2024-12-14

2 thoughts on “Воини на словото

  1. Макар и със закъснение честит празник на народните будители!
    Народни будители са ни нужни сега, повече от всякога, защото в дестуктивните и реакционни сили се е вселило самото Зло, самият Дявол, които са си поставили за цел и са на път да затрият държавата на народа, който произхожда от земята, за който и която все повече учени, политици и пр. известни личности казват, а фактите и документите потвърждават, че стои в основата на европейската и въобще на човешката цивилизация!
    Напълно подкрепям Nik по отношение Янко Николов Янков-Вельовски.

  2. „На всеки един искам да направя паметник…“

    Няма нужда. Паметниците са материални творения, подвластни на природните стихии. Пък и тия наши предци – а и съвременници – не са постъпвали на ползу роду със задна мисъл за тогавашни (съответно днешни) и бъдещи почести. Нудела ги е съвестта им; а както знаете, човешката съвест е една от трите ни връзки с Твореца.

    „Ще започнем да наричаме нещата с истинските им имена, ще започнем да говорим, да пишем и със словото ще се възродим. Така, както са го направили предците ни.“

    Нека да припомним, че имаше – и винаги е имало и ще има – човеци, които не са се спирали пред насилието на поредните окупатори на властта и са наричали нещата с истинските им имена, говорили са без страх от последствията, пишели са истината и са се подписвали под нея, докато „народните маси“ (населението) безропотно са служили на лъжата и са се кланяли на своя поробител.

    Такъв един изключителен човек е Янко Николов Янков-Вельовски. Привеждам това име с ясното съзнание, че мнозина защитници на равенството ще възроптаят и ще ми изброят още десетки, ако не и стотици, имена на борци срещу Злото.

    Онова, което отличава този човек от плеядата съвременни народни будители, е интелектуалният заряд, който този невероятен мъж носи със себе си. Неговият протест, битката му срещу системата на Злото не е емоционално украсена, както тази на мнозинството наши знайни и незнайни борци.

    Той презря навремето фантастична научна кариера, беше атакуван и с примамливи политически синекури – само и само да се откаже от борбата. Нищо не можа и не може да го отклони от курса на противопоставяне на Системата на Злото – нито ефимерните (сиреч „дето ръжда и молец пояждат„) съблазни, предлагани му от тогавашните силни на деня, нито шестте години на затвор при жестоки условия, нито последвалото загърбване от зомбираното българско население-електорат, успешно приспано и приспивано, евфемистично заблуждавано от наши и чужди плутократи, че е „народ“.

    Знам, че ще предизвикам ненавистта – пряка или прикрита – на немалко мераклии за слава и почести единадесетосептемврийци, които – успешно или не дотам – са се вградили в съвременния геноциден комплекс на българската (а някои – и в европейската и световна) действителност.

    Но едно са мераците – съвсем друго – делата, основани върху саможертвата пред олтара на Истината!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *