Home » Избрано, политика

Ден 38 – „На зло куче…”

2013.07.22 Няма коментари
Spread the love

Неделя, 21 юли, 201-ият ден от годината. В Православния календар – денят на пророк Езекиил, пророкувал около 23 години, предупреждавайки заточениците във Вавилон за страшното бъдеще, което ги очаква. Мнозина от тях вярвали, че съдбата им на пленници скоро ще се промени… За нас неделя е 38-ми ден от Протеста, увенчал 23-годишния преход към демокрация и европейски норми на живот. Пленниците на гнусната комунистическа идеология продължават да вярват, че бъдещето е в ръцете на „другарите” и техните послушници. Свободните отдавна вече не вярват на лъжи. Свободните протестират – и Протестът изрича истини, отправени именно към „робите във Вавилон”. Защото вече 23 години страната ни е в плен на един мит. Че наследницата на партията – хегемон може да бъде европейска лява партия; че дечицата на бившите комунистически величия могат да управляват „по европейски”; че „модерните социалисти” наистина са загрижени за своя народ…

Ще кажете – добре де, ама нужни ли са тези библейски препратки и символи при оценката на реални събития? Уважаеми дами и господа, езикът на символите е най-старият в културната история на човечеството. Той е и най-пряк път към посланията на митовете. А, за съжаление, идеологическите митове – поне в модерното ни битие – се оказват по-устойчиви от културната митология…

Гледах от телевизионния екран лицата на участниците в „контра протеста”. Немощни, съсухрени или нездраво затлъстели, беззъби… Но яростно сплотени от мисълта, че „нашите” са взели властта и те са длъжни да я бранят. Сигурен съм, че поне част от тях не са от „домочадието” на днешните управляващи. Ако бяха, митингите в подкрепа на правителството щяха да са поне с няколкостотин души по-многолюдни…

Но замислете се – напоследък тези митинги са „колоритно обагрени” от присъствието на Мишо Шамара. (Така и не разбрах дали този „творчески псевдоним” е рожба но много изядени шамари, или мазохистично щение за такива). И звучи хард рок! Някога за подобна музика борците срещу „идеологическата диверсия” стрижеха нула номер, режеха дънки и „удряха печати” на голо… Казвам го като свидетел – и мнозина от моето поколение си го спомнят! Но „контра протестиращите ” с измъчен стоицизъм ръкопляскат…

Този абсурд не е от вчера – първите десетина години след падането на Берлинската стена „новата” БСП бе загрижена да укрепи икономическата си власт. За сметка на такива „екстри”, като купонна система, ембаргови престъпления, фалит на банки и хиперинфлация. След което се захвана да управлява редом с … „царя”! Ами помислете – няма комунист, който да не е възпитан в духа на омраза към „монархо-фашистката диктатура”. А „новите” социалисти горещо възлюбиха стария „монарх”… И никой от привържениците на новата-стара партия не излезе да протестира. Обаче утре те ще протестират срещу „намесата” на западните посланици във вътрешните работи на България.

Че нали 45 години страната ни бе на пряко подчинение на Москва; БКП се самооценяваше като „по-болшевишка” от болшевишката партия, а целувките „уста в уста” между простака Тодор Живков и дементния Брежнев извикваха сълзи на умиление и възторжени възгласи! Представяте ли си по онова време някой да протестира пред Съветското посолство за намеса във вътрешните ни работи?! Протестиращият скоропостижно би „гушнал босилека” под мъдрото ръководство на ДС. Обаче тогава имаше СИВ, имаше Варшавски договор… И вечна дружба!

Няма такава вечност. Днес България е член на Европейския съюз и НАТО. Разликата между Сега и Тогава е, че Европа не ни командва „императивно”, както го правеха съветските „другари”. Противниците на Европа не влизат в концентрационни лагери. Онези, дето искат да се върнем в „Подмосковието”, не ядат шамари; тях не ги малтретират, уволняват и интернират в „провинцията” – практика, характерна за всяка диктатура. Помните ли как съвсем скоро, във връзка със смъртта на Севернокорейско партийно величие, във въпросната социалистическа страна всеки, който не плачеше сърцераздирателно и не си скубеше косите, заминаваше на терапия в „трудов лагер”?…

Младите на Протеста не се замислят над тази истина, но от това тя не става по-малко истина. Защото управляващите продължават да мечтаят за „Тогава”. А техните поддръжници далеч не са невинни стари хора с промити мозъци, които не искат да се откажат от комунистическата си идентичност. Те просто нямат нищо друго. И с егоизма на ужасяващата си старческа деменция – или младенчески социален дебилитет – продължават да пречат на България… Продължават да събират „подписи”, които утре другарите манипулативно ще размахват. Да подкрепят политиката на „перманентно национално предателство”, която води към заветната цел: Пари+ Власт +… „Вечна дружба”! И с животинско упорство, като злобни улични псета, пазещи своята „територия”, да ни връщат към миналото… Но нали знаете – любовта към животните съвсем не е лишила от смисъл старата поговорка: „На зло куче – зъл прът”!

 

Николай Николов,

Namshub1950.blogspot.com

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.