Home » Авторски страници, политика

Тротилова шашка в задния двор на демокрацията

2013.11.20 Няма коментари
Снимка: АФП

Снимка: АФП

С хомосексуална настървеност разни гейбъри, бесепейбъри, депесейбъри и прочиe политическа сбирщина набиват тротилова шашка в задника на крехката ни демокрация. Отвън вече е провиснал само бикфордовия фитил и всеки момент някой ще драсне кибрита. Търпението и благоприличното слово вече е изчерпано. Модераторът да постави red point, където намери за добре.

Достигнали сме всички възможни дъна в икономиката, доходите, демографията, безработицата, образованието, медицинското обслужване и какво ли не още. Но държим палмата на първенството в корупцията, престъпността, неграмотността, смъртността, емиграцията, обезлюдяването на провинцията и на страната като цяло. Това е прогресът, който отбелязахме след почти четвърт век тържество на победилата омразния тоталитаризъм демокрация. И след почти 7-годишно членство в прехваления Европейски съюз. Гражданите ни са свободни да пътуват из широкия свят, но малцина пътуват до луксозни туристически дестинации. Други пътуват, но за да станат ратаи и болногледачи в Гърция, миячи на чинии, берачи на плодове и общи работници из Европа. Някои имат късмета да се уредят и за по-квалифицирана работа. Естествено „върхът на сладоледа” е да се доберат до заветната „зелена карта” и, напускайки Родината, да се връщат в нея .

Живеем живот в непрестанно зомбиране пред телевизионните екрани. При това зомбирането не изглежда случайно и освен това е доста успешно. Всичко в страната ни почна да се свежда до непродуктивни конфликти и вечна война помежду ни. У нас всяко богатство е продукт най-вече на договорки, корупция, “Алцхаймерова болест” (“Не се сещам откъде са ми парите”), или държавна милост. В обърнатата обществена пирамида на изгубилите се в прехода души и несъстоялата се средна класа функционират само парите. Големите пари! До тях са партиите и държавата, като почти всяка групировка по време на мандата си работи най-вече за себе си, рискувайки или дори предавайки националните интереси.

Разделението и фрагментацията на обществото сега стигнаха предела си. Уличните крясъци – pro и anti преминаха в истерично кресчендо. Протести – антипротести, окупация – антиокупация, митинги – антимитинги. А някои протестиращи даже не знаят за какво всъщност протестират. Като например тези, докараните с влакове и автобуси за едните кюфтета и скромните джобни пари. Хора, за които социалната месечна помощ и дървата за огрев са единственото, на което могат да разчитат в обхванатите от безпрецедентна безработица провинция.

Кой да проникне в същината на обществените процеси? Що за нация сме? Насажданата отвсякъде агресия е вече в нас и търси да се проектира някъде. Агресията към различните и други “грешни” помага на човек да я държи насочена навън. Но идва момент, в който тя се насочва към него самия и може да го помете. Рано или късно това ще се случи!

И задавам въпросите на сръбския журналист Александър Тиянич:

„Кои сте вие, бе хора? Какво е вашето поколение? Коя е вашата песен? Лозунг? Какво пише на вашата табелка? На кого вярвате? Пред кого коленичите? Срещу какво сте? За какво сте? Какво променяте? Кои са вашите книги? На какво се радвате? Кои са вашите бъдещи класици? Кои са причините за вашето съществуване? Защо сте на този свят? Нима се примирявате със съдбата да бъдете поколение, създадено по време на триминутна аритмична среща на нещастен сперматозоид с плачлива яйцеклетка? На кого и как се отплащате за тази съдба? За какво са ви дълговете, които сте направили? Искате ли като поколение да бъдете проклети и без значение за историята? А да приличате на нас? Нима погледът върху целулита на Ким Кардашиян е вашият единствен хоризонт? За какво имате смелост? Защо неописуемо отпуснато сте се съгласили да бъдете след предходното поколение, поколението на силикона?”

Интересно е, че за формирането на млади поколения с подобна матрица става дума  и в една реч, за която се твърди, че е на Алън Дълес (петият директор на ЦРУ и ръководител на американските тайни служби в Европа по време на Втората световна война), произнесена през 1945 г. Дълес се смята за идеен баща на операция “Разцепваш фактор”, целяща да предизвика съпротива и въстания в страните от социалистическия блок, без да започва война. Докладът му пред президента Хари Труман за структурата на американското разузнаване е засекретен и до днес.

„…И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния на Земята народ – руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобразяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството – с една дума, каквато и да е безнравственост.

В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел… Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.

Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.

Само малцина, малко хора ще се досещат, или даже ще разберат какво става… Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм.

Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити.

Ето така ние ще направим.“

Разбира се Алън Дълес е човек от друга епоха. И освен това в книгата си “Война и мир”, написана в разгара на Студената война, пише за важността на духовните ценности и морала за самите Съединени щати. Но част от споменатите идеи за разрушаване на противника отвътре продължават, кой знае защо, да шестват и днес. А консумативното общество, което разбира се не е измислено от Дълес, преживя страхотен разцвет.

Съветският съюз го няма, обаче, тоталитарните режими в т.нар. социалистически блок паднаха преди повече от 20 години, а социалното, политическо и морално разложение завладяха някои страни в преход по такъв начин, че застрашават вече самото им съществуване. И в това отношение България разбира се е “отличник”. Затова може би не е зле да си припомним и думите на Дълес от книгата му “Война и мир” – защото ако една световна сила като САЩ не може да оцелее без морални устои, какво остава за малка и вечно сателитна държава като българската.

“Нашата нация върви по погрешен път. Ако не беше така, то ние нямаше да се окажем в това затруднено положение, в което сме в момента, да заемаме отбранителна позиция и да ни обхване този ужас. Това е нещо ново в нашата история. Въпросът не е в материалните неща.

Ние произвеждаме повече материални ценности, повече от която и да е друга държава на света.Това, което не ни достига, е правилната и силна вяра. Без нея не е достатъчно това, което ние имаме и правим.

Този недостатък не може да се компенсира от политиците, какъвто и потенциал да имат те, и от дипломатите, колкото и да са компетентни. Няма как да се сдобием с това и с помощта на учените, каквито и изобретения да правят. Няма да стане и с помощта на бомбите, каквато и разрушителна сила да притежават. […]

Когато хората започнаха да се опират само на материалните ценности, отрицателните резултати станаха неизбежни. Нашите системи и структури не са обект на необходимата духовна преданост за тяхната защита. В умовете на хората цари смут, техните души се разрушават. Това прави нашата нация уязвима за проникване на вражески шпиони и чужди идеологии. При тези обстоятелства никакво управление за борба с шпионите не може да ни защити.

Безопасността не може да се купи с пари. Не стигат нито пет, нито петдесет милиарда долара.”

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.