Европейците може да са най-благоденстващата географска група на Земята, но броят на бедните и сред тях бързо се увеличава. Един от петима европейци вече е заплашен от бедност (в България – всеки втори). Почти 120 милиона души живеят под нивата на бедност в своите държави, а 40 млн. търпят значителни материални лишения.
В резултат на рецесията и кризата броят на хората в риск за бедност се е увеличил с 6 милиона само за последните 2 г. и ЕС вероятно няма да успее да изпълни обещанието си да намали броя на мизерстващите си граждани с поне 20 милиона до 2020 г.
Тези хора не си дояждат или се хранят с нискокачествени храни. 43 милиона европейци не могат да си позволят месо през ден, което според Световната здравна организация е основна потребност.
4,1 милиона са бездомниците
Почти шест милиона не могат да си позволят нови дрехи и се обличат само с втора употреба, а почти пет милиона имат само по един чифт обувки.
Децата са в по-голям риск от бедност или социално изключване (27,1 % в сравнение с 23,5 % за цялото население). В едва пет държави (Кипър, Дания, Финландия, Словения и Швеция) децата са в по-нисък риск от бедност или социално изключване в сравнение с населението като цяло. В действителност дори в страни, където общият риск от бедност и социално изключване е стабилен, рискът за децата нараства (например в Германия). За децата, засегнати от материални лишения, е по-слабо вероятно, отколкото за по-заможните им връстници да имат добри постижения в училище и да реализират пълния си потенциал.
В същото време икономическата и финансова криза доведе до намаляване на възможностите на много държави членки да подкрепят хората в риск от бедност и социално изключване. През 2011 г. броят на хората в риск е достигнал отново равнищата от 2008 г. и повечето страни членки не отбелязват никакъв напредък в посока към постигане на националните цели за бедността и социалното изключване за 2020 г.
ЕС се опитва да се справи с проблема като отпуска пари за интеграция и работа чрез Европейският социален фонд (ЕСФ). От 1987 г. има и нарочна програма, чрез която на правителствата се отпускат целенасочено
пари за купуване на храна и дрехи
за социално слабите. С тези средства се освобождават държавни запаси от излишна храна (интервенционни запаси), които се използват за продоволствена помощ. През 2011 г. почти 19 милиона души са се възползвали от програмата, в която участват 20 от държавите-членки. Големите и богати държави като Германия, Холандия, Великобритания и Дания не използват европейски средства, а се опитват да се справят самостоятелно с проблема. През 2012 г. България получи чрез програмата 42 млн. лева за храна за бедните.
С изчерпването на интервенционните запаси в последните години и очакваната липса на подобни запаси в бъдеще обаче, програмата „Помощ за най-нуждаещите се лица“ загуби първоначалната си обосновка и ще бъде прекратена в края на 2013 г. Тя ще бъде заместена от
нов Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите,
в който ще участват всички европейски членки, независимо дали искат да активират средствата, предназначени за тях. Европейските лидери се разбраха през февруари той да разполага с 2,1 милиарда евро за следващите 7 години при 3,5 млрд., отпускани сега по програмата за храна за бедните. Европейският парламент настоява общият размер на парите да бъде запазен на досегашните нива, а Европейската комисия изчислява, че ще са нужни поне 2,5 млрд. евро.
Според предварителните оценки от Фонда ще се възползват два милиона души годишно в целия Съюз, или само една двадесета от населението, което живее в тежки материални лишения (и приблизително четири милиона като се вземе предвид потенциалния ефект на лоста). За сравнение Департаментът по селско стопанство на САЩ изразходва приблизително 100 милиарда долара годишно, за да подпомага имащите право на помощ домакинства, жени, малки деца и деца да посрещнат нуждите си от храна.
Фондът ще бъде насочен пряко към най-нуждаещите се лица или домакинства в държавите членки, чиято нужда от подпомагане е установена от националните органи или партньорски организации, или косвено. Те ще получават храна и нехранителни стоки за бездомни лица или деца. Националните власти ще планират и предоставят подпомагане според националните схеми, а за критериите ще отговарят съответните правителства или благотворителни организации, посочени от тях.
Парите ще минават през една от оперативните програми, чрез които се преразпределят европейските средства. Отпускането на средствата ще става чрез опростени условия, предвижда се и предварително финансиране. В условията за работа на фонда изрично се подчертава, че той не замества, а само допълва националните политики за намаляване на бедността..Депутатите настояват стандартното съфинансиране на ЕС за програмата да бъде 85 процента (Комисията предложи този процент като максимум), но да може този процент да се увеличи до 95 процента за най-пострадалите от кризата държави.
Според проучване на Евробарометър от 2010 г. след безработицата, справянето с бедността е най-важният проблем, който гражданите очакват ЕС да реши.
.
Ивайло Калфин,