Home » българи зад граница, Избрано, политика

Бивш председател на ДАБЧ: Правителството загърби българите в чужбина

2014.06.22 Няма коментари
Spread the love

Росен Иванов: От една година правителството загърби изцяло българите в чужбина. Работата по създаване на национална стратегия за запазване и развитие на отношенията между българската държава и българските общности по света също бе спряна на етап „работен проект“

.

Интервю на бившия председател на ДАБЧ Росен Иванов

за Агенция “Фокус”

Росен Иванов. Снимка: News.bg

Росен Иванов. Снимка: News.bg

Фокус: Г-н Иванов, как ще коментирате, една година след вашето напускане, работата на правителството с нашите сънародници от историческата диаспора и новата българска емиграция?

Росен Иванов: По обясними причини не бих желал да коментирам подробно дейността на ДАБЧ, но мога да кажа, че в краткия период на своето съществуване Българското правителство, начело с премиера Пламен Орешарски, загърби почти изцяло политиката по отношение на българите, живеещи в различни краища на света. Освен традиционните исторически общности, създадени от наши сънародници в резултат на определени исторически събития и политически грешки, извън България има многобройна съвременна емиграция. Тя се формира в резултат на засилването на миграционните процеси, особено през последните петнадесет години, когато се създадоха значителни като брой и състав български общности по целия свят. Това изисква адекватна държавна политика към българите зад граница, които са неделима част от нашия народ.

Спокойно можем да кажем, че такава политика през последната година не е планирана като цялостна държавна дейност, нито се провежда в необходимите параметри. А целта на такава политика в нейната съвкупност е запазването на националното съзнание на сънародниците ни, задълбочаване и разширяване на връзката им с България, създаване на необходимите условия за завръщане и адаптирането им към живота в нашата страна.

Фокус: Какво би могло да се направи с оглед на постигане на тази цел – изграждане на адекватна държавна политика към нашите сънародници извън България?

Росен Иванов: Постигането на тази цел може да бъде реализирано по различни начини. Един от тях е създаване на модерно законодателство, съобразно новите моменти в отношенията държава – български общности извън България, чрез приемането на нови нормативни актове и адекватно изменение и допълнение на съществуващите, както и прецизиране на правната терминология в тази област. В тази насока напълно е изоставена идеята за създаване на нов Закон за българите и българските общности извън Република България, въпреки че сега действащият Закон за българите, живеещи извън Република България, явно не е способен да изпълни своите задачи като нормативен акт. (По времето, когато Р. Иванов бе председател на ДАБЧ, Агенцията предложи проект за нов закон за българите в чужбина, който съдържаше много празноти и недостатъци, и след аргументирани реакции на български граждани и организации в чужбина този проект бе замразен – бел. ред.) Работата по създаване на национална стратегия за запазване и развитие на отношенията между българската държава и българските общности по света също беше спряна на етап „работен проект“.

Не се прави почти нищо за разширяване правата на българските граждани, живеещи извън България, свързани с реалното им участие в политическия живот и управлението на страната. Не се предвижда по-активно включване на представители на българските общности по света в обществения живот, което държавата може да направи чрез разширяването на възможностите за това. Държавната политика е сведена до стандартното функциониране на тясно специализираните органи – МВнР и ДАБЧ, както и МОН по отношение на образователната дейност сред българите по света. В тази насока не са предприети действия за разширяване на помощта от държавата чрез увеличаване на отделените средства за образование и култура.

Не се предвиди нищо за активно подпомагане дейността на българските общности чрез целево секторно финансиране в областта на реализирането и защитата на правата на българите по света, образованието на роден език, запазване на културните връзки с България, медиите зад граница, социално-осигурителната политика и религиозните общности. Необходимите финансови средства за реализиране на държавната политика можеха да бъдат осигурени чрез създаване на специализирани фондове и програми за българите извън България. Такова финансиране ще даде възможност за създаване на многоцелева и многопрофилна система за информационна логистика, което да осигурява добра комуникативност между държавните, общинските и неправителствените органи и организации в България от една страна и българските общности по света – от друга. С действията си изпълнителната власт не спомогна за развитие на структурно обособена и реално действаща система от органи на изпълнителната власт и държавната администрация, както и пълноценното включване на структури от неправителствения сектор в реализирането на тази политика.

В недостатъчна степен е и участието на държавата в работата с младите сънародници и създаването на необходимите условия за завръщането им в България. Особено внимание трябва да се обърне на пълноценния контакт с българските културни и просветни дружества на нашите сънародници от историческите общности в близки или съседни държави. Необходимостта от такава тясна връзка ясно пролича при възникването и развитието на ситуацията в Украйна. Тя би била от съществено значение при развитие на конфликта там и евентуална имигрантска вълна към нас.

Липсва последователна и ясна политика към българите и техните сдружения от Западната част на Балканския полуостров, които са реално най-близките общности до България. Това доведе до редица проблеми, свързани с българското национално съзнание и произход, чието решение други държави като Унгария и Румъния отдавна са намерили.

Фокус: Какви ще бъдат, според Вас, последиците от тези недостатъци на държавната политика спрямо българските общности отвъд граница, които изброихте?

Росен Иванов: Непровеждането на ясна и последователна политика към българите и българските общности по света е всъщност отказ от политика към част от собствения ни народ, което съвсем скоро неизбежно ще доведе до сериозни проблеми не само във връзката държава – български общности, но и във външната политика, националната сигурност и отстояването на българската идентичност сред нашите сънародници по целия свят.
Държавата няма право да игнорира около 4 млн. наши сънародници, живеещи извън България.

Фокус: Каква роля трябва да играе ДАБЧ, с оглед допринасянето за тези политики и изграждането на функциониращи механизми за грижа и приобщаване на съгражданите ни в чужбина?

Росен Иванов: Държавната агенция за българите в чужбина трябва да заема много сериозна роля, а дали ще продължи да бъде ДАБЧ или ще се премине към създаване на по-сериозна административна структура е въпрос на управленческо решение, но и в двата случая тази структура трябва да има много по-дълбока и съществена роля, както и необходимите административни капацитети и възможности, за да може успешно да провежда посочената по-горе политика и да не се позволи разпиляването, и изчезването на българския народ по целия свят.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.