Тракийската гробница край Поморие

Лицето на младия мъж е с леко чип нос, дълга чуплива коса и без брада.

Бюстът напомня на лика на младия КОТИС или на РЕМЕТАЛК III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са тракийски, столовете, на които седят, са подобни на столове от опакото на монети на РЕМЕТАЛК I и III.

Стилът на образите върху камъка са подчертано елинистични.

Много специалисти изказват хипотезата, че комплексът е храм и свещен двор. Основните им доводи са:

–  няма открити кости, урни или саркофази;

–  големината на залата, кухата колона и предполагаем олтар в нея;

–  ефектите с осветяване на залата от отвора на кухата колона и светлина идваща от дромоса.

Но тогава трябва да се отговори и на следните въпроси:

–  местонахождението на храма в некропола на града;

–  на кой бог или богиня е посветен;

–  храмовете са обикновено в града, там, където са и техните почитатели.

И въпреки това гробницата се е намирала на 200 м източно и 300 м южно от морето, т.е. може да се използва за ритуални къпания. Залата е ротонда, кухата колона и олтарът в нея да е за ритуали. Районът на могилата е известен с наличието на смоци.

Храмът бил кръгъл (ротонда), а покривът му отворен. В центъра под кръглия отвор на покрива се намирал (каменен, мраморен, глинен?) олтар-огнище. Когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Тогава Сабазий се наричал „Аполон” и жреците гадаели волята му по играта и силата на слънчевата светлина. Когато обаче, Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, казва Макробий, тогава жреците запалвали огън на олтаря – огнище и разгадавали волята на бога по играта и силата на пламъците, които искрели през кръглия отвор на покрива към тъмното небе. По време на на този нощен обряд богът, самият Сабазий, бил наричан „Дионис” (/4/- Ал. Фол).

.

Хероси и ритуали

Една от четирите фили на град Анхиало е филата с наименование Херосци. От тук и въпросите – защо 4 на брой фили и какво е фила? Обикновено полисите (градовете) на йонийските гърци са имали 4 на брой фили, а дорийските 3. Анхиало като колония на Аполония Понтика (йонийски гърци) затова и има 4 на брой фили. Името на думата фила („племе”, общност) има етнически и племенен произход. Ролята на филата в града била извънредно голяма. Всички членове на филата почитали едни и същи богове, едни и същи култове, както например култа на хероса-епоним. Разпределението на обществените, политическите, съдебните, финансовите и военни служби се извършвали в рамките на филата. Следователно филата Егейци би трябвало да почита хероса Анхиалос като основател (ойкист) на града, а филата Херосци – конника Херос или друг неизвестен засега Херос. Явлението „хероизиране” има голямо значение за гръцката мисъл. За смъртните, които за делата си се издигат до ранга на безсмъртните, се засвизетелстват с много пример. Такъв за град Амфипол на устието на Струма е спартанският стратег (пълководец) Бразидас. Човекът завзел града и загинал в победоносна битка пред стените му.

След официално тържествено погребение амфиполци го погребват в центъра на града на агората (главния площад). Издигат ограда около гробницата и му принасят жертви като на Херос. В негова чест всяка година организират състезателни игри и ежегодни жертвоприношения. Амфиполци му посвещават града, като го обявяват за основател (ойкист) на тази колония. (/14/ Тукидид )

Друг пример е Тиоген от остров Тасос. Непобедим боксьор в продължение на 22 години, девет пъти победител в Нимея и Коринт и една победа в панкратион (бой с юмруци), три пъти победител в Питийските игри. Човек, известен със сприхавия си характер и подвизите му в Олимпийските игри. След смъртта му негови политически противници изхвърлят статуята му в морето. Настъпило безплодие в Тасос и след допитване в Делфи, статуята е хваната с мрежи от рибари и върната на старото си място.

Какви са основните ритуали, които почитали в античността? Първо е ритуалното очистение и поставяне на светена вода до вратата на светилището, т.е. измиване със светена вода. Второ молитвата, която е основният религиозен акт. Молитвата е диалог с бога, дори когато богът отговаря или не. Богът трябва да е чул какво молителят е изрекъл. Молитвата се произнася на висок глас. Молителят я произнася, изправен пред статуята му или жертвеника, вдигайки дясната си ръка или двете ръце с длани, обърнати към бога. Не се просва на земята, освен при някои погребални обряди или при обряди на божествата на земята; в такъв случай, докато той се моли, той удря земята с ръце. Коленичи се само при магически обряди. (/13/ проф. Фр. Шаму).

Молитвата се състои обикновено от излагане на прошение до бога. Тя често бива придружена с дарения. Това не винаги е сделка в духа – давам ти, за да дадеш, do ut des. Много от от даровете са ex voto, за да изразят признателността към бога за извършена услуга. Такива са дарове, придружени с оброчни плочки. За град Анхиало е известна оброчна плочка на Авлудзенис, син на Авлудзенис, посветена на бог Аполон, заради спасението си от беда и за лозята му. Намира се в Ермитажа на Санкт Петербург. Плочката е от град Анхиало и е взета от археолога Тепляков при похода на Дибич Задбалкански през 1828/9 година.

Хероон или храм е гробницата – не се знае, но тя е била измазана. Залата, дромоса и фланкиращите помещения са били измазани, и то с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък). Как е била оцветена залата?

.

Оцветяване на залата в гробницата

Състоянието на гробницата до 1958 г. е била такова, че единствено може да се определят основните цветове, т.е. основния фон.

Пръстеновидният полуцилиндричен свод на залата е с остатъци на мазилка. Ясно се вижда светнозелени петна наляво от дромоса и тъмнозелени – надясно. Нанесеният основен зелен фон е просмукан от мазилката, като дори стига на места до тухлите. Следователно сводът е имал тъмнозелен фон. Интересното е, че и в преди това споменатият наблизо римски тунел сводът също е тъмнозелен. Използвани са едни и същи минерални соли.

Цилиндричната част на централната зала, кухата колона, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани. Оцветяване при тях не е открито. Единствено малко парче хоросан долу до 4 ниша има на повърхността си бяла вар. Дебелината на бялата вар достига до 1 мм, като варта не се просмуква до тухли и варовичните камъни.

Може да се направи изводът, че само са били варосани, т.е. имат бял фон. И така, двата основни цвята в гробницата са белият и зеленият, като последният е използван само за свода на залата. Следва едно интересно тълкуване за белия и зеления цвят от проф. Александър Фол в Тракийския Дионис книга втора: Сабазий.

Интригата в Демостеновия разказ е змията. Както вече предложих, тя е зооморфизираният образ на бога (№ 5 и 6), който се превъплъщава за нов живот в мистерията – това е постигнато в описаното от оратора дневно тайнство, тъй като змията е под венците от бяла топола и от копър. Ако белият (сребърният) цвят е означението на бога-царя и на смъртта (му), копърът е зеленият цвят на (новия му ) живот, но и „змийска билка”, по изричното свидетелство на Фотий, цитирано под №5: змията сменя кожата си като минава през копър, ще рече, богът се разделя със стария си образ и приема новия в този загреев сюжет (/5/ –  Ал. Фол).

.

Датировка на гробницата

Датирането на гробницата е спорно и неуточнено. Да разгледаме основните хипотези за периода на нейното изграждане от различните автори:

1. проф. Венедиков и колектив, 1960 г. – половина на II век и началото на IV век от н. е. /1/
2. проф. Венедиков, 1968 г. – втората половина на II век или III век от н.е./2/
3. проф. М. Лазаров, 2000 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /3/
4. проф. Б. Димитров, 2007 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /6/
5. проф. Д. Димитров, 1963 г. – на IV век от н.е. /9/
6. М. Иванов, 2007 г., статия в списание „Археология“ – 309 г от н. е. т.е. – IV век.

В какъвто и контекст да се разглежда статията на г-н Иванов, освен описанието на мавзолеите в Тор де Киави и мавзолея на император Магцентий в Рим, останалото лъха на непознаване на гробницата и алогичност.

През 2009 г. водих беседа с група от Италия, в състав студенти и двама професори по археология. Единият от тях твърдеше, че има голяма прилика с мавзолея на Макцентий и е взаимствано от нея. В завързалия се спор професорът не можа да представи нито един аргумент в своя полза и студентите аплодираха екскурзовода.

Аз съм емоционално свързан с проф. Ив.Карасимеонов и проф. Ив. Венедиков и техните екипи, т.е. хората, които ръководеха реставрирането на гробницата през 1958 и 1959 г. Затова считам за най-достоверен периодът втората половина на II век или III век от н.е. Тогава град Анхиало е в разцвета си. Има мощно монетосечене, голямо търговско пристанище и тук е военният флот. Упадъкът на града започва след император Гордиан (238-244 г от н.е.) и особено след превземането на града от готите (270 г от н.е.) и последвалата чумна/холерна/ епидемия.

Изглежда, че спокойният живот на града продължава до средата на III в. От средата на III в. насетне значителни маси от готи, сармати и карпи започват да преминават на юг от Дунава. През 250 г. значителни готски маси преминават в Тракия и обсаждат Филипопол. През 254 и 255 г. готи, карпи и бургунди преминават отново на юг от Хемус. През 257 – 258 г. тервинги и карпи се смъкват по море покрай западния бряг на Черно море и достигат чак до Мала Азия. Ако се съди по едно сведение на Йорданес, готите нападат Анхиало (вероятно през 270 г.) и „бързо го превзели”. Те остават тук „много дни и се наслаждавали на баните с топла вода, които се намирали на двадесетия милиарен стълб от град Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор”.

Каква е точната съдба на Анхиало, ние не знаем. Многобройните нашествия на северните народи в Мизия и Тракия в продължение на 30 години довеждат до значителни икономически, политически и културни промени. (/3/ – М. Лазаров)

За да се датира точно гробницата е необходимо да се открие археологичен материал (монети, керамика, или някакъв предмет) вътре в гробницата. Вече повече от една година настоявам да се проверят с металотърсач някои места в залата. Гробницата се посещава от различни хора, включително и феномени. Когато някои твърдения се повтарят и се потвърждават и от бангетаджии, заслужава да се проверят. Следва снимка на открития през 2008 г. камък с образ.

.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА