Home » Е-Списание

Домът Божий

2015.01.01 Няма коментари

Православният храм

Храмът е сграда за обществено богослужение. Наричаме храма и църква, което ще рече събрание.

Бог наистина е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5,11; ЗЦар. 8:29; 2Пар. 5:13; 7:1). Tакива места са храмовете. Затова вярваме, че храмът е дом Божий (ЗЦар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13) и Божие обиталище (ЗЦар. 8:30).

Храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е устроен така, че да напомня за Бога и да предизвиква у нас молитвено разположение.

Всеки храм се посвещава на някой Господски или Богородичен празник, или на някой Божи угодник. Празникът, на който е посветен храмът, наричаме “храмов празник”. За този ден храмът основно се почиства и украсява. В навечерието на храмовия празник се отслужва Велика вечерня с петoхлебие или бдение, а на другия ден – Света литургия с участието на повече свещенослужители. След отпуста на литургията се извършва водосвет и специална лития с поменаване имената на живи и покойни ктитори и приложници на храма.

Етимология

Българската дума църква произхожда от старобългарската дума црькы. На български език се употребяват и дублетните черква и черкова.

В ранните векове на християнството – до Миланския едикт от 313 г., християнски храмове в днешния смисъл на думата не съществуват. Християните се събират било в частни сгради, било на тайни места – особено характерни в това отношения са катакомбите. С признаването на християнството за разрешена, а по-късно и за официална религия, християните започват да строят свои храмове. Тези храмове се превръщат в своеобразен архитектурен феномен.

Християнският храм се състои от три основни части – олтар, основна част (наос) и притвор.

Олтарът обикновено се разполага в източната част на постройката така, че при богослужение вярващият да бъде обърнат с лице на изток. Той олицетворява Царството небесно, Божието присъствие на земята. До него имат достъп само свещенослужителите или лица, получили специално разрешение за това. В източноправославните храмове обикновено е отделен от останалата част на храма с иконостас. Като архитектурно решение олтарът обикновено се разполага в т. нар. апсида – полукръгла или многоъгълна част, която като екстериор “изпъква” извън основната сграда на храма. (При някои протестантски общности олтарът отсъства).

Наосът е мястото, където се събират вярващите по време на богослужение. Първоначално до него са имали достъп само кръстените християни – практика, която днес не се спазва. Като размери, по правило, е значително по-голям от другите части. Символично корабът е един, но в чисто архитектурно отношение може да бъде разделен на части – 3, 5, 7 и т. н. – т. е. от основния кораб се отделят самостоятелни пространства, разположени симетрично спрямо основната част.

Притворът е мястото, където в миналото са се събирали т. нар. оглашени, т. е. хората, които искат да бъдат кръстени, но все още не са приели това тайнство. В ранните храмове често в притвора се изгражда баптистерий – басейн, в който оглашените са кръщавани.

В архитектурно отношение съществуват редица незадължителни елементи – амвон, хор, галерии, крипти и др. Тяхното използване се обуславя било от религиозни, било от чисто практически и архитектурни мотиви.

Видове църкви според планирането им

Базиликата е най-разпространената форма на изграждане на храма. Има правоъгълно планиране. Според броя на корабите базиликите се определят като трикорабни, петкорабни и т. н. Софийската “Св. София” е типичен пример за трикорабна базилика.

Ротонда

Ротондата е кръгъл или многоъгълен храм. Предполага се, че този тип църкви датират от времето, когато е имало обособени храмове, където е извършвано кръщението – баптистерии. Най-известната ротонда в България е “Свети Георги” в София.

Кръстокуполна църква

При този вид постройка е характерно хоризонтално планиране във формата на кръст. Над пресечната точка обикновено се изгражда купол. Характерен пример е църквата на Земенския манастир “Св. Йоан Богослов”.

Други

Съществуват и храмове, които имат индивидуална архитектура и не могат строго да бъдат определени към посочените типове. Понякога това се получава при множество допълнителни достроявания и изграждане на пристройки (храмът на Гроба Господен в Йерусалим) или при предварително планиране – “Василий Блажени” в Москва. При всички тези случаи обаче се спазва разделянето на храма на три части – олтар, кораб и притвор.

Видове църкви според предназначението им

Катедрален храм

Храм, където се намира катедрата на епископа, т. е. храм, където той редовно служи и произнася проповеди. Трябва да се има предвид, че катедралата е особен статут на даден храм и няма нищо общо с архитектурата (в разговорния български език обикновено “катедрали” погрешно биват наричани всички западноевропейски храмове). Най-често в едно населено място има само една катедрала, но е възможно да бъдат и повече. Например в София православните катедрални храмове са два – “Св. Александър Невски” (катедрала на българския патриарх) и “Св. Неделя” – катедрала на Софийския митрополит. Католически катедрални храмове са “Успение богородично”, за източния обред, и “Св. Йосиф”, за западния.

Енорийска църква

Това е храмът, в който редовно служи свещеник, и който има пряка териториална връзка с определен район – енория. Подобен статут имат и всички манастирски църкви.

Параклис

Параклисът е богослужебна сграда или част от сграда, предназначена за частни богослужения. Стри се към различни учреждения – например учебни заведения, политически, обществени или стопански институции, параклисите могат да бъдат и напълно частни – в рамките на лично жилище например. Архитектурата на параклисите варира от големи постройки (параклисът на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”), до обособени пространства в рамките на по-голямо помещение. Може би най-известният параклис в света е прочутата “Сикстинска капела” във Ватикана.

Амвон

Амвонът (от гр. възкачвам се) е издигнато място, откъдето се чете св. Евангелие и се произнася проповедта.

Светият олтар е разположен зад иконостаса, в източната част на храма. Той е най-светата част на храма, в която духовенството извършва свещенодействия, затова в него е позволено да влизат само свещенослужители и техни помощници.

В средата на олтара се намира св. престол. Св. престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречен срачица (риза) и индития – горна покривка от по-дебел цветен плат. Върху престола се поставят: св. антиминс – четвъртит плат 50 х 60 см, върху който е изобразено погребението Христово (вж.линк), и в който е вложена частица от мъченически св. мощи: напрестолно св. Евангелие, напрестолен кръст, дарохранителница и два свещника.

Зад св. престол се поставят седмосвещник и разпятие. От северната страна на св. престол, в източната олтарна стена, се намира проскомидията.

Проскомидията (или протесисът) представлява ниша (пезул), прилична на малка пещерка. Тя изобразява пещерата, в която се родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на св. литургия. Тук се пазят св. богослужебни съсъди и утвари: св. потир (чаша), дискосът (плосък, кръгъл съд, диск), звездицата, копието, лъжичката, тeплотата (металическа чашка за топла вода), покровците (кръстовидни платнени покривки), въздухът (четвъртита платнена покривка 70 х 70 см), гъбата и др.

При православното богослужение се употребяват също и свещи, кандила и тамян.

Свещите и кандилата са не само за осветление. Те имат и символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това, светлината създава и светло, радостно, празнично настроение.

Кадилният тамян е символ на усърдна молитва – както димът на тамяна се издига нагоре към небето, тъй и нашата молитва трябва да възлиза към Бога (Пс.140:2). Но тамянът, свещите и кандилата имат още значение и на приятна Богу жертва. Тамянът е благоуханна смола; пчелният восък, от който са направени църковните свещи, идва от най-благоуханните билки; елеят изтича от маслината – символ на мир и на благодатна Божия сила. Следователно, каденето и паленето на свещи и кандила е символ на нашата чиста и благоуханна духовна жертва Богу.

 
На снимките – двете български православни черкви в Чикаго през зимата.

Църквата „Свети Иван Рилски Чудотворец“

Църквата „Света София”

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.