Home » Авторски страници, политика

Посещението на “хамбургера”

2013.11.26 Няма коментари

Карикатура: Борис Димовски

Карикатура: Борис Димовски

При студентите, окупирали Университета, отива бивш американски посланик. Естествено посещението на Пардю е във всички централни новини. Закономерно, защитниците на системата веднага гракват: „Ето, вижте ги! Видяхте ли? Казвахме ли ви? Разбрахте ли сега кой стои зад окупацията, зад протестите и зад всеки, който вика оставка? Стана ли ви ясно?”.  Нямам представа на кого какво му се е изяснило. В мен обаче веднага се заблъскаха въпроси. Да предположим, че посолството на САЩ  действително стои зад студентската окупация. Би ли демаскирал с посещението си висш дипломат собствената си държава и нейната политика? Абсурд, нали? Защо им е на американците да се издават по най-левашки начин? Не са чак толкова глупави, нищо, че прекаляват с хамбургерите. Втора мисъл – след като предположихме, че чичо-Самовци не са толкова тъпи, излиза че все пак целят нещо, като изпращат Пардю в университета. Какво искат? Какво очакват? Точно това, което се случи. Всички да ги посочат с пръст. Окупацията да загуби чистотата си и в крайна сметка правителството на Орешарски да оцелее.

Към днешна дата БСП-ДПС-АТАКА-ГЕРБ и тези, които ги сложиха на власт, все още управляват. Тоест, все още възпрепятстват налагането на справедливост и възмездие за всички участници в 24-годишния геноцид. И така. Какво излиза? С официалното американско посещение при студентите, всъщност бе спасено правителството. „Окупаторите” се разпиляха, а башибозуците продължават да грабят, пардон – да управляват. Спасени бяха не само върхушките на трите водещи формации. ГЕРБаджиите също отърваха кожите. Защото никак, ама наистина по никакъв начин не е гарантирано, че като паднат едните, другите ще се качат. Номерът със скачените съдове се е поизтъркал. Долу СДС – Горе БСП! Долу БСП – Горе ГЕРБ! Схемата горе-долу и обратно вървеше, докато траеше ефектът от активните мероприятия на партийните централи и платените орди от социолози и журналя. През последните месеци обаче, все по-често и по-ясно започна да се чува гласът на прогледналите български граждани, които искат смяна на системата. Които са против това тези, които ни ограбваха 24 години, да продължат да ни грабят. Желанието за справедливост и възмездие не е мъртво. От избори на избори едни и същи бандити само си предават щафетата на властта. „Новите” управляващи пазят предходните и самите те грабят. Режимът на сменящи се шайки мародери прекрасно устройва и всички чужди лешояди. На територията, наречена България, между САЩ, Русия и страните от ЕС, цари своеобразно разбирателство. Томахавките от Студената война отдавна са заровени. Интересите на всички чужди играчи са защитени. Единствената опасност идва от надигащото се желание за справедливост и възмездие. Стремежът ни да се освободим от робството на олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати е стряскащ за чуждите монополисти. Американци, руснаци, марсианци… прекрасно се разбират с всеки алчен и корумпиран задник, играещ ролята на български владетел. Но ако на мястото на Станишев, Борисов, Доган… бъде издигнат  свободен човек? И ако тези, които са го овластили, не забравят, че трябва и да го контролират, то тогава българските интереси ще са над интересите на чичо Сам, дядо Иван и пикльото от Брюксел. Тогава чуждите посланици няма да командват българските главни прокурори. Няма да си назначават министри и цели правителства. Иначе казано, няма да е като сега. Един ни държи за газа, а друг – за гъза. Грубичък ви се вижда финалът може би?

 

Ивайло Зартов,

21 ноември 2013 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.