Home » Избрано, история

За Свещарската могила и надписа на кан Омуртаг

2014.03.29 Няма коментари

Омуртаг – великият строител на България

.

Публикация на в. “Строител” 

по материали на проф. Диана Гергова, инж. Симеон Пешов и доц. Христо Смоленов

.

Част от т.нар. Търновски надпис на кан Омуртаг

Част от т.нар. Търновски надпис на кан Омуртаг

“Κα[ν]α συβιγη Ωμο<μο>ρταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β’ κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β’. το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ’.”

“Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега, и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.” (Цитатите в оригинал и превод са по книгата на проф. Веселин Бешевлиев „Прабългарски епиграфски паметници, С., 1981 – бел.ред.)

.

07omurtagova_kolonaИздялани върху тъмен сиенит, тези думи ни е завещал кан Омуртаг. Владетелят, чието управление с основание се величае като епохата на съзидателното начало – нему принадлежи заслужената слава на първостроител на материалната ни култура през IX в.

С името на Омуртаг се свързва възстановяването на опожарената Плиска – от укрепен лагер тя била превърната в истински средновековен град, нямащ аналог в съвременното и византийското строителство. Но с това не се ограничава грандиозната строителна дейност, пронизала царуването на кана. Следи от нея са намерени и в Мадара – едно от важните средища на тогавашната българска държава. За размаха на кана строител обаче най-ясно свидетелства именно горният надпис. Колоната, върху която е изсечен, е открита в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново, като се приема, че надписът е направен преди 822 г., а колоната е пренесена в църквата векове по-късно. И до днес историците спорят къде се е намирала първоначално тя, като някои посочват Плиска, а други смятат, че е била поставена върху могила.

Търновският надпис на Омуртаг повдига и други интересни въпроси: Къде се намира новият „преславен дом” на кана? Как точно е измерено разстоянието между него и стария му дворец? Какво е сакралното значение на могилата, която е издигнал, къде се намира, каква функция е изпълнявала и какво я прави „всеславна”? Как канът е „измерил земята”? Значи ли това, че прабългарите от онова време са познавали геометрията, физиката и астрономията и ако да, откъде са придобили тези знания?

Важна стъпка към откриване на отговорите им прави прочутият български историк, професор Веселин Бешевлиев. В научния си труд „Прабългарски епиграфски паметници” той изказва мнение, че в търновския надпис със „стар дом” се означава Плиска или по-скоро дворецът на кана там. Следователно строежът е бил извършен, когато Омуртаг е живеел в стария си дворец. Разстоянията са дадени в разтег, на гръцки оргия, която е била равна на 1,78 м. Професорът обаче е категоричен, че в надписа не става дума за атическата оргия, а за по-дълга, наречена царска, равна на 2,134 м, която е била заета от Египет и се употребявала и във Византия.

В подкрепа на това твърдение е и фактът, че домът, или по-точно Плиска, е отстоял от Дунава според надписа на 40 000 оргии или разтега. Това разстояние се равнява на 71,2 км, ако се вземе за основа атическата оргия, което е малко вероятно. Ако се вземе обаче за мярка царската оргия или царски лакът, което в случая е по-вероятно, разстоянието ще бъде около 85,360 км. По въздушна линия Плиска се намира от Дунав наистина на 85 км. След вземане на точните GPS координати на няколко ключови могили, разположени в района на Мадарското плато, се оказа, че само две от тях се намират на разстояние от приблизително 42,6 км от първата ни столица. Това са могилите край селата Войвода и Свещари. Последната е една от най-високите могили в Североизточна България.

Според професор Диана Гергова, именно голямата Мумджиларска (Свещарска) могила е споменатата в Търновския надпис. Сред над стоте тракийски могили в района тя е най-високата и се вижда от огромни разстояния, а при ясно време, казват, че от нея се наблюдава и Дунав. Проучването на могилата, ръководено от професор Гергова, още не е довършено, но около нея вече се натрупват интересни открития. При разкопките около Свещари за пръв път е констатирано, че гетите издигали могилите си в групи като отражение на най-ярките съзвездия. Едни от тях са Голямото куче, Стрелец и др.

Любопитното в случая е, че сред тракийските могили е открита и прабългарска – смятана за Омуртаговата, която е в центъра на съзвездието Орион. Професор Гергова изтъква факта, че прабългарите много често използвали по-древни могили за своите погребения като знак или за комуникация. Първият знак, че прабългарите са зачитали по-ранния некропол на гетите, е обстоятелството, че именно от времето на кан Омуртаг между тракийските могили е намерена и една прабългарска, а недалеч, в долината на реката, е открито и раннобългарско имение от времето преди и след приемането на християнството.

Зад посочените факти се крият много близките до тези на траките вярвания на прабългарите. Охридският архиепископ Теофилакт съобщава, че българите служели на Слънцето и Месеца и на останалите звезди. Той разказва за взетия в плен от кан Крум Кинамон, който бил разпределен при Омуртаг. Приятелските им отношения били смущавани единствено от факта, че Кинамон бил християнин, и Омуртаг правел всичко, за да го отклони от неговата религия, като изтъквал тези, които почитали за богове Слънцето и Месеца. Не само този разказ, но и седмолъчният амулет от Плиска са знак за свързаните с Космоса и астрономията вярвания на прабългарите. Според Диана Гергова именно в астрономическите познания на прабългарите трябва да се търси и обяснението как Омуртаг е успял да измери с такава точност разстоянията по въздух. Може да допуснем, че общото познание и вярвания на тракийското племе гети и прабългарите, изглежда, се дължали не само на по-ранното им общуване в просторите над Понта, но и в наследеното древно познание на същите земи. Те еднакво владеели и небето, и стратегическите точки на земята.

Любопитен е фактът, че макар и неспоменат в търновския надпис на Омуртаг, Велики Преслав също се намира на точно 20 000 разтега от Плиска. Този факт, заедно със съобщението за измерване на разстоянието между могилата и двата дома, е много важен. Той свидетелства за землемери у прабългарите в IX в., за това, че те са правили измервания на земни площи, както и за развитата им техническа култура.

Ако нанесем това разстояние от 20 000 разтега от смятаната за Омуртагова могила край село Свещари в посока Дунава, изчисленията показват, че едно от възможните места, където великият Омуртаг може да е изградил своя нов дворец, е районът на село Бръшлян. Там има забележително и знаково струпване на антични и средновековни обекти. Макар и непроучвани чрез археологически разкопки, те позволяват да се приложи хипотезата за локализирането на двореца на кана именно на това място. Над високия бряг на Дунава се е намирала античната Апиария. Днес изцяло изравнена под площадките на някогашната напоителна система, тя е оставила огромно количество керамични фрагменти, сред които и ранносредновековни – знак за нейното вероятно значение и през тази епоха. Още по-интересно е наличието именно в този район на участъци не само от прабългарски вал, който започвал именно тук, но и, изглежда, на една раннобългарска крепост – дворец, подобна на тази, изградена на Тича, за която Омуртаг ни съобщава в Чаталарския надпис, както и на тази при село Кладенци.

Точните мерни единици, които са използвали прабългарите, като че ли ни дават основание да проследим не само пътя на Омуртаг, но и неговата логика на строител и звездоброец, да се опитаме да потърсим на още едно възможно място неговия дворец, а бъдещи проучвания биха могли да ни подскажат така ли е.

Прави впечатление и още една закономерност, свързана с 20 000 разтега на Омуртаг. Ако разделим това разстояние на числото p, умножено по квадрата на прочутото златно сечение j, се получава, че то е равно на 10 000 царски лакътя – свещената мярка на Древен Египет, основната мерна единица, вложена в пирамидата, както и във всички по-важни архитектурни постижения на Старото царство.

В същото време, според историка и математик доц. Христо Смоленов, трябва да се вземе предвид и фактът, че разстоянието от Варненския некропол, където е намерено най-старото златно съкровище, до могилата в Свещари, разделено на разстоянието от некропола до Плиска, е равно точно на златното сечение j. С предишни свои трудове Смоленов доказва, че златните фигурки на бичета, открити във Варненския некропол, не само са най-старото обработено злато в света, но са и еталонна мярка за дължина. Те са не просто декорация, но и носител на информация. Нещо повече – първата система от знания, първият опит за стандартизиране в световната практика е свързан именно с това най-старо златно съкровище, което доказва, че в периода 4200 години пр.Хр по тези земи е имало цивилизация. За това и може да се говори, че още в древната култура на Варна са познавали прочутото златно сечение, изразено с числото j, както и другото легендарно съотношение – между обиколката и диаметъра на всяка окръжност – числото p.

Всичко това дава основание на изследователите да твърдят, че по нашите земи е възникнала една от най-древните световни цивилизации. И Египетската и Шумерската култури са от по-късни дати като част от постиженията им се базират на математически изчисления и пропорции, известни по нашите земи поне 1000 години по-рано.

Трудно е да приемем за случаен и факта, че тези „златни” константи на математиката и хармонията откриваме и при определянето на местата на „всеславните” строежи на Омуртаг. Напротив, те явно са означавали нещо – измерването е било свещен ритуал и за прабългарите, а също и принципна основа на познанието. За това и може да допуснем, че това знание, този логически подход към осмисляне на действителността, базиран на система от мерни единици и стандартни пропорции, е в следствие на по-ранен досег на прабългарите с Варненската цивилизация.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.