2024-05-18

4 thoughts on “Как служебният кабинет ще ни избави от олигархията

  1. И за проучването се използва същата технология, както и да добива – т.нар. хидравлично разбиване или фракинг. Съжалявам, ако не сте знаел това.

    „Някои рискове при проучване или добив на шистов газ са свързани с използването на химически вещества при процеса на хидравлично разбиване. В него се използват желирани флуиди, които понякога съдържат нафта (на свой ред съдържаща бензен, толуен, етилбензен и ксилен). Според доклад от 2004 употребата на дизел представлява най-голямата опасност за подпочвените води заради наднорменото му количество в точката на инжектиране. Други вещества, които се използват в добива са олово, етиленгликол, метанол, борна киселина и подобно на изброените съставки на нафтата, в големи количества те са карциногенни. Част от използваните химически вещества (50-70%) в процеса на добива подлежат на обратно извличане. Останалото остава в шистовите слоеве и след закриването на находището. Няма данни за съдбата на оставащите вещества, внедрени в шистите при дълбочина 3000 м, в дългосрочен план, но съществуват основателни предположения че след слягане на земните пластове химикалите излизат на повърхността и замърсяват почвите и подземните води.

    Така че проучването за шистов газ, както и добива му, може да доведе до необратимо отравяне на водни басейни и земи. […]

    Този метод е забранен във Франция, Люксембург, Нидерландия и Чешката република. В Австрия метода също е неприложим заради строгите изисквания за опазване на околната среда. Според източници от немското правителство, Германия също ще забрани технологията да бъде прилагана в близост до източници на питейна вода В САЩ пълна забрана за добив на шистов газ е въведена в щата Вермонт на 17.05.2012 г., забрана на сондиране за шистов газ в близост до източници на питейна вода има в щата Ню-Йорк от 2010 година, потвърдена от съдебно решение от 22.02.2012 г.

    Според предаване на обществената немска телевизия ARD, хората живеещи в близост до сонди за добив на шистов газ са изложени на голям риск от ракови заболявания, заради замърсяването на почвата и водата със силно карциногенни вещества като бензол, чието съдържание измерено в близост до сонди в Германия надхвърля нормата до 4000 пъти.“

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

    „Всяка газодобивна компания създава своя фракинг течност, съдържаща различни комбинации от химикали. Доклад на Комитета по енергетика и търговия на американската Камара на представителите (долната камара на Конгреса на САЩ), озаглавен „Химикали, използвани в хидравличното разбиване”, установява, че между 2005 и 2009 г. четиринадесетте водещи газодобивни компании в САЩ са използвали над 2500 продукта за хидравлично разбиване, съдържащи 750 химикала. Някои компоненти са широко разпространени и обикновено безвредни, като например сол и лимонена киселина. Други са изключително токсични, като например олово и бензен. Бензенът има доказано канцерогенно действие. Други 28 химикала, използвани във фракинг течностите, са доказани или възможни канцерогени, са установени замърсители на питейната вода или са опасни замърсители на въздуха. Най-използваният химикал във фракинг течностите е метанол – опасен замърсител на въздуха. […]

    Рисковете за Североизточна България и питейната вода на гражданите в този регион при използване на хидравлично разбиване за проучване и добив на шистов газ са огромни:

    • Сондажите биха преминавали през площта на най-големия за България и основен за цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието източник на вода – огромното подземно водно тяло Малм-Валанж. Съществува реална опасност от замърсяване на питейната вода и водата, която се използва в селското стопанство, с газ, амонячни съединения и радиоактивни вещества, които се освобождават при разпукването, както и с множеството химикали, използвани при самия хидравличен удар за извличане на газа. В екстремни случаи замърсяването на подпочвената вода с метан може да доведе до експлозия на разположени в близост до сондата сгради. Замърсяването с калиев хлорид води до осоляване на питейната вода в близост до газовите кладенци.
    • Технологията изисква използването на огромни количества вода – няколко милиона литра вода за всеки газов кладенец, което значително ще ощети водните ресурси на района (който и без това не е богат на водни ресурси), тъй като отработената вода е негодна за употреба поради опасните химикали в нея и липсата на технология за пречистването й. Тази вода се съхранява в наземни резервоари в близост до сондажите, където могат да се получат разливи. Между 30 и 50% от използваната вода, примесена с химическите добавки, остава завинаги под земята, като никой все още не е наясно какви ще са дългосрочните ефекти от това.“

    http://forthenature.org/cases/37

    Карта на всички блокове в България, определени за проучване и добив на петрол и природен газ в България – към октомври 2011 г.:

    http://forthenature.org/upload/gallery/325/1324728462.37.jpg

  2. Уважаема, това НПО, както го наричате, е предложило да падне забраната за проучвания, не за добив. След като статията ви започва манипулативно, как искате да мине за достоверна?

  3. Винаги е лесно да се върни по течението… Както преди, така и днес, макар разбира се времената да са различни и политическите коректности също. Като чета такива коментари се сещам, че хората, които ги правят – дали защото им е в интерес, дали защото не разбират – приличат много на онези, които по времето на соца в България обявяваха всеки, който не хвали от сутрин до вечер Съветския съюз, за враг. Това е същият тип мислене, същият формат… И е много тъжно да се види, че този формат не си е отишъл, въобще не си е отишъл с края на тоталитаризма и идването на демокрацията, с всичките й болести и несъвършенства, но все пак демокрация.

    Що се отнася до шистовия газ, де да беше безопасно неговото проучване и добив, и да се нямаше защо да се притесняваме. Но да се демонизира всеки, който се осмели да каже на глас подобни неща, не се отличава по нищо с това да се демонизира едно време всеки, който примерно се осмелеше да каже, че атомните централи крият рискове, особено някои, нищо, че са примерно в братският тогава Съветския съюз и независимо къде точно са.

    ––––––––––––
    п.с.: На този адрес – http://www.dokumentalni.com/?p=1092 – може да се види един американски документален филм за шистовия газ, направен още през 2010 г.

  4. Много странна статия. Авторката вероятно на заплата в „Газпром“ и се страхува изключително много да не би България да не прекъсне зависимостта си от Русия. Не виждам нищо лошо поне да проучим с какви запаси разполагаме. Технологиите се развиват и ако се гарантира безопасност, защо да не се проучва и добива? Защо давате думата на лобистите на Путин, които си заработват рублите чрез вас?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *