Home » Избрано, политика

Войната е рушвет – от Дамаск до Харманли

2013.11.08 Няма коментари

И на българска територия адвокати и посредници вземат пари от бежанците срещу съмнителни удостоверения

Снимки: Панайот Ангарев

Така протича “договорянето” на входа на центъра в Харманли.

Сириецът Абдул Мати, който от 20 години живее във Варна, е пътувал цяла нощ, за да е пръв пред портала на бившето военното поделение в Харманли. Почти срутената база на 22-ри мотострелкови полк днес е център за временно настаняване на бежанци. Абдул се е наредил, за да вземе сина си Ибрахим, дъщеря си Наел на 26 г. и съпругът й, които са пристигнали нелегално от Сирия. Бащата разполага с всички нужни документи, за да изведе роднините си – подписана декларация и копие на личните документи, но няма на кого да ги даде.

Въпреки че работи вече месец, центърът в Харманли на практика не разполага с персонал, ако не броим полицаите, които охраняват, и директора Жельо Желев. За сметка на това в ролята на “персонал” влизат няколко местни мъже, които свободно се движат от двете страни на портала под безразличния поглед на събралите се полицаи. Именно един от тях предлага да помогне на Абдул да изведе близките му, но

не безплатно, както би трябвало да бъде, а срещу 200 лв. на човек

Човекът се представя за адвокат. Офертата беше направена пред погледа на екипа на “Сега”. След като сириецът отказа услугата, а посредникът беше попитан за дейността му, последваха заплахи. Посредникът имаше вид на арабин, но с добър български. “След като говориш с журналисти, няма да си вземеш децата”, заяви той на притеснения Абдул.

Няколко предприемчиви адвокати са превърнали “съдействието” за извеждане от бежански лагер в печеливш бизнес. Той обаче не е започнал с отварянето на лагера в Харманли, а няколко месеца преди това. За него знаят както в Държавната агенция да бежанците (ДАБ), така и в МВР. Това става ясно от писма между Българския хелзински комитет (БХК) до председателите на софийската и хасковските адвокатски колегии, които “Сега” получи, след като разказа за схемата в Харманли. Кореспонденциите са изпратени и до председателя на Висшия адвокатски съвет, до Петър Китанов – шеф на столичната адвокатура, и до Роланд Вейл, представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

Още на 17 септември БХК алармира, че през последните месеци в центровете на МВР в Любимец и в Бусманци, както и центъра на ДАБ в кв. “Овча купел”, е засечена разширяваща се практика адвокати да регистрират на фиктивни адреси задържани нелегални имигранти. “Събират се хонорари от порядъка на 150 до 600 евро за молба”, посочва БХК. “Макар и на задържаните да се дава разписка за извършената “услуга”, която се описва съответно като “съставяне на молба за извеждане на адрес”,

тази практика е порочна, измамлива и в разрез с етичните правила

за упражняване на професията. Защото, от една страна, използва уязвимото положение, в което се намират бежанците, задържани не по своя вина за продължителни периоди от време в нарушение на Закона за бежанците, а от друга страна – не им се разяснява на език, който разбират, че по този начин губят правото си на подслон и настаняване в поделение на ДАБ. Така след подаване на описаните молби и при липсата на действителен адрес за живеене много от бежанците остават практически бездомни”, се посочва в писмото. Правозащитниците настояват да се вземат мерки за спиране на тази практика.

В отговор от адвокатския съвет искат имената на адвокатите, които са извършили нарушенията, за да започне проверка. От БХК пък отговарят, че тези имена могат да бъдат взети от дирекция “Миграция” към МВР, където има списък с лицата, изготвили и подали молби за гаранция и настаняване на външен адрес на имигранти. Така приключва кореспонденцията, а два месеца по-късно порочната практика вече се е прехвърлила и в новия център в Харманли.

“Мен ме интересуват документите. И вие да пожелаете да приютите някой бежанец, можете да го направите. Снимам ви личната карта, подписвате декларация и можете да го вземете у вас”, коментира директорът на центъра Жельо Желев, който ръководи и този в Пъстрогор. За него

алъш-веришът, който се върти пред очите му, не е проблем

и не е незаконен, а е “двустранен договор”, който те си подписват, и допълва: “Някои от тях имат пачки с долари и могат да си го позволят. Други пък имали свободни апартаменти и ги дават под наем. Така се намалява и тежестта върху държавата, която издържа бежанците”. Той обаче признава, че част от напусналите отиват директно в София, което създава проблеми на центровете в столицата. Според Желев проблемът идва след напускането, тъй като много често бежанците “обезкостявали” апартаментите, в които са настанени. Виждайки това, хазяите ги гонели и те оставали на улицата или се местели в София. Пътят на бежанеца се изчерпва с една дума –

рушвет, като се почне от Сирия, влизането в Турция, пребиваването там, плащането на трафикант, който да го вкара в България.

Плаща се на черно и на всяка поредна спирка у нас, а и за да се излезе оттук.

На коренно противоположното мнение обаче е колегата му във “Военна рампа” – комендантът Пепи Джуренов. Пред “Нова телевизия” той категорично заяви, че подобно извеждане на бежанци от центровете е измама. По думите му само за последната седмица

100 души от Харманли са пристигнали именно по този начин

В момента центърът е надвишил капацитета си с 400 души. Срещу 700 долара в София е пристигнало и семейството на 17-годишния Али, който беше ранен пред бариерата на лагера от неизвестен извършител преди дни.

Освен алъш-вериша, който върви на портала, вътре в лагера в Харманли също кипи оживена търговия. Този път от страна на самите бежанци. Една малка група от сирийците са открили начин да излизат навън да купуват хранителни продукти и да ги продават на останалите си събратя по съдба. Естествено, с надценка. Желев признава, че това не е правилно, но няма как да им го забрани.

Друга “бизнес инициатива” в лагера е търговията с “недвижимости”. В момента част от чужденците са настанени в модерни бунгала, а останалите във военни палатки. Когато някой от имигрантите се договори да излезе на външен адрес, той “продава” бунгалото си на някого от палатките.

Дали Ибрахим и Наел са продали бунгалото си, не разбрахме, но след намесата на “Сега” със съдействието на Желев и въпреки заплахите на посредника, те се събраха с баща си. И то без да платят 600 лв.

 Бунгалата са също обект на търговия между самите бежанци в лагера в Харманли.
Снимка: Панайот Ангарев

Абдул Мати (вдясно) със сина, дъщерята и зетя си, след като не плати 600 лв., за да бъдат освободени.

Някои от бежанците успяват да излязат навън, внасят продукти и ги продават на незаконна сергия в лагера.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.