Home » Авторски страници

Кой да види, бай Иване…?

2013.11.30 Един коментар
На тази снимка, правена преди две години в Централния софийски затвор, Иван Тодоров е облечен с униформата си от охранителната фирма в САЩ. Снимка: Любомир Денов, в. "24 часа"

На тази снимка, направена преди две години в Централния софийски затвор, Иван Тодоров е облечен с униформата си от охранителната фирма в САЩ. Снимка: Любомир Денов, в. “24 часа”

Блъскал ли ви е танк? Газил ли ви е валяк? Да са ви пускали в месомелачка? Всичко това се е случило на Иван Тодоров. Българинът с американско гражданство е осъден още през социализма-комунизма за това, че той бил научил бензинджийката Маринка Малакова как да краде гориво. Самият Иван нито е работил на въпросната бензиностанция, нито е имал възможност да участва лично в кражбата. Осъден е на 20 години само по думите на самата Малакова, че той й бил дал акъл как и какво тя да прави. В него не са открити пари в брой или по банкови сметки. Но Тодоров е хвърлен в затвора. Години се бори с вятърните мелници. Вече в „демокрацията” присъдата му е спряна. Освобождават го без каквато и да било мярка за неотклонение. Напълно легално Иван получава виза за САЩ и заминава. Зад океана получава гражданство и ново име – Виктор Рос. Годините си минават. Иван – Виктор живее животът на средностатистически американец. Съпруг, баща, ипотека, работа в охранителния бизнес.

С това историята щеше да приключи, ако носталгията не беше накарала Иван да наеме адвокат и да зададе официален въпрос към българското президентство. Всъщност, Иван Тодоров моли, пита, иска от Президента на Република България да бъде помилван. Получава официален отговор, че присъдата му е изтекла по давност. Българският гражданин радостно грабва паспорта си и каца на летище София. Нали от администрацията на двойката Първанов – Марин са му гарантирали, че няма проблем. Фатална грешка е да вярваш в българските институции. Още на летището Иван Тодоров е арестуван и откаран в затвора, където се намира и днес. Някой в Президентството е сбъркал давностния срок или е излъгал.

И тук тъжната история можеше да приключи. Но се оказва, че в България все пак има журналисти. Екипът на „Хрътките”, в.”24 часа”, в.”България днес” и сайтът „ЕвроЧикаго” бият камбаната. Излагат фактите, задават въпроси и недоумяват. Безсърдечната сплав от чиновници мълчи. В България все още не се е родил магистрат, който ей така, от чисто сърце да се трогне и да си направи труда да провери дали този човек е бил осъден справедливо или срещу него е била изпълнена поръчка…

Трудова характеристика на Иван Тодоров, издадена, за да му послужи пред Комисията по помилването към Президентството.

Трудова характеристика на Иван Тодоров, издадена, за да му послужи пред Комисията по помилването към Президентството.

Оказва се, че е без значение как се казва двойката начело на президентската институция. Плевнелиев – Попова или Първанов – Марин, все тая. За тях човешките съдби, малките обикновени човечета не съществуват. Държавната месомелачка действа по изпитана рецепта. Мълчи, като ятак… Прочетох в сайта ЕвроЧикаго потресаващия монолог на доц.д-р Ива Пушкарова, шефката на странната комисия /линк1, линк2/. Как да ви го опиша? Нагло, арогантно, безчовечно, брутално поведение на същества, които се мислят поне за богове. Оправдавайки се и мъчейки се да замажат грешката си или некадърността си, хвърлят обвинения към журналистите в тенденциозност. т Комисията по помилването лъжат в мотивите си за откаОза, че Иван Тодоров не се бил поправил, не се бил коригирал. От затвора, където Иван все още се намира, му дават блестяща характеристика. Той е трудолюбив, изпълнителен, честен, стриктен, отговорен… Откъде, по дяволите, другарката Пушкарова си вади извода, че този човек е „претенциозно агресивен” към институциите и че не бил се поправил? Защо си служат с измислици, за да му отказват помилване? Всъщност, знам отговора. Ние сами, всички български граждани сме си виновни, че сме допуснали да се докопат до властта и до нашите данъци безсърдечни танкисти и оператори на валяци и месомелачки.

Има една мъничка светулка в цялата история. Забелязах, че когато журналистите настояват и директно пишат и изискват отговори, тогава стената от мълчание се пропуква. От немай къде месомелачките отговарят и отговорите им се публикуват. И това слага край на анонимността. Сигурен съм, че това е един от начините да се справим с “башибозука” в държавната администрация. Да ги изкараме на светло. Да изискваме, да им пишем, да ги тормозим и да публикуваме лъжите им.

А иначе, ако питате мен как е бай Иван… той все говори, че не иска милост. Иска справедливост. Все това повтаря: “Искам да видят, че съм осъден навремето несправедливо, без доказателства”. Ех, бай Иване, бай Иване… Кой да види?

 

Ивайло Зартов,

29 ноември 2013 г.

One Comment »

  • Барозо said:

    Хиляди са осъдените от безскрупулни същества наричащи се съдии в т.нар. “съдебни грешки”. Когато се вдигнем като един срещу престъпниците в съдебната власт, които храним с данъците си, тогава ще живеем нормално и спокойно.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.