. Синод на БПЦ до архиепископ Йона, 25.06.2009 г.

Приложение 5 – писмо на Св. Синод на БПЦ до архиепископ Йона, 25.06.2009 г.

Вие сте заблуден или просто лъган! И тази заблуда или лъжа несъзнателно налагате на българската общност в Чикаго сега. Въпросът за статута на г-н Ноцков (не зная какъв подтекст влагате в прикачването на думата „отец” към името му, макар и в скоби) е бил поставян пред ОСА многократно. Патриарх Максим в писмо с дата 10 юли 1997 г. до Негово Блаженство митрополит Теодосий (предстоятел на Православната църква в Америка- б.а.) пише: “От името на Светия Синод и от мое име ви известявам, че ние не сме давали официално каноническо отпустително писмо … Умоляваме ви ваше Блаженство, в името на добрите ни взаимоотношения да преустановите всякакви духовни и служебни връзки с двамата свещеници“ (Ноцков и Димов – б.а.) (http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf , стр. 336). Това писмо е писано 10 години преди смъртта на еп. Кирил! Еп. Кирил от своя страна, в комбина с г-н Ноцков внушаваше, че г-н Ноцков е изряден в каноническо отношение (Приложение 4), което допълнително правеше обстановката около църквата “Св. Иван Рилски” нездравословна.

Относно абзаца от писмото Ви „Преди известно време Българският Диоцез получи неофициално известие, че (Отец) Валентин е бил лишен… ние никога не сме виждали никаква официална документация… (не) сме били информирани за причините…” и т.н.

Приложение 4 -

Приложение 4 – сертификат, издаден от архиепископ Кирил във връзка с каноничния статут на Валентин Ноцков

Това изявление не е вярно. Не неофициално и не преди известно време, а на 25 юни 2008 г. Митрополит Йона (предстоятелят на ОСА) получава отговор на запитванията си, подписано от патриарх Максим и подпечатано с печата на Синода – г-н Ноцков е низвергнат, решението е окончателно и приканва ОСА да се съобразява с това решение (Приложение 5). ОСА не се съобразява с решението на БПЦ и продължава да държа г-н Ноцков като свещенослужител. Вие служихте заедно с него, въпреки забраната на Апостолските правила да се служи с низвергнат!

Приложение 6

Приложение 6 – писмо на архиепископ Тихон до патриарх Неофит, август 2014 г.

Необяснимо е защо едва през м. август 2014 г. с писмо от еп. Тихон до патриарх Неофит ОСА призна нисвержението и факта, че „случаят Ноцков” е вътрешен въпрос от компетенцията само на Българската православна църква, която не дължи никакви обяснения на другите поместни църкви (Приложение 6)!

Приложение 7 - свидетелство за венчание

Приложение 7 – свидетелство за венчание, издадено от църквата “Св. Иван Рилски”, с религиозна юрисдикция “епархия Акрон”

За г-н Ноцков казвате, че той е бил „добър и верен служител“. Да попитам – бракосъчетанията и кръщенките, извършени от г-н Ноцков, законосъобразни ли са съгласно църковните изисквания, след като той е нямал отпустително писмо до 2008 г. и позволение за самостоятелно църковно служение, а след 2008 г. е разпопен? Коя и към каква религиозна юрисдикция е епархия „Акрон”, от името на която г-н Ноцков е подписал и подпечатал брачно свидетелство (Приложение 7)? А кръщелните свидетелства на бланка на Българската патриаршия, които той използва? Отговор на този въпрос очакват няколко десетки българи. Може ли в молитвите си по време на Литургията да споменава името на българския патриарх и еп. Йосиф, редом с това на еп. Кирил? Не излиза ли, че той е бил „Слуга на двама господари“?

Помощта, която оказвате на г-н Ноцков, е трогателна. Стипендия от 1500 долара, част от требите, безплатен апартамент! Това е ярък пример за милосърдие – основна християнска добродетел. По същия начин са се отнасяли към него и българските власти по времето на комунистическа България през далечната 1984 г., когато г-н Ноцков е изпратен в църквата “Св. София” в Чикаго – да се противопоставя на домогванията на Православната църква в Америка да присвои българските църкви тук и да следи за проявите на „вражеската” емиграция. Да, това е била задачата му тогава! Сега е друга. Та, тогава е направил погрешна стъпка и е призован на съд в Чикаго. Министерството на външните работи на комунистическата Народна Република България търси средства за адвокат, който да поеме неговата защита ((http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf стр. 195). Нещо като сега, но този път донорът е ОСА!

Колко пари струва „случаят Ноцков” от 1983 г. досега на БПЦ на ОСА , на българската общност в Чикаго?

Споделям Вашата загриженост за църквата “Св. Иван Рилски” в Чикаго. Църква, създадена и издържана от българи в град, в който живеят най-много българи извън България. Броят на редовните членове на църквата е добре пазена тайна, но едва ли надхвърля 30-50 души. Не е по силите на толкова малко хора със своя членски внос и дарения да гарантират издръжката на църквата и нейния нов свещеник, на когото ще трябва да се плаща и за жилище, да погасяват заеми към банка и към Диозеца. Това може да направи българската общност.

Ваше Архиерейство, нека си припомним една фраза отпреди 26 години, която промени света: “Mr. Gorbachev, tear down this wall!”. Това бяха думите, които президент Рейгън отправи към Михаил Горбачов – да събори така наречената Берлинска стена и да даде възможност на един изкуствено разделен народ да заживее отново заедно. Не е ли по-Богоугодно да ни оставите ние, българите в Чикаго, сами да уредим собствения си църковен въпрос и да заживеем единен духовен живот? Промени в статута на епархии и енории в САЩ и Канада са ставали. Защо да не стане и сега? Само така ще се изпълни пожеланието Ви: „Искам да видя вашите деца и внуци да извършват традициите на прадедите си, и да живеят своя живот, дълбоко вкоренени в Светата Православна Вяра, която е неразделна част от българския народ в продължение на векове.!”

Оставам с надеждата, че ще оцените правилно представените факти, документи и коментари, както и ще възстановите членството ни в църквата “Св. Иван Рилски” и ще предложите на Синода на епископите на ОСА енорията да направи своя избор.

С почитание,

Георги К. Иванов
(съвпадение с името на „виновника” църквата “Св. Иван Рилски” в Чикаго да я има)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.