Home » Избрано, история

Тракийската гробница край Поморие

2014.01.21 Един коментар

Евгени Динев,  Еvgenidinev.com

.

Могилата се намира на стотина метра от пътя за Поморие. Обозначена е като гробница, но по-скоро е мавзолей, който няма аналог. Няма нищо общо с гробниците край Казанлък, които са по-интересни със съдържанието си, отколкото с архитектурата. Поради тази причина не бях я посещавал досега, и както се вижда, е било голям пропуск.

Thracian Tomb of Pomorie

На външен вид прилича на обикновена тракийска могила.

Thracian Tomb of Pomorie

Дълъг коридор води неочаквано до кръгло помещение с куха колона.

Thracian Tomb of Pomorie

В горния край на колоната има отвори, през които влиза свеж въздух и светлина.

Thracian Tomb of Pomorie

Не ми го побира главата, как са построили нещо подобно в древността и какво е било предназначението му. До ден днешен няма яснота по въпроса.

Thracian Tomb of Pomorie

.

——————————————————————————————————–

Факти и описание на „Кухата могила”

.

Фоти Калчев, екскурзовод от 2006 г. до 2011 г.

  Общ вид на “Кухата могила”

Общ вид на “Кухата могила”

Могилата е висока 8 метра, с елипсовидна форма на основата. Дължината на голямата ос, ориентирана посока север-юг е 63 метра, а малката ос в посока изток-запад 53 метра. При това, с леко яйцевидна форма върхът е насочен на север.

През 1958 г и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възтановен е дромосът, затворен е пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възтановени са части от нишите, всички иманярски изкопи в гробницата са реставрирани. Крепидата на лявото помещение е почти нацяло въстановено, докато на дясното фланкиращо помещение частично е реставрирана. Точно тук в дясното помещение по крепидата може да се видят кръговете от горещ хоросан (негасена вар + пясък).

P40297

Входът на гробницата е точно на юг. Горе в ляво се вижда образът на млад мъж, предполагаем Херос на град Анхиало взет, от камък, намерен в руините на дясното фланкиращо помещение.

P1000336

В дясното помещение при почистване на трева, във фугата между камъните бяха открити чирепи от патера. Точната датировка все още не е направена.

В двете помещения бяха открити кости на руски военнопленници от кримската война 1854 г. Костите бяха сортирани и пренесени от руски специалисти 1975-1979г. в Русия.

.

Предназначение на „Кухата могила”

Първите впечатления от куполната гробница е на база периода на нейното изграждане т.е. римския период. За много специалисти това е един мавзолей създаден по подобие на римските примерно като мавзолея на Макцентий в Рим. Приликата по отношение на централната колона и пръстеновидния полуцилиндричен свод е видна. Веднага се очертават и съответните различия.
  1. Засега не е известен мавзолей с куха колона. Слуховете от 1959 г., че има такъв във Франция, не се потвърдиха.
  2. Дебелината на зидовете на централната зала в римските мавзолеи е равна или по голяма от 3.56 м (10 римски тухли с фуга между тях 1.6 см). В зидовете има вградени ниши за саркофазите. Дебелината на зидовете в нашата гробница е 1.30 м. (3.5 римски тухли с фуга 1.6 см) и няма ниши за саркофази.
  3. Наличие на дромос (коридорът, който води до централната зала) и покритие със земен насип, характерен за тракийските могили. За четири години разговори с италиански археолози, архитекти и професори по археология, никой не ми е посочил конкретен мавзолей в Италия под земен насип.

Разглеждайки схемата на екипа Вагалински и мислено се поставят двете могили, разрушени през 1957 г., сред останалите, ще се получи геометрична фигура, подобна на съзвездието Голяма мечка. При това двете споменати могили, както и гробът на тракийската жрица Лесескепра (1975 г.), са датирани 1 в. преди Хр. – 1 в. след Хр. и техният тракийски характер не буди съмнение. Погребения, извършени по римски обичай в саркофази, се откриват в некрополите около предполагаемата западна врата на Анхиало, и то на 2 км североизточно от „Кухата могила”.

За посетилите гробницата иманяри тя е римска. Логиката им е проста – има ли тухли, е римска, ако е от камък – тракийска. Интересно е, че за някои археолози тя е римски мавзолей с мотива, че няма друга тракийска могила след IV – III в. преди Хр.

Планът, по който е построена гробницата, е взаимстван от римските мавзолеи, но кухата колона, златното й сечение, наличието на спираловидна каменна стълба в нея нямат аналог. Зидарията е от редуване на каменни пояси с пояси от тухли, като сводовете са иззидани само от тухли. Една напреднала технология за римския период.

Колкото да изглежда като анахронизъм, гробницата край Поморие е извикана на свят по същите причини, както са извикали и тази от Мал тепе (с. Мезек).

(/1//2/- Ив. Венедиков)

Завоевателните войни на римляните завършват в края на първата половина на I в. след Хр. Животът в Тракия получава нов разцвет и богатство. Тракийските могили, особено тези на юг от Стара планина, дават все по-богати находки. Въпреки присъствието на римската власт, администрация и войска, въпреки създаването на градове и реорганизирането на по-старите по римски образци, богатите траки продължават да издигат своите надгробни могили и да поставят в тях отново скъпоценни дарове  (/2/). Какво по добро потвърждение от разкритията в Караново и Китовата могила край Сливен? През I и II век властта се съсредоточава в ръцете на стратезите, назначавани да управляват области. Точно в такива области има богати погребения. Интересно е, че при погребения от II – III век много от даровете вместо в могилата се поставят вън от нея. През този период обичайно явление при погребенията на богатите е градежът на мавзолеи. Погребването в мавзолеи и хероони е нещо обикновено и се цели осигуряването на многократни посещения за почитателите на погребания. Мавзолеите обаче не са устройват да бъдат поставени под земен насип. Явно нашата гробница има всички белези на римски мавзолей и на тракийска гробница.

Намирането на множество мраморни парчета южно от могилата говори, че е имало и други неща, необходими за култа на мъртвите. Така това място се е превърнало в свещен двор. На 20 метра от входа на гробницата на дълбочина 80 см излиза хоросан и парчета от римски тухли. За обслужване на култа на погребания сигурно е имало и помощни сгради и съоръжения. Така се получава един комплекс от гробница, светилище и свещен двор. Явно това е хероон на обожествен след смъртта си тракиец.

Избирането на Анхиало като център на стратегия е спомогнало за концентрирането на тракийска аристокрация в града. Според братя Шкорпил в околностите на града е имало 9 могили. Радвам се, че като юноша съм се качвал на тях. Най-известният стратег на Анхиало е тракиецът Аполоний, син на Ептайкент от Бизия. От него има 5 епиграфски паметника, 4 от които са публикувани. Той е бил стратег по време на предпоследния тракийски цар Реметалк II. От надпис, открит в Сливенско, са известни и четирите фили (общности) на Анхиало. Само първата е гръцка – Егейци, докато трите останали са тракийски, а именно Херосци, Бакхусци и Тондзосци (тунджанци).

Кой е херосът на Анхиало не се знае. Но щом са известни имената на херосите на Одесос (Варна) – Карабазмос, Филипопол (Пловдив) – Харитон и на Никополис ад Нестум (до Гоце Делчев) – Салос, при наличието на фила Херосци за Анхиало ясно е, че и нашият град е имал херос. Единственият образ е от камък на дясното фланкиращо помещение.

 Камъкът с образа може да е създаден за гробницата, но е възможно да е взет от преди изградена тук друга гробница.

Камъкът с образа може да е създаден за гробницата, но е възможно да е взет от преди изградена тук друга гробница.

Върху камъка има ясни слабо релефни образи на:

  •   –  бюст на млад мъж с диадема или корона наляво;
  •   –  част от главата с дълга чуплива коса е на южната страна на камъка;
  •   – в ляво от бюста горе, Виктория /Нике/, в ход наляво с палмова клонка в ръка над крепост на стена или врата на военен лагер;
  •   –  под нея двама музиканти с шапки или тракийски прически, седнали на столове със свирки (фанфари) в ръце един срещу друг;
  •   –  под музикантите остатъци от надпис с букви RH…..M или РО…М ;
  •   –  в долната част змия, костенурка или морско конче.

Лицето на младия мъж е с леко чип нос, дълга чуплива коса и без брада.

Бюстът напомня на лика на младия КОТИС или на РЕМЕТАЛК III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са тракийски, столовете, на които седят, са подобни на столове от опакото на монети на РЕМЕТАЛК I и III.

Стилът на образите върху камъка са подчертано елинистични.

Много специалисти изказват хипотезата, че комплексът е храм и свещен двор. Основните им доводи са:

–  няма открити кости, урни или саркофази;

–  големината на залата, кухата колона и предполагаем олтар в нея;

–  ефектите с осветяване на залата от отвора на кухата колона и светлина идваща от дромоса.

Но тогава трябва да се отговори и на следните въпроси:

–  местонахождението на храма в некропола на града;

–  на кой бог или богиня е посветен;

–  храмовете са обикновено в града, там, където са и техните почитатели.

И въпреки това гробницата се е намирала на 200 м източно и 300 м южно от морето, т.е. може да се използва за ритуални къпания. Залата е ротонда, кухата колона и олтарът в нея да е за ритуали. Районът на могилата е известен с наличието на смоци.

Храмът бил кръгъл (ротонда), а покривът му отворен. В центъра под кръглия отвор на покрива се намирал (каменен, мраморен, глинен?) олтар-огнище. Когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Тогава Сабазий се наричал „Аполон” и жреците гадаели волята му по играта и силата на слънчевата светлина. Когато обаче, Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, казва Макробий, тогава жреците запалвали огън на олтаря – огнище и разгадавали волята на бога по играта и силата на пламъците, които искрели през кръглия отвор на покрива към тъмното небе. По време на на този нощен обряд богът, самият Сабазий, бил наричан „Дионис” (/4/- Ал. Фол).

.

Хероси и ритуали

Една от четирите фили на град Анхиало е филата с наименование Херосци. От тук и въпросите – защо 4 на брой фили и какво е фила? Обикновено полисите (градовете) на йонийските гърци са имали 4 на брой фили, а дорийските 3. Анхиало като колония на Аполония Понтика (йонийски гърци) затова и има 4 на брой фили. Името на думата фила („племе”, общност) има етнически и племенен произход. Ролята на филата в града била извънредно голяма. Всички членове на филата почитали едни и същи богове, едни и същи култове, както например култа на хероса-епоним. Разпределението на обществените, политическите, съдебните, финансовите и военни служби се извършвали в рамките на филата. Следователно филата Егейци би трябвало да почита хероса Анхиалос като основател (ойкист) на града, а филата Херосци – конника Херос или друг неизвестен засега Херос. Явлението „хероизиране” има голямо значение за гръцката мисъл. За смъртните, които за делата си се издигат до ранга на безсмъртните, се засвизетелстват с много пример. Такъв за град Амфипол на устието на Струма е спартанският стратег (пълководец) Бразидас. Човекът завзел града и загинал в победоносна битка пред стените му.

След официално тържествено погребение амфиполци го погребват в центъра на града на агората (главния площад). Издигат ограда около гробницата и му принасят жертви като на Херос. В негова чест всяка година организират състезателни игри и ежегодни жертвоприношения. Амфиполци му посвещават града, като го обявяват за основател (ойкист) на тази колония. (/14/ Тукидид )

Друг пример е Тиоген от остров Тасос. Непобедим боксьор в продължение на 22 години, девет пъти победител в Нимея и Коринт и една победа в панкратион (бой с юмруци), три пъти победител в Питийските игри. Човек, известен със сприхавия си характер и подвизите му в Олимпийските игри. След смъртта му негови политически противници изхвърлят статуята му в морето. Настъпило безплодие в Тасос и след допитване в Делфи, статуята е хваната с мрежи от рибари и върната на старото си място.

Какви са основните ритуали, които почитали в античността? Първо е ритуалното очистение и поставяне на светена вода до вратата на светилището, т.е. измиване със светена вода. Второ молитвата, която е основният религиозен акт. Молитвата е диалог с бога, дори когато богът отговаря или не. Богът трябва да е чул какво молителят е изрекъл. Молитвата се произнася на висок глас. Молителят я произнася, изправен пред статуята му или жертвеника, вдигайки дясната си ръка или двете ръце с длани, обърнати към бога. Не се просва на земята, освен при някои погребални обряди или при обряди на божествата на земята; в такъв случай, докато той се моли, той удря земята с ръце. Коленичи се само при магически обряди. (/13/ проф. Фр. Шаму).

Молитвата се състои обикновено от излагане на прошение до бога. Тя често бива придружена с дарения. Това не винаги е сделка в духа – давам ти, за да дадеш, do ut des. Много от от даровете са ex voto, за да изразят признателността към бога за извършена услуга. Такива са дарове, придружени с оброчни плочки. За град Анхиало е известна оброчна плочка на Авлудзенис, син на Авлудзенис, посветена на бог Аполон, заради спасението си от беда и за лозята му. Намира се в Ермитажа на Санкт Петербург. Плочката е от град Анхиало и е взета от археолога Тепляков при похода на Дибич Задбалкански през 1828/9 година.

Хероон или храм е гробницата – не се знае, но тя е била измазана. Залата, дромоса и фланкиращите помещения са били измазани, и то с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък). Как е била оцветена залата?

.

Оцветяване на залата в гробницата

Състоянието на гробницата до 1958 г. е била такова, че единствено може да се определят основните цветове, т.е. основния фон.

Пръстеновидният полуцилиндричен свод на залата е с остатъци на мазилка. Ясно се вижда светнозелени петна наляво от дромоса и тъмнозелени – надясно. Нанесеният основен зелен фон е просмукан от мазилката, като дори стига на места до тухлите. Следователно сводът е имал тъмнозелен фон. Интересното е, че и в преди това споменатият наблизо римски тунел сводът също е тъмнозелен. Използвани са едни и същи минерални соли.

Цилиндричната част на централната зала, кухата колона, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани. Оцветяване при тях не е открито. Единствено малко парче хоросан долу до 4 ниша има на повърхността си бяла вар. Дебелината на бялата вар достига до 1 мм, като варта не се просмуква до тухли и варовичните камъни.

Може да се направи изводът, че само са били варосани, т.е. имат бял фон. И така, двата основни цвята в гробницата са белият и зеленият, като последният е използван само за свода на залата. Следва едно интересно тълкуване за белия и зеления цвят от проф. Александър Фол в Тракийския Дионис книга втора: Сабазий.

Интригата в Демостеновия разказ е змията. Както вече предложих, тя е зооморфизираният образ на бога (№ 5 и 6), който се превъплъщава за нов живот в мистерията – това е постигнато в описаното от оратора дневно тайнство, тъй като змията е под венците от бяла топола и от копър. Ако белият (сребърният) цвят е означението на бога-царя и на смъртта (му), копърът е зеленият цвят на (новия му ) живот, но и „змийска билка”, по изричното свидетелство на Фотий, цитирано под №5: змията сменя кожата си като минава през копър, ще рече, богът се разделя със стария си образ и приема новия в този загреев сюжет (/5/ –  Ал. Фол).

.

Датировка на гробницата

Датирането на гробницата е спорно и неуточнено. Да разгледаме основните хипотези за периода на нейното изграждане от различните автори:

  1. проф. Венедиков и колектив, 1960 г. – половина на II век и началото на IV век от н. е. /1/
  2. проф. Венедиков, 1968 г. – втората половина на II век или III век от н.е./2/
  3. проф. М. Лазаров, 2000 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /3/
  4. проф. Б. Димитров, 2007 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /6/
  5. проф. Д. Димитров, 1963 г. – на IV век от н.е. /9/
  6. М. Иванов, 2007 г., статия в списание “Археология” – 309 г от н. е. т.е. – IV век.

В какъвто и контекст да се разглежда статията на г-н Иванов, освен описанието на мавзолеите в Тор де Киави и мавзолея на император Магцентий в Рим, останалото лъха на непознаване на гробницата и алогичност.

През 2009 г. водих беседа с група от Италия, в състав студенти и двама професори по археология. Единият от тях твърдеше, че има голяма прилика с мавзолея на Макцентий и е взаимствано от нея. В завързалия се спор професорът не можа да представи нито един аргумент в своя полза и студентите аплодираха екскурзовода.

Аз съм емоционално свързан с проф. Ив.Карасимеонов и проф. Ив. Венедиков и техните екипи, т.е. хората, които ръководеха реставрирането на гробницата през 1958 и 1959 г. Затова считам за най-достоверен периодът втората половина на II век или III век от н.е. Тогава град Анхиало е в разцвета си. Има мощно монетосечене, голямо търговско пристанище и тук е военният флот. Упадъкът на града започва след император Гордиан (238-244 г от н.е.) и особено след превземането на града от готите (270 г от н.е.) и последвалата чумна/холерна/ епидемия.

Изглежда, че спокойният живот на града продължава до средата на III в. От средата на III в. насетне значителни маси от готи, сармати и карпи започват да преминават на юг от Дунава. През 250 г. значителни готски маси преминават в Тракия и обсаждат Филипопол. През 254 и 255 г. готи, карпи и бургунди преминават отново на юг от Хемус. През 257 – 258 г. тервинги и карпи се смъкват по море покрай западния бряг на Черно море и достигат чак до Мала Азия. Ако се съди по едно сведение на Йорданес, готите нападат Анхиало (вероятно през 270 г.) и „бързо го превзели”. Те остават тук „много дни и се наслаждавали на баните с топла вода, които се намирали на двадесетия милиарен стълб от град Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор”.

Каква е точната съдба на Анхиало, ние не знаем. Многобройните нашествия на северните народи в Мизия и Тракия в продължение на 30 години довеждат до значителни икономически, политически и културни промени. (/3/ – М. Лазаров)

За да се датира точно гробницата е необходимо да се открие археологичен материал (монети, керамика, или някакъв предмет) вътре в гробницата. Вече повече от една година настоявам да се проверят с металотърсач някои места в залата. Гробницата се посещава от различни хора, включително и феномени. Когато някои твърдения се повтарят и се потвърждават и от бангетаджии, заслужава да се проверят. Следва снимка на открития през 2008 г. камък с образ.

 

Камък, положен върху крепидата на дясното фланкиращо помещение
Вход на куполната гробница                     Единствената оригинална част от дромоса

.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Проф. Ив. Венедиков,  1968 г., Тайната на тракийските могили, стр. 29
  1. Проф. М. Лазаров, История на Поморие; Античният Анхиало, стр. 1, 32
  2. Проф. Ал. Фол, 1997 г., История на българските земи в древността до 3 век преди Христа, стр. 349, 350
  3. Проф. Ал. Фол, 1994 г., Тракийския Дионис книга втора: Сабазий, стр. 237
  4. Проф. Б. Димитров, 2007 г., Поморие исторически пътеводител
  5. Проф. Г. Михайлов, 1972 г., Траките
  6. Т. Петров, Ив. Венедиков, Б. Кузупов, 1960 г., Антична гробница край Поморие /Кухата могила/
  7. Д. Попов, 1995 г., Богът с многото имена
  8. Проф. Д. Димитров, 1963 г., България страна на древни култури, стр. 64
  9. М. Тачева, 1997 г. , История на българските земи в древността през елинистическата и римска епоха
  10. Проф. Ал. Фол, М. Тачева и др., Извори за траките
  11. Проф. Хр. Данов, Траките
  12. Проф. Фр. Шаму, 1979 г., Гръцката цивилизация, стр. 200, 174-175
  13. Тукидид, 1979 г., История на Пелопонеската война, стр. 324-325

One Comment »

  • Mariana said:

    Коментар за тази гробница, споделен във Фейсбук

    МАРИНЕ ДЕЙЧЕВА: “Аз съм ходила няколко пъти в тази гробница. Информацията, която е написана тук, доста се различава от това, което аз знам и което ми разказа пазачът на гробницата, който от дете е участвал в откриването и съхраняването й. От него знам, че вътре, в подножието на крака има нещо, което обаче не могат да проучат защото се страхуват да не повредят гробницата. Стълбите, за които се говори, всъщност са отвори, в които е имало издадени камъни, по които би трябвало да се изкачи душата. Те са спираловидно направени и това не са разрушени стълби. Гробницата е пострадала, или по-точно е пострадало само предверието на гробницата, при силно земетресение. Тогава се е срутила част от коридора и е затрупал входа към вътрешността.Открити са останки от пазачите на входа на гробницата. Най-уникалното на тази гробница е сводът.Частта, която се е срутила, така и не са могли да я възстановят съвременните строители по начин, по който е била направена. Идвали са японски архитекти, но досега не е намерен начин и специалист, който може да възстанови и да построи такъв свод. Много е интересна тази гробница. Наистина няма нищо общо с Казанлъшката гробница. Няма общо и с Косматките. Препоръчвам на всеки, който има възможност, да я посети. Дано да попаднете и на човека, който ми разказа толкова много за нея. Може би вече не работи там. Той е прекарал целия си живот в и около тази гробница и знае всичко за нея.”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.