Home » Авторски страници, политика

Евтаназия за столетницата

2013.08.12 Няма коментари

Думата “евтаназия” има гръцки произход и означава добра, хубава смърт. Под това понятие се разбира умишлено отнемане на живота или спиране на животоподдържащите грижи, с цел прекратяване на страданието при неизлечимо болни пациенти. Но тук не иде реч за физически индивид, а за политически субект, който трябваше да се спомине още преди повече от две десетилетия. Фактът, че това не стана своевременно, налага то да се случи сега, но по възможно по-хуманния начин.

Сергей Станишев държи пламенна реч на Бузлуджа. Снимка: в. "Дневник"

Станишев държи пламенна реч на Бузлуджа. Снимка: в. “Дневник”

Старата дама „БКП-БСП” изживя бурен и авантюристичен живот. С огромна жажда за внимание и власт. Естествено и за секс с разнообразни политически идеологии и формирования. В желанието си да бъде винаги актуална и съблазнителна, на преклонна възраст се подложи на пластични и дори транссексуални операции. Но биологическите закони не могат да се заобикалят продължително и безнаказано.

БКП в миналото си е силно идейна лява партия, строяща социална държава в България, но тоталитарната линия без демокрация и правова държава я провали и тя не можа да я изгради напълно. Все пак, съществуваше пълна трудова заетост и безспорен икономически подем. След 1989 г. „демократичните” деца на номенклатурата в партията унищожиха социалните завоевания и разграбиха всичко, което бе изградено. БСП сега е монополизирала лявото политическо пространство в страната, като в тази партия няма и помен от автентична лява политическа идея. Сега тя е хищническа, дясна капиталистическа партия от неолиберално-олигархичен тип.

БСП използва факта, че от 2-3 десетилетия има криза на лявата идея в Европа и България. С навлизането си в Европа през 80-те години на миналия век, американския неолиберализъм унищожи в някакъв смисъл доктрината на марксизма и маргинализира неговите политически носители – комунистите на Изток и социалистите (социалдемократите) на Запад. Левите сили на Европа захвърлиха старата си марксическа идеология и приеха новата на неолиберализма. Така неолиберализмът унифицира на практика дясното и лявото политическо пространство с едно единствено идеологическо мислене – неолибералното. Именно липсата на избор бе използвана умело от БСП, за да се идентифицира като “лява партия” и да лъже обществото, че провеждала лява политика, а действително провежда цели 24 години бясна, неолиберална, дясна политика и с нея само разграбва и унищожава, без да съгради нещо в държавата.

Когато идеите не могат да бъдат удържани, те се насочат по лъжлив път – чрез частична идеологическа дезинформация от раклата на Фридрих Хайек, или чрез отстояване на лъжливи икономически теории от рода на тези на Милтън Фрийдман. Поробването се осигурява от налаганата система на неравенство и конкуренция между хората. Това се осъществява с помощта на проекта “глобализация”. Въвеждат се отношения на собственост и контрол над разпределението. Парите като инструмент за използване на труда на хората са и своего рода начин за контрол над тях. Вече голяма част от населението се държи в състояние на полунищета – тогава то се намира в пълна зависимост от посочените удържащи фактори. В същото време хората имат илюзията, че притежават нещо и се страхуват да не изгубят и него.

На кандидатите за управляващи се внушават ценности като кариерен растеж и илюзията на благата, с които те ще могат да се разпореждат и частично да разпределят, управлявайки другите. Всичко е под пълния контрол на йерархическата структура на властта на богатите. С други думи, на едни се осигуряват страдания, на другите – борба със себеподобните. Властите притежават всички инструменти за потисничество във вид на администрация, армия, полиция, данъчни и т.н., които да поддържат това статукво. Следващата стратегия е „Разделяй и владей”. Обществото трябва да се разделя чрез посочването на вътрешен и външен враг. Вътрешната борба се създава на ниво принадлежност към различни партии, лидери, религии и пр. Не е важно какви идеали носят те, главното е да възпитават в непримиримост към идеите и убежденията на другите. Необходимо е населението да бъде отслабено – да е потисната волята му, да усеща несигурност, за да бъде в зависимост.

Вече 20 години шепа хора на „Позитано” 20 твърдят, че ръководят партия, която е с над 100-годишна история. Това е генералната линия на лъжата. А БСП не е “столетница” всъщност, не е “бабичка”, а “девойка с леко поведение”. Тя не е по-стара от СДС. Всички партии на прехода са рожби на БКП и по различен начин се пръкнаха от нея. Хората, които направиха „перестройката” в България, отдавна са на власт в БСП, а след 1997 г. напълно овладяха ръководните й постове. Идеалът на тази амбициозна групичка бе – малка, елитна, лява, но не комунистическа, бяла и пухкава, евросоциалистическа партийка, която максимално е освободена от членска маса. Партия, бедна на членове, но богата откъм банкови сметки, с неписано мото „По-добре ляв и богат, отколкото беден и десен”. Първанов и особено Станишев реализираха напълно този замисъл. Партийните членове за тях са нещо неудобно, защото те искат да контролират своето ръководство. Допуснеш ли голяма и съзнателна членска маса, трябва да им даваш отчет и някакви демократични права. За това идеалът им е – достатъчно малък елитарен клуб за избраните, родени в тежкарски столични квартали и дори на Запад.

Ако преди „промяната” е имало възможност за национално единство и хората е можело да се обединяват на основа на естествените си интереси, това сега е почти невъзможно. Обществото е разслоено, както никога досега. Привърженици на различните партии са хора от често противоположни класи и съсловия. Най-силно разслоението е изразено в БСП, където мирно „съжителстват” червените бонзи и капиталисти – с остарели, бедни и фанатични привърженици на старата компартия. Подобно е положението и в десните партии, в които почти липсват представители на малкия и среден бизнес, а основно са по някой и друг файтон от реститути и облагодетелствани от разбойническата приватизация. Те нямат здрава и широка база и са се изродили във воюващи помежду си партийки – лилипути. Вместо да се борят срещу управляващата клептокрация, те са изцяло зависими от нея. Без паричен ресурс, обикновено са немощни и се финансират или от държавния бюджет, т.е. от властта, срещу която уж се борят, или направо от олигарсите.

В сегашните условия нацията и политическите партии и движения са раздробени до състояние на „свободни атоми”. Тези с дебелите портфейли владеят средствата за масова информация и разполагат с ловки социолози, политолози и други специалисти в промиването на мозъци и ще продължат да определят задкулисно правилата на играта. Те просто нямат конкуренция. Нямат проблеми с подкупването или омърсяването на набелязани личности, за да разединят и обезглавят всяко опозиционно движение. Погледнете до болка познатите, едни и същи, активизирали се мутри на прехода, които безсрамно, с пяна на уста, от екрана или по микрофона, предлагат услугите си за „оправяне на нещата”, след като с общи усилия ограбиха народа до голо. Така масите се разединяват и обезсилват и започват да се подчиняват на малки, вече овладени от олигархията групи от ръководители.

Отношенията на партиите с бизнеса са много деликатни. И никой не е „света вода ненапита”. Но и в тези отношения трябва да има чувства за мярка и за дистанция. Навсякъде по света политическите формации влизат в някакви отношения с бизнеса, които включват поемането на взаимни ангажименти. Много е важно „на кого по колко и как да даваш”. Сега има заробващи зависимости при даване от правителството на концесии на общонародните богатства на определени „инвеститори”. Това е нещо нечувано. Още по-нечувано е да се прави от лява партия, която по дефиниция би трябвало да защитава интересите на социалнослабите и да се бори за социална държава.

Хората вече разбират, че в устройството на държавата има нещо дълбоко несправедливо, което помага на шепа “богоизбрани” да се обогатяват с милиони и милиарди за сметка на трохите, оставащи за тях, които овластените наричат „социални програми”. Това изкара гражданите на улицата и направи враждебни тези, които още не са излезли там. Защото избирателите много преди изборите разбраха, че няма за кого да гласуват, те не харесват нито една от маргиналните български партии. Но, когато допускаш да бъдеш маша в ръцете на най-богатите, и то на шепа от тях, и те да ти диктуват всякакви условия, случващото се е логично.

Разграбването, което се извърши, ощети много хора. И не само тези, които ровят из боклуците. Също и много образовани, млади хора, които успяха да завършат сериозно образование. И такива, учили и завършили в чужбина, които държавата пропилява като потенциал. Образованите и можещите също искат изява. Грабежът не само изпразни държавата откъм ресурс, но и лиши от нормална конкуренция икономическата и политическа среда. Новите поколения искат сметка и преразглеждане на това, което се е случвало в годините на прехода.

Отговорност за разпада носят тези, които са водили безумната политика, както и онези, които са им ръкопляскали мълчаливо, смятайки, че партийната дисциплина е първо и единствено тяхно задължение. Без да мислят за поразиите, които се правят от ръководството на партията или се случват в обществото. Същото се случи и при десницата. Необходимо е да се създадат нови леви и десни формации, които да представляват наистина съответните прослойки в обществото.

И в момента продължават протестите срещу правителството. Но и много често опитите да се изкарат на протест разединените маси с неконкретни искания са обречени на неуспех. Все пак за това е необходимо наличие на идейна платформа и финансиране. Последните години показаха, че с гол ентусиазъм и аматьорско доброволчество не се постига кой знае какво. А образуването на нови партии не представляваше никаква заплаха за управляващата клептокрация – в политическия фризер има десетки продажни политически джуджета, готови на всякакви идеологически компромиси.

Това са само част от греховете на “столетницата”, трансформирала се в „девойката БСП”. Еднояйчното й близначе СДС се спомина тихо и кротко, от естествената, генетично предопределена, ранна смърт на политическо джудже, в каквото се бе превърнало. Време е да се прекратят идеологическите страдания и на “старата дама”. Като в приказката за старата вещица, изчерпала магическите си способности и търсеща билето за вечната младост – представяща се като знойна красавица пред чутовния юнак, който да й го достави. А той – народът, осъзнавайки какво се крие зад измамната й външност, има нужда да даде доверието си на истински красива и справедлива идея. И пренебрегвайки напълно коварната вещица, да й помогне да се пресели в политическото небитие, където й е мястото.

.

По материали на ДРД „Идея за България” и различни медии,

Светослав Атаджанов

———————————————————————————

Бел.ред:  Авторът е човек с подчертано леви убеждения.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.