2024-10-15

3 thoughts on “Първа дискусия за бъдещия Национален съвет на българите зад граница

  1. Присъединявам се към изказването на г-н Танушев, особено към онова, що се отнася до т.5 !!!
    Едно евентуално присъединяване на българската диаспора към полит. конюктура несъмнено ще предизвика нейното разцепване. Не на последно място, е нужно да се вземе предвид и „лабилната“ й структура.

  2. Моето мнение не се различава съществено от това на постнатия по-горе коментар освен в т.5-та.

    1. Ако искаме действително представителство, което да се доближава до това в родината, трябва съставът на бъдещия Национален съвет да бъде от около 100-тина човека. Веднъж определени обаче, тези членове на НС да изберат помежду си едно ядро от 10 до 20 души, които директно да контактуват с държавните съветници, след което да предлагат на излъчилите ги групи проекторешенията за обсъждане, гласуване и евентуалното им одобрение с квалифицирано мнозинство.

    2. Единствено изборното начало е приемливо. За представителите на българите в чужбина трябва да се гласува, примерно всеки път, когато се организират и парламентарни избори. Ако последните са предсрочни, то датата им може да се пропусне ако се случват в срок по-къс от 2 години. В изборите да могат да участват всички притежаващи българско гражданство, живеещи продължително (постоянно или срочно, но не по-малко от срок от 1 година и продължаващи да живеят в момента на гласуването) в чужбина, както и всички с българско самосъзнание, които могат да удостоверят българския си произход по съответния начин.

    3. Изборите трябва да стават по електронен път – чрез Интернет. Идентифицирането да бъде чрез име и презиме, ЕГН при бг гражданство ил № на документа (+ орган, място и дата на издаването му), както и телефонен № в чужбина за връзка, на който да се получава код за влизане в електронната с-ма и гласуване.

    4. Балансът на представителството да бъде по числен признак съчетан с географски критерии. Тоест, ако дадена недостатъчно населена с българска диаспора територия е съизмерима по геополитическо значение с друга, в която общността ни е добре застъпена, то на първата да се даде възможност също да излъчи свой представител или да бъде делегирано представена от най-близко разположената до нея.

    5. Националният съвет е най-добре да бъде независим от политическата конюнктура – българските партии каква работа имат в чужбина? Партиите е желателно да се заинтересуват от българите в чужбина, но не за да търсят електорат и зависимост, а единствено да съгласуват с тях най-добрите съвместни решения на проблемите им зависещи от българската държава.

  3. моето лично мнение:

    1. Тъй като не се предвижда (нито пък е желателно) държавата да заплаща на съветниците за техния труд, то няма пречки да бъдат избрани представители на всички значими български общности по света.Груба сметка показва, че състава на бъдещия Национален съвет трябва да е поне 50-60 члена.

    2. Отговорът е прост: представителите на българите в чужбина могат да се излъчват единствено чрез избори за определен срок (примерно 4 години). В изборите могат да участват (а) всички български граждани, живеещи постоянно в чужбина (б) всички етнически българи, които могат да удостоверяват български произход по обичайния начин.

    3. Изборите следва да бъдат по Интернет. ЦИК и МВнР разполагат с техническа възможност да направят това. Тези, които са подавали заявления за гласуване в чужбина по електронен път знаят вече, че това е възможно и е по силите на българската администрация. Идентифицирането става чрез име, ЕГН, номер на личен документ, дата на издавае, място на издаване както и мобилен телефон в чужбина, на който се получава код за гласуване. Справка за бороя на електронно подадените заявления, за гласуване на изборите през май 2013: https://www.cik.bg/registered

    4. Балансът на представителство следва да е от една страна по числен признак, съгласно броя на българските граждани. Справка за този брой (публикуван от МВнР) например тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:MVnR_Spravka_bulgari_v_chujbina.pdf

    Могат да се предвидят и географски критерии.

    5. Националният съвет не е остров, наивно е да очакваме да бъде независим от политическата конюнктура. Напротив, желателно е партиите най-после да се заинтересуват от българите в чужбина, които са огромен и неизползван до сега икономически, политически, културен и научен ресурс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *