Home » Избрано, политика

Всеки пети чиновник в България е началник

2013.08.27 Няма коментари

В раздутата администрация има хиляди незаети щатни бройки. В МВР работят 48 667 души

.

Юлиана Бончева, в. “Сега”

В България всеки пети чиновник е началник, в държавните, областните и общинските служби има 145 000 щатни работни места, а най-високата основна заплата е 4300 лева. Това разкрива докладът за състоянието на администрацията за 2012 г., разгледан и одобрен от правителството. В него се анализират данните за 562 структури на бюджетна издръжка – министерства, агенции, комисии, институти и т.н. Това не е цялата бройка, тъй като има служби, които не са включени, защото не са подали информация.

В първия план на премиера Пламен Орешарски се появи намек за реформа на администрацията. Там бе записано, че в държавата има цели 136 агенции, чието съществуване трябва да бъде преразгледано. В следващите версии на плана “Орешарски” обаче тази идея изчезна. А място за реформи и за пестене на бюджетни средства има, при това много, става ясно от доклада.

Към края на 2012 г. в държавната администрация е имало точно 144 875 щатни бройки. От тях 55 170 са в МВР, и то при положение че миналата година силовото министерство е намаляло с 3000 след 5% съкращения. Следващите многолюдни министерства са на външните работи – със 1350 бройки, на отбраната със 781, на икономиката – 854 с подопечните му агенции, на финансите с 651. Други големи служби са НОИ – 3735 работни места, НЗОК с 2273 щатни бройки, фонд “Земеделие” – с 1660, дирекцията за изпълнение на наказанията – 4608.

Според доклада в държавната администрация са назначени 133 575 души, а 8% от щатовете остават незаети с месеци, дори с години. Това е ясен сигнал, че разходите за администрация са раздути. Най-често ведомствата не закриват незаетите места, защото не искат да съкращават фонд “Работна заплата”, а предпочитат да го усвоят. Показателно е, че от всички 562 отчели се административни структури едва 97, или 17.3%, са попълнили изцяло щатовете си. В министерствата например всяко девето работно място стои празно, а в областните администрации – всяко 11-о. В МВР през 2012 г. по ведомост са се разписвали 48 667 души, а 11.8% от щатовете били вакантни. Излиза, че всяко 12-о работно място в силовото ведомство е излишно и може да бъде закрито.

И в този доклад впечатлява фактът, че подозрително голяма част от заетите в администрацията са началници, като при това миналата година броят на шефовете се е увеличил с над 2%. От всички работни места по държавните и общинските учреждения близо 27 хиляди са за ръководители, което на практика означава, че на всеки петима чиновници има един началник.

Прави впечатление също, че възнагражденията за еднакви позиции в отделните служби през 2012 г. са твърде различни. Главен секретар например получава между 1100 и 2990 лева, директор – от 633 до 4300 лева, някои началници на отдели взимат по 567 лева месечно, а други – 3404 лв. Това са размери на основните заплати. Драстичните разлики се дължат до голяма степен на специалния статут на работещите с еврофондовете, които получават “втора заплата”. Другата причина е, че някои ведомства се третират като по-маловажни от други и там нивата на заплащане са отчетливо по-ниски. Докладът подчертава, че тези дисбаланси трябва да се преодолеят, което е цел на административната реформа, но не може да се случи рязко, а трябва да стане в дългосрочен план.

Според доклада 245 от общо 562 отчели се административни структури “все още не са предприели действия по възлагане на дейности за планиране, управление и прилагане на електронното управление”. Тази тревожна констатация означава, че почти половината от държавните и общинските служби още живеят в миналия век. Всъщност едва 80 от над 500 служби предоставят административни услуги онлайн, другите са основно на ниво създаване на сайт и общуване с е-поща.

По време на бурните дебати за актуализацията на бюджета и за тревожното състояние на публичните финанси нито веднъж не стана дума за “оптимизация” на административните разходи – вероятно защото темата е политически неудобна.

–ИМИТАЦИЯ–

Според доклада в България действат цели 36 консултативни органа. Но за някои от тях “действат” е силно казано, защото нито имат програма за работа, нито са заседавали. 21 съвета например нямат дори годишен план. Най-работещите органи са били Съветът по европейските въпроси с 39 заседания, Съветът за развитие, който се е събирал 17 пъти редовно, Междуведомствената комисия за подпомагане към МС – с 4 редовни и 12 извънредни заседания и Националният съвет за тристранно сътрудничество с 15 сесии.

Забележителното е, че има 6 консултативни органа, които през миналата година не са се събрали нито веднъж, въпреки че, ако се съди по наименованията им, са важни. Сред тях са: Съвет за икономически растеж, Съвет за защита на интелектуалната собственост, Национален съвет по превенция на престъпността и Национален съвет по медицинска експертиза. Тази нулева активност предполага да се анализира необходимо ли е изобщо съществуването на тези звена, се посочва в доклада.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.