Home » Авторски страници, Е-Списание

Сдружение “ДА”: Липсва яснота в обсъждането на Избирателния кодекс

2013.07.07 Няма коментари
Факсилимиле от Отвореното писмо, заведено с вх. номер в делеводството на Народното събрание. Снимка: Владислав Ножаров

Факсимиле от Отвореното писмо, заведено в деловодството на Народното събрание. Снимка: Владислав Ножаров

От името на Сдружение ДА – Демократична алтернатива е било изпратено писмо до зам. председателя на българското Народно събрание Мая Манолова, с копие до различни парламентарни комисии, парламентарни групи и до омбудсмана на Р. България.

В писмото се предлагат следните промени на изборните правила: 

1. Прилагане на Лисабонския договор, гарантиращ парламентарна представителност на гражданите на държавите членки на ЕС, независимо от тяхното местоживеене. България, чието една трета население е в чужбина, е най-засегнатата от това изискване страна.  2. Нов демократичен избирателен закон, улесняващ максимално участието на всички български граждани. 3. Включване на представители на гражданското общество в целия избирателен процес от контрола на избирателните списъци до броенето на бюлетините. 4. Създаване на изборни райони в чужбина в зависимост от броя на избирателите, пребиваващи там. 5. Премахване на всякакви пречки, забрани и финансови изисквания към кандидатите. 6. Премахване на условието за хилядите подписи, събирани за минимално време, възможни единствено с добре познатата традиция „купуване на гласове”. 7. Премахване на паричните възнаграждения за наставници и наблюдатели. 8. Възможност за индивидуални кандидатури, независими от партиите. 9. Премахване на платените интервюта и поръчкови материали по време на предизборната кампания. 10. Осигуряване на безплатна медийна изява, с равно време за всички кандидати. 11. Изработване на реални и проверени избирателни списъци. 12. Публично броене на бюлетините. 13. Въвеждане на интернет гласуване.

Следва целият текст на Отвореното писмо.

——————————————————–

 

До: г-жа Мая Манолова,

Зам.-председател на Народно Събрание на Република България

София 1169, пл. „Народно събрание“ 2 и пл. „Княз Александър I“ 1; централа: +359 2 939 39 / факс: +359 2 981 31

Копие до: Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения към 42-ро Народно Събрание с председател г-жа Мая Манолова

София 1169, пл. „Княз Александър I“ №1; телефон: 02 939 3003 / е-мейл: [email protected]

Копие до: Временна комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс, към 42-ро Народно Събрание с председател г-жа Мая Манолова

София 1169, пл. „Княз Александър I“ №1; телефон: 02 939 3003 / е-мейл: [email protected]

Копие до: Парламентарна група на ПП ГЕРБ, към 42-ро Народно Събрание

Копие до: Парламентарна група на Коалиция за България, към 42-ро Народно Събрание

Копие до: Парламентарна група на Движение за права и Свободи, към 42-ро Народно Събрание

Копие до: Парламентарна група на партия АТАКА, към 42-ро Народно Събрание

Копие до: Омбудсмана на Република България г-н Константин Пенчев,

София 1202, ул. Джордж Вашингтон № 22; телефон: 02/81-06-955; 02/980-95-10; е-мейл: [email protected]

 

СТАНОВИЩЕ – ПРЕДЛОЖЕНИЕ

относно „Дебат за изборен кодекс”

на Владислав Ножаров – гражданин на Република България

адрес: ……….

телефон: ………. / е-мейл: ……….

от името на сдружение „Българска Демократична Алтернатива – ДА“

.

Уважаема госпожо Манолова, господин Пенчев,

Уважаеми Господа,

Обръщам се към Вас като председател на „Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения”, както и председател „Временна комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс”.

Настоящето обръщение е към и останалите 15 членове на двете комисии: господин Адриан Асенов, Йордан Младенов, Сергей Кичиков, Георги Горанов, Кирил Колев, Христо Монов, Щерьо Щерев, както и госпожа Мариана Тотева, господин Мустафа Карадайъ, Павел Шопов, Петър Петров, Филип Попов, Христо Бисеров, Четин Казак, господин Явор Нотев и всички останали 224 депутата от 42-рото Народно Събрание на Република България, представящи парламентарните групи на партиите ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и АТАКА, чрез легитимни и признати избори – проведени тази година на 12 май.

Госпожо Манолова, през последния месец сме свидетели на едно уникално само по себе си събитие – дебат с граждански организации и движения относно нов Изборен кодекс за държавата ни. Уникално заради самото предизвикателство, а не поради изказванията до сега. Наблюдавам с любопитство разговорите през тези тридесет дни и изказвам възхищението си от волята и желание, което имате Вие и целия екип за постигане на консенсус в провежданото общуване в пленарна зала. Нещо повече, в „атмосферата” се усеща и витае борбения дух за търсене на интересите на обществото, а също и националния интерес, за който повечето от вас са положили клетва в стъпване на длъжност.

Наред с цялото това привидно добро поведение, усмивки и нагласа за решения, забелязвам и дисонанс – навярно породен от липсата на съгласие за недопустимостта на злоупотребата с власт. От една страна се вижда, че при поставена задача и цел, може за два часа народните представители да гласуват „Закон за енергетиката” или нов шеф на ДАНС за 15 минути. Друг въпрос е, че второто провокира още повече народното недоволство. От друга страна дадения срок за създаване на нов „Изборен кодекс” е три месечен, като отбелязвам явното желание от „Коалиция за България” процеса да бъде максимално удължен. Констатира се, че ПП ГЕРБ също до момента не взима участие в нито един от проведените дебати с граждански организации и движения, както и пропуска да изпрати свой представители-депутати на срещите в пленарна зала. В определени медии, обаче виждаме статии с Ваши изявления, госпожо Манолова. От където читателя разбира, че кипи усилен труд по задачата. Даже и господин Бойко Борисов неколкократно заявяваше намерение да посети парламента при евентуално гласуване на нов Изборен кодекс , нищо че саботира днес с отсъствие на цялата му подчинена парламентарна група, така наречения „работен процес”! Или да се приеме, че с внесения „законопроект за изменение и допълнение в Изборния кодекс” от 28.06.2013 г. и подписан от всички 97 депутата на ПП ГЕРБ, приключва ангажимента им за дебат, тъй като явно вече ги имат решенията. Това дава насока за интересна симбиоза между двете най-големи парламентарно представени сили. Парадокс наистина?

Съществува все още лош спомен от една бивша комисия за изработване на изборен кодекс, която изработи сега действащият изборен кодекс, когато решенията в тази комисия бяха доминирани изцяло от ПП ГЕРБ. Получи се една едностранчивост на тези решения, липса на диалог, липса на съдържателен дебат. За да не се повтори тази практика, опитайте на намерите опоненти.

В тази връзка, особено впечатление относно експедитивната работа в наши дни, направи дебата от 02.07.2012 г., където се докладва за:

Пропорционална изборна система с преференции от господин Борислав Цеков и Институт за модерна политика;
Смесена (немска) избирателна система – проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов;
Мажоритарна избирателна система от господин Валери Найденов;

Чудесно е желанието да сме всички информирани и просвещавани, за да може да бъде направено най-доброто решение за Изборен кодекс. По-интересно на каква база се кредитират мнения и дава възможност за трибуна на гореописаните господа, и защо е необходимо да се търси „формулата на аспирина”, след като отдавна е открита. Напомням, че още през 1879г. във Франция е приета „Декларацията за правата на човека и гражданина”. Това е най-важният документ на Френската революция, определящ индивидуалните права на човека. Декларацията е била приета от Националното учредително събрание (фр. l’Assemblée nationale) на 26 август 1789 г. В основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки индивид по рождение. За естествено право на човека и гражданина се обявявали: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на съпротива срещу всяко потисничество.

Декларацията и до днес лежи във фундамента на френското конституционно право. Тя е потвърдена и пренаписана в преамбюла на конституцията от 4 октомври 1958 г. На 16 юли 1971 г. Конституционният съвет на Франция признава Декларацията за пълноправен юридически документ, чието нарушение се приравнява на неконституционно посегателство.

След кратката историческа ретроспекция, буди изненада защо се налага да се губи ценно време, за слушане на така наречената „немска система”, която по всеобщо мнение е трудно разбираема от всички.

За да бъде внесено малко яснота относно различните демократични системи в Европа, Франция става рeпублика близо век и половина преди Германия. Общото между България и Франция е централизацията около столицата. Докато Германия е съставена от „лендери“ почти самостоятелни в политическо и икономическо отношение и избирателната система отговаря на тази даденост.

Относно доклад от господин Цеков – за предложенията внесени от неговото юридическо лице – сякаш препоръки не са направили и други доказали се неправителствени организации , по същото време и същото място – деловодството или на някои са запознати с по-бърз начин от официално приетия? Нещо повече, платените от чужди фондации лица и организации трябва да бъдат идентифицирани в полза на задължителната информация на обществото. Обществото, и вие и ние трябва да знаем кой от чие име говори. Това важи най-вече за тези юредически лица, които са поставени на първо място в обобщения доклад на „Комисия с граждански организации и движения“ от 02/07/2013 : „Институт за модерна политика„; „Институт за развитие на публичната среда„; „Институт за социална интеграция„, както и останалите сдружения, фондации, съюзи, политически партии.

Господин Валери Найденов се включи с доклад какво е най-доброто за България. Забравил вече за авторската статия от 21.06.2013 г. с работно заглавие „Мая Манолова и 50-те джуджета” – където джуджетата са неправителствени организации.

Възможно е статията да е засегнала някого, но вътре пише – цитирам:
„Защо не се учим от отличниците по демокрация, защо все търсим най-провалените идеи на двойкаджиите? А? Избирателят иска повече власт, а не повече принуда! Толкова ли оглупяхте, че не можете да го схванете? Повече демокрация означава повече права, а не по-малко!”

За съжаление, Уважаемият журналист забрави да попита в пленарна зала, но защо госпожо Манолова се шегувате с гражданските организации и обществото на България с ниското ниво на дебат? Когато обсъждане отсъства.

До сега кой се е обърнал към омбудсмана на Република България господин Константин Пенчев в залата и го е потърсил за мнение?

Имаше предложение да започне диалог и чрез Уважаемия Омбудсман на Република България, но председателя на заседанието, усложливо не пожела да чуе какво се казва в пленарна зала и не го подложи на гласуване. Ако помните, всеки от присъстващите в залата има някакво мнение или идея, това води до разпръскване в различни посоки на дебата. Поради това беше предложено да се структурират изказванията. Защо сме тук? Защо в България има проблем с парламентарната представителност? До колкото знам, нашата цел е: ПОДОБРЯВАНЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ!

Изборите са СРЕДСТВО, а не цел. За реализирането на тази ЦЕЛ, какви са начините? Пропорционална, мажоритарна или друга системи. Първото нещо не бива да бъде изпускано от очи. В ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТТА се състои правото на всеки гражданин да избира и да бъде избиран. Така е в Европейския съюз и човекът който отговаря за връзката между европейското законодателство и българското е господин Константин Пенчев. Всяко предложение трябва да получи неговото одобрение или отхвърляне.

Парламент, конституция, вот, бюлетини, урна, опозиция, дебат, дискусия – са френски думи. Всички ние водим обсъждане в Парламента. Защо да не се вземе базата от „Френската конституция”, която е „Декларацията за правата на човека и гражданина” ? Нали целта е да има ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ – гарантирано от Лисабонския договор и „Всеобща декларация за правата на човека“ приета от общото събрание на ООН. Подписани от България.

Три поредни срещи в Народното Събрание на Република България, ставаме свидетели на монотонен монолог без коментари и обсъждане. По-неприятното е когато се дава трибуна на хора със съмнителна легитимност и представителност, което води до подозрение относно авторитета или ефективността на институцията – НАРОДНО СЪБРАНИЕ! Какъв е определения критетии по който гражданите имат представителност в тези заседания? Месец по-късно ще има ли създадена рамка и прозрачни процедури за работа в изработването на Изборен кодекс?

А някои по-натрапчиви взимат думата многократно. Ще има ли правила, за да се работи експедитивно към поставената цел?

За срещите-дебати Вие, госпожо Манолова, каните за официални гости лица, които имат зависимости. Хора, които са работили по последните изборни кодекси и са обременени от миналото. Хора които дръзко слагате пред нас и после с решения пред свършен факт ще вземат активно, подчертавам активно участие в така наречения „обществен съвет” и/или „експертна работна група”. Нещо повече, същите нямат никакво намерение за дебатиране или диалог пред аудиторията в залата и не са показали нещо по-различно до момента. Ето защо, при този фарс и след като предстои голямо мотаене, хвърляне прах в очите и предварително вече взети решения, екипа на сдружение „Българска демократична алтернатива – ДА”,

ПРЕДЛАГА:

в предстоящите дни да направите официален контакт с доказани международни специалисти по конституционно право. Като същите да се ангажират с включване в „Обществения съвет” и/или „експертната работна група”, като компетентни и доказали се независими представители на академични общности, които ще помагат и в конкретното написване на текстове. След като комисията, която оглавявате, единодушно е решила да вдигне менталното ниво на гражданските организации в залата, ще е великолепно да бъде процеса взаимен и ограмотяването да бъде за всички. Ще се съгласите, че включването и на необременени хора с доказан авторитет в Общественият съвет и/или експертната група, ще допринесе за доверието към обективността на процеса в изработване на Изборния кодекс.сдружение “ДА”

Освен за господин Константин Пенчев – Омбусман на Република България, за още не малко опитни, подготвени и доказали се на ниво държавни глави – конституционни специалисти, ще е чест да съдействат, като гостуват и споделят открито опит и мнение, насоки и препоръки както към гражданите и гражданските организации, така и представителите на властта. Не бих се изненадал да го направят и про боно в името на демокрацията, в името на едно по-добро бъдеще за нас и децата ни в България!

При консенсус сдружение „ДА”, може да направи своите предложения за подходящи специалисти за дебатиране на Изборния кодекс.

А както знаем, останалото зависи от депутатите на 42-ро Народно събрание, когато гласуват по точки законопроект за Изборен кодекс на първо и второ четене в същата пленарна зала, където отбиваме заедно по няколко часа всяка седмица вече.

Сдружение „ДА” прави повторно препоръки отнасящи се към промяна на Изборен кодекс и Конституция на Република България, както следва:

I. Промени в изборните правила:

1. Прилагане на „Лисабонския договор”, гарантиращ парламентарна представителност на гражданите на държавите членки на ЕС, независимо от тяхното местоживеене. България, чието една трета население е в чужбина, е най-засегнатата от това изискване страна.

2. Нов демократичен избирателен закон, улесняващ максимално участието на всички български граждани.

3. Включване на представители на гражданското общество в целия избирателен процес от контрола на избирателните списъци до броенето на бюлетините.

4. Създаване на изборни райони в чужбина в зависимост от броя на избирателите, пребиваващи там.

5. Премахване на всякакви пречки, забрани и финансови изисквания към кандидатите.

6. Премахване на условието за хилядите подписи, събирани за минимално време, възможни единствено с добре познатата традиция „купуване на гласове”.

7. Премахване на паричните възнаграждения за наставници и наблюдатели.

8. Възможност за идивидуални кандидатури, независими от партиите.

9. Премахване на платените интервюта и поръчкови материали по време на предизборната кампания.

10. Осигуряване на безплатна медийна изява, с равно време за всички кандидати.

11. Изработване на реални и проверени избирателни списъци.

12. Публично броене на бюлетините.

13. Въвеждане на интернет гласуване.

II. Промени, свързани с изменение на Конституцията:

Промяна на българската Конституция и превръщането ѝ в истински договор между гражданите и държавата. В частност промяна на чл. 65 и 93.

.

06.07.2013 г., София

 С прочувственост: Владислав Ножаров

Приложени материали:

Професорът по конституционно право г-н Ги Каркасон за това дали съществува разлика в правата на френските граждани в чужбина и в страната според френската конституция. – 1 бр. диск / видео – ТУК.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.