2024-05-19

1 thought on “Османски документи за Илинденско-Преображенското въстание

  1. „…А фактите са преизобилни, защото въстанието намира широк отзвук в европейските медии, и в дипломатическите рапорти, анализи и предложения. И нито на едно място в тях не се споменава думата македонец.

    Ето какво се казва например в една от многобройните дописки на Джеймс Баучер до „Таймс“ с дата 13 август 1903 г. е: „Между македонските българи има, без съмнение, и една част, която е против въстанието. Все пак обаче въстанието, може да се каже, е народно, що се отнася до македонските българи. От богатите български търговци, които

    малко има да спечелят, а всичко могат да изгубят

    и до нещастния селянин, който носи по ходилата си белезите от „търсенето на оръжие“, всички са замесени във въстанието.“
    Посланикът на Италия в Цариград съобщава, че главни огнища на въстанието са: в Битолския вилает всички села около седалището на вилаета, включително и самият гр. Битоля, каазите на Прилеп, Крушево, Кичево, Костур и областта на Преспа; засилени четнически действия: в Солунския вилает, Воденска и Ениджевардарска каази; в Скопския вилает, каазите на Крива Паланка, Кочани, Кратово и Пехчево.

    Същевременно той подчертава обстоятелството, че „въстанаха най-отдалечените от България македонски краища, което доказваше пълната несъстоятелност на клеветите, че уж въстанието било инспирирано от официална България, че се касаело само до нахлуването отвън на „български банди“.“

    Read more: http://society.actualno.com/Spored-Evropa-ot-1903-g-Ilindenskoto-vystanie-e-chisto-bylgarsko–news_433553.html#ixzz2avQo0Vzq

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *