Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Първа дискусия за бъдещия Национален съвет на българите зад граница

2013.11.19 3 коментара

Актуална информация от Президентството във връзка с планирания за м. декември в София дебат на тема “Национален съвет на българите, живеещи извън България

.

Благодаря на всички, които изпратиха отговори и коментари по въпросите за създаването в бъдеще на Национален съвет на българите, живеещи извън България. За съжаление, малко се оказаха онези, които планират идване в България преди Коледните празници, и това прави невъзможно организирането на голям форум до края на календарната година.

Независимо от това, г-жа Маргарита Попова е убедена, че темата не бива да се отлага, националните власти и институции да бъдат консолидирани и да я припознаят като част от своя дневен ред.

Ето защо остава намерението да се организира работна среща в по-тесен формат, като първа дискусия за бъдещия Национален съвет, с участието на представители на всички институции, които според действащия закон имат ангажимент към формирането му, и на българи, живеещи зад граница. Освен онези от вас, които вече заявиха участие, всеки, който физически ще бъде в България по това време, е добре дошъл като участник в дискусията. Всяко мнение, коментар, предложение, концепция, изпратени по електронен път като отговор на въпросника, ще бъдат обсъдени.

По предварителен план работната среща по инициатива на Вицепрезидента трябва да се състои на 21 декември, събота, в сградата на Народното събрание. Своевременно ще информирам всички за датата (ако се потвърди или промени), часа и начина, по който ще се осъществява влизането в сградата.

Изпращам отново въпросите, които ще бъдат дискутирани, с надежда да получим коментари и предложения и от онези, които не са се включили до момента.

Моля също за вашите мнения за възможността да организираме втора голяма конференция на българите зад граница в ранната пролет на 2014-та в София.

————

Използвам възможността да ви информирам, че през 2014-та българската общност в Унгария ще отбележи 100-годишнината си. За поредицата събития в чест на годишнината българските организации в Унгария поканиха Вицепрезидента да бъде техен патрон и партньор. На националния празник, 3 март, в Будапеща ще бъде открит паметник – Чешма на българския градинар. Чешмата е по български проект, а изграждането й ще стане с финансова подкрепа от унгарската държава и с дарения на българите. Г-жа Попова направи свое скромно дарение и проведе разговор за осигуряване на финансов принос и от българска страна.

Ако някой от вас би искал също да подкрепи градежа, банковата сметка за дарения, открита от организацията Българско републиканско самоуправление в Унгария, е:

IBAN: HU66 1170 9002 2001 7390 0000 0000
BIC (SWIFT) KOD: OTPVHUHB

 

Мария Цанкова,

Комисия по българско гражданство и българи в чужбина към Президентството на Р. България

———————————————————————————————-

 

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯТА НА ТЕМА „НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ“

1. Законът предвижда 5 от членовете на 9-членния Национален съвет да бъдат представители на българските общности зад граница. Смятате ли, че законът трябва да промени от гледна точка на броя и съотношението на членовете в бъдещия Национален съвет?

2. На какви критерии трябва да бъде подчинен изборът на представители на българските общности в чужбина?
Кой трябва да ги излъчи?

3. Как следва да бъде осъществен този избор?

4. Какъв да е балансът на представителство – по географски, исторически или друг признак?

5. Къде да бъде структуриран Националният съвет, с оглед независимостта му от политическата конюнктура?

6. Други коментари.

————————————–

Решения от приетия на конференцията в Брюксел през 2012 г. Меморандум, които са свързани с темата за институционалното представителство на българите в чужбина:

– Инициирането на дебат за провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства;

– Създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващо (минимум 4/5) от представители на българите зад граница, представители на администрацията на българското президентство, излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт;

– Създаване на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган.

 

3 коментара »

  • Lubomir Gavrilov said:

    моето лично мнение:

    1. Тъй като не се предвижда (нито пък е желателно) държавата да заплаща на съветниците за техния труд, то няма пречки да бъдат избрани представители на всички значими български общности по света.Груба сметка показва, че състава на бъдещия Национален съвет трябва да е поне 50-60 члена.

    2. Отговорът е прост: представителите на българите в чужбина могат да се излъчват единствено чрез избори за определен срок (примерно 4 години). В изборите могат да участват (а) всички български граждани, живеещи постоянно в чужбина (б) всички етнически българи, които могат да удостоверяват български произход по обичайния начин.

    3. Изборите следва да бъдат по Интернет. ЦИК и МВнР разполагат с техническа възможност да направят това. Тези, които са подавали заявления за гласуване в чужбина по електронен път знаят вече, че това е възможно и е по силите на българската администрация. Идентифицирането става чрез име, ЕГН, номер на личен документ, дата на издавае, място на издаване както и мобилен телефон в чужбина, на който се получава код за гласуване. Справка за бороя на електронно подадените заявления, за гласуване на изборите през май 2013: https://www.cik.bg/registered

    4. Балансът на представителство следва да е от една страна по числен признак, съгласно броя на българските граждани. Справка за този брой (публикуван от МВнР) например тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:MVnR_Spravka_bulgari_v_chujbina.pdf

    Могат да се предвидят и географски критерии.

    5. Националният съвет не е остров, наивно е да очакваме да бъде независим от политическата конюнктура. Напротив, желателно е партиите най-после да се заинтересуват от българите в чужбина, които са огромен и неизползван до сега икономически, политически, културен и научен ресурс.

  • Борис Танушев said:

    Моето мнение не се различава съществено от това на постнатия по-горе коментар освен в т.5-та.

    1. Ако искаме действително представителство, което да се доближава до това в родината, трябва съставът на бъдещия Национален съвет да бъде от около 100-тина човека. Веднъж определени обаче, тези членове на НС да изберат помежду си едно ядро от 10 до 20 души, които директно да контактуват с държавните съветници, след което да предлагат на излъчилите ги групи проекторешенията за обсъждане, гласуване и евентуалното им одобрение с квалифицирано мнозинство.

    2. Единствено изборното начало е приемливо. За представителите на българите в чужбина трябва да се гласува, примерно всеки път, когато се организират и парламентарни избори. Ако последните са предсрочни, то датата им може да се пропусне ако се случват в срок по-къс от 2 години. В изборите да могат да участват всички притежаващи българско гражданство, живеещи продължително (постоянно или срочно, но не по-малко от срок от 1 година и продължаващи да живеят в момента на гласуването) в чужбина, както и всички с българско самосъзнание, които могат да удостоверят българския си произход по съответния начин.

    3. Изборите трябва да стават по електронен път – чрез Интернет. Идентифицирането да бъде чрез име и презиме, ЕГН при бг гражданство ил № на документа (+ орган, място и дата на издаването му), както и телефонен № в чужбина за връзка, на който да се получава код за влизане в електронната с-ма и гласуване.

    4. Балансът на представителството да бъде по числен признак съчетан с географски критерии. Тоест, ако дадена недостатъчно населена с българска диаспора територия е съизмерима по геополитическо значение с друга, в която общността ни е добре застъпена, то на първата да се даде възможност също да излъчи свой представител или да бъде делегирано представена от най-близко разположената до нея.

    5. Националният съвет е най-добре да бъде независим от политическата конюнктура – българските партии каква работа имат в чужбина? Партиите е желателно да се заинтересуват от българите в чужбина, но не за да търсят електорат и зависимост, а единствено да съгласуват с тях най-добрите съвместни решения на проблемите им зависещи от българската държава.

  • Мария Мая said:

    Присъединявам се към изказването на г-н Танушев, особено към онова, що се отнася до т.5 !!!
    Едно евентуално присъединяване на българската диаспора към полит. конюктура несъмнено ще предизвика нейното разцепване. Не на последно място, е нужно да се вземе предвид и “лабилната” й структура.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.