Свещички

Отчаяли се българските граждани. Шайката разбойници, откраднали държавата, продължавали да ги мъчат. Олигарси, местни феодали, корумпирани политици и магистрати превърнали данъкоплатците в роби. Бандитите узурпирали всички власти. Законодателна, изпълнителна, правосъдна, медии. Омърлушили се хората. Как да сложат край на 24-годишния геноцид? Разбирали, че никой няма да се самоарестува и самоосъди. Какво да правят? Умували, мислели и накрая решили да изпратят група при най-мъдрия човек да ги посъветва. Той естествено живеел високо в планината. Кой знае защо всички мъдреци живеят по планините, вместо на брега на морето, но за това – друг път.

Стигнали пратениците, изплакали болките си и помолили за съвет. Дядото ги поканил да отидат с него в една малка стаичка без прозорци. Влезли всички вътре, затворили вратата и се оказали в пълен мрак. Било страшно, невиждано тъмно. Драснал старецът една клечка кибрит и запалил малка свещичка.

– Разбрахте ли? – попитал той.

 – Не, какво да разберем, ти нищо не си ни казал.

– Ха-ха-ха – засмял се домакинът им. – Няма значение колко гъст е мракът. Виждате ли как тази малка свещичка го разсича? Колко е ярка, как унищожава тъмата? А сега си представете 10-20-100 запалени свещички. Ами 1000, 100 000? Не само тази стая ще грейне. Мракът ще се изпокрие по ъглите. Но не забравяйте, че всяка свещ догаря. Затова умните хора поддържат светлината непрекъснато. Битката срещу мрака е процес. И колкото повече свещички горят заедно, толкова по-силен е страхът у тъмнината. Сега ясно ли ви е?

 – Да, да – благодарили на мъдреца хората и побегнали обратно. Върнали се в градовете и селата. И започнали да палят свещи, мноого свещи. Влагали всяка своя стотинка. Купували свещички и ги запалвали. И денем, и нощем. И зачакали. Но нищо не се променило. Геноцидът не спирал. Робството си оставало. Нито един магистрат, политик или олигарх не се самонаказал. Нямало справедливост и възмездие. Скъсали се да палят свещички, но нищо не трепвало.

Върнали се при мъдреца: 

– Защо така? Всичко направихме, както ни каза. Милиони свещички запалихме, но не помагат. Къде бъркаме?

Изслушал ги дядото и ги погледнал някак особено:

 – Да-а-а, сега ми стана ясно. Чудех се как е възможно да търпите 24 години да ви лъжат, мъчат, изтезават. Да обричат вас и децата ви на глад и студ. Да ви ограбват толкова време и вие да не направите нищо. Ееей, хорааа… –  Провикнал се старецът така, че всички подскочили.

–  Събудете се! Свещите сте самите вие! Всеки един от вас е една малка свещичка. Махайте ми се от главата. Боже, Боже, какви глупаци. – Затюхкал се дядото и се скрил навътре вдън гори тилилейски.

.

Ивайло Зартов,

16 септември 2013 г.