Home » Авторски страници, политика

Пред нас са блеснали житата…

2013.07.22 Няма коментари
Spread the love

protest

Преди години, иронизирайки съдбата си на студенти, пеехме една пионерска песничка, която много добре се „вписваше” в битието ни. Няма начин онези, които поне малко са „закачили” от соца, да не са я чували. Първа година в Университета – „Пред нас са блеснали житата…”. Втора година – „окъпани от топъл дъжд…”. Трета година – „И ний вървим (4 пъти) нататък… “.Четвърта година – „и няма край, и няма край нашир и длъж…”. Дипломиране – „Ехо, ехо, без край нашир и длъж!…”.

На 39-ия ден от Протеста, докато правителството юнашки и на тъмно „актуализира” бюджета, успокоявайки ни възторжено, че въобще няма да изхарчи напълно милиардния заем до края на годината, думите на песничката „Блян” изплуваха в съзнанието ми. Забелязали ли сте, че най-идиотските текстове се запомнят най-лесно? И понякога се оказват удивително точни…

Назначава се „експертно правителство” – първи стих. Правителството се „нашорква” (по Волен Сидеров) с кадрови простотии – втори стих. Третият стих се „препокрива” с безсмисления социалистически труд, който кипи в заседателната зала на Народното събрание. На 39-ия ден от Гражданското недоволство сякаш зазвучава четвъртият… Следва рефрен..?

Е да, ама не. Пионерските песнички останаха в невинното детство на управляващите. Както казваше Ботев – „Остави таз песен любовна…”. Гражданското общество не започва да вика „Кралят е гол!” едва, когато на монарха му лъсне голият задник… И децата видяха голия, червен дирник на модерните „леви” и техните подлоги… Мислещите проумяха поне няколко азбучни истини – че комунистите винаги искат да управляват „под прикритие”, дърпайки конците на продажни марионетки, и това управление се оказва престъпно „по дефиниция”. Че поне три от парламентарно представените партии са от престъпното котило на БКП… Че четвъртата е „генетически увредена” от самото си раждане… Че думичката „лустрация” ни става все по-близка… Ах, тази българска дума! Очевидно, нам е съдено да я изпълним с ново съдържание!

Затова Протестът излезе от българските улици и площади, за да се настани навсякъде по света, където има българи. Да видяхте това събитие, „масово” отразено от медиите? А то е безпрецедентно поне за най-новата ни история. Представяте ли си каква фанфарна какафония би ни оглушила, ако няколко хиляди нашенци зад граница бяха излезли да подкрепят Орешарски и сие?!…

Е да, ама не. Подкрепящите са се сгушили край пилоните на НДК, слушат притихнали пламенното слово на Мишо Шамара, а патосът на тяхното соц-недоволство най-много да се излее като локвичка пред някое западно посолство… Докато по улиците и площадите бушува чистият и яростен като планинска река гняв на Мислещите!

Трябва ли Протестът да се политизира? Ами че той си е политически в най-дълбокия смисъл на думата – той не може да бъде „яхнат” от никоя партия; в него ще срещнете социалисти и социалдемократи; либерали и неоконсерватори; „леви”, „център” и „десни”. В него ще откриете мъдростта на Елин Пелин – „Тоя свят е хубав, щото е шарен!”. И понеже е надпартиен, той „кове” един нов и задължителен партиен морал, непонятен за „старите муцуни” на прехода.

Трябва ли Протестът да „излъчи” своите водачи? Но той вече е „представил” на обществото своя знаменосец – колективната гражданска воля за промяна, категоричното несъгласие с лъжата и демагогията. Къде са смелчаците, дето ще ни вдъхновят? – крещят експертите по „гражданска култура”. Вие знаете ли подробности от живота на вдъхновения Роже дьо Лил, оня, който създаде Марсилезата? Обаче всички знаят, че Марсилезата е национален химн на Франция…

Ама няма отчетливи послания… Трябва да си тъп като галош, за да не ги чуеш: промяна на изборния Кодекс, предсрочни избори, прозрачност и морал в управлението.

Трябва ли да се радикализира Протестът? Че той си е радикален по един удивителен начин; защото няма друг случай в най-новата европейска история, при който десетки и стотици хиляди протестиращи вече 39-ти ден не хвърлят павета, а водят децата си, за да вдъхнат от животворния въздух на Свободата…

Жалко, ако Европа не го разбере и оцени. Но за нас важно е не да го оцени Европа, а да го осмислят българите! Защото изборите – рано или късно, ще дойдат. И ако всеки от протестиращите убеди поне десет души да гласуват, на тези избори ще излязат поне пет милиона гласоподаватели. И натрупаната гражданска ярост ще помете гнилото! И никакви манипулации, никаква демагогия, никакви идеологически мантри няма да спасят казионните партии. Нека се правят на глухи; нека се надяват, че утре тихомълком ще излязат във „ваканция”; ще поизчакат, та дано българите отново задремят и засънуват, как пред нас са блеснали житата… Оная песничка остана в миналото. Това е истината… А както казваше един мъдър централноевропеец – на някои хора не им е дадено да виждат истината. Затова пък каква искреност лъха от лъжите им!

.

Николай Николов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.