Войната за съзнанието и как да я спечелим

Брандън Смит, Activist Post

.

Всички борби, войни, боеве и кавги, всички конфликти от всяко време и място (освен тези, при които двете страни отговарят на един и същи кукловод) започват и свършват като битки на ума. Нито един конфликт не се решава единствено от физическа сила. В действителност противникът с технологическо предимство е често по-уязвим от привидно по-слабия си противник.

Разбира се, това е в противоречие с основите на западния модел на мислене, учещ ни да вярваме, че хората с по-голямата пушка (или безпилотен самолет) винаги печелят. За съжаление, трябваше да претърпим множество поражения и да извършим поредица неразумни окупации в Азия, за да разберем това. Една от големите неизказани истини на нашето време е, че в действителност модернизацията на военното дело няма почти никакво отношение върху печеленето на войни. Още от древни времена три фактора решават всяка борба: разум, воля и основни принципи (ценностна система).

Затова най-съществената и реална битка за всеки от нас е душевната, вътрешната борба. Защото успехът в съзнанието определя успеха във всички други начинания. За съжаление, малцина отчитат значението на тази война, камо ли пък да знаят как да се защитят срещу психологически атаки. Необходими са усърдни тренировки, както при всеки метод за самозащита.

За изминалото столетие, поне в САЩ, се води подривна и потайна студена война срещу хората под формата на психологическо подчиняване. Тази студена война има за цел да отслаби решителността ни, вярата ни в Бога, вярата в себе си, самочувствието и почтеността ни, като прелюдия към „топлата война“ срещу нашите почитани конституционни права. Елитът във властта знае добре, че най-ефективната стратегия за победа винаги е да убедиш противника да се предаде, преди битката дори да е започната. Днес хората са въвлечени в пасивност и вътрешна смърт, в това да капитулират от вътрешната война, така че когато „външната“ настъпи – те вече ще са победени.

Основен арсенал на корумпираните правителства са психологическите операции, които са предимно пропагандни инициативи с цел деморализиране на определен обект (обикновено това са гражданите). Деспотичните режими използват в тези операции лъжи, полуистини, заплахи и насилие, стъкмени така, че да предизвикат строго определена реакция. Използвани са да провокират силни и масови емоционални реакции, които да работят в полза на олигархията. Следните насоки могат да ви предпазят от стрелите на измамата, както и да ви помогнат да запазите контрол и да предотвратите да бъдете несъзнателно повлияни да работите против себе си.

Не се страхувайте от хипотетични опасности!

Страхът е оръжието, което тоталитарните поддръжници избират. Завоевателните армии и администрациите са прословути с преувеличаването на тяхната сила и численост с цел да унищожат бойния дух на тези, които искат да заробят. Чингиз-хан например използвал тактиката на преувеличена численост, заедно с геноцид, за да тероризира региони, които все още не е опитвал да покори. При пристигането си монголските орди имали вече такава репутация (част от която измислена), че много области се предавали начаса, без да се замислят за обратното.

Активистите срещу престъпността често са мишени на тероризиращи кампании. Днес тези от нас в либералното движение често чуват предупреждения от „случайни“ угрижени партии, постоянно натякващи ни, че усилията ни са „напразни“, че сами „правим себе си мишени“; че системата на глобалистите е прекалено силна и напреднала, за да я победим; че те имат безпилотни самолети, бази с данни на NSA, безмилостни войници и т.н. Тяхното намерение е да ни внушат страх в хипотетични ситуации, които не могат да бъдат нито потвърдени, нито отречени. Да ни накарат да се вманиачим в „шансовете“, вместо в ценното.

С други думи, те се надяват да поощрят едно състояние на малодушие. За да противодействаме, трябва да останем съсредоточени в целите си, независимо от възможните опасности. Иначе казано, силата на противника, реална или не, е без значение. Голиат не е нищо повече от пречка, а пречките се преодоляват. Устремете се към целта си и никога не обръщайте назад.

Не се разсейвайте от маловажни неудобства и лични проблеми

В разцвета на комунистическа власт в ГДР тайната полиция Щази използвала тактика, наречена Zersetzung. Тактиката на Zersetzung била да се използват коварни манипулации в живота на специфична мишена, с цел да се пречи на нейните умения да участва дейно в дисидентски дейности. От Щази пращали агенти по домовете на хората да пренареждат предмети или да имитират влизане с взлом. Често прибягвали до опити за създаване на емоционални конфликти – със съпругата, семейството, приятелите, като и с бизнес партньорите. Целта е да отклониш жертвата от вниманието ѝ върху политическа или социална работа за сметка на маловажни неприятности.

Личните неприятности – дали естествени или планирани от структури като Щази – са разрушителни само когато им осигурите твърде много легитимност и внимание. Някои хора прекалено се фокусират в личните си сапунени сериали и тази слабост е често използвана от правителствени елементи.

Истината е, че нашите домашен бит и сблъсъци са второстепенни, когато става въпрос за отстояване на нашите принципи и култура срещу поробване и незачитане. Романтични проблеми, семейни спорове и навлизане в личното пространство са маловажни в сравнение с опазването на свободата, с мисията да се пробуждат хората, да се противодейства срещу индоктринацията на масите и ако е необходимо – физическо отстраняване на елита от власт. Не бива да ни разсейват още семейството и приятелите, стоящи на пътя ни или манипулирани да го правят.

Не се съблазнявайте от подаръци

Тираните обичат да предлагат подаръци на населението, особено в началото на техния възход към господство. Може да е под формата на нови работни места, по-добра инфраструктура, безплатна здравна система, повече храна, повече сигурност и дори повече мобилни телефони. Подаръците могат да са способ за доносничене или за провокиране на престъпления. Целта е да се привлекат граждани с „мекото на баницата“ (или поне с обещанието за по-лек живот). Ако държавен служител (или пък който и да е) изсипва дарове в нозете ти, е време да имаш едно на ум.

Правителствата не „плащат“ за подаръците, които получавате. Ние плащаме за тях или чрез такси, или чрез инфлация. Безплатните екстри не трябва никога да влияят на мисловния воин да бъде спечелен на страната на някоя бюрократична или корпоративна единица. Не позволявайте да бъдете купувани. Единствените истински и ценни съкровища са нашите индивидуализъм и самоуважение.

Никога не вярвайте на медийните машини – винаги проверявайте информацията

Вече не съществува „обективна журналистика“ в масмедиите. Каквото чувате и виждате не е истината, а изкривен образ, настроен в полза единствено на върхушката. Медиите днес вече не разследват новините. Вместо това, те затулват разследването чрез едностранно представяне на събитията и чрез атаки срещу всеки, повдигащ въпроси за официалната версия. „Официалната версия“ на всяка новинарска история е почти винаги оплетена манипулация в полза на олигархията.

Никой, смятащ се за интелигентна личност, не трябва да приема официалната версия на нещата безкритично и от пръв поглед. Важно е да мислим върху нещата, които ни се казват, да правим собствени проучвания или да изследваме първоизточниците. Не позволявайте да бъдете „научавани“. Винаги проучвайте сами фактите. Изисквайте от говорителите на властта да предоставят източници, вместо да се държат сякаш трябва да приемаме всичко на сляпа вяра.

Не се притеснявайте от подигравки

Противодействието на дезинформацията е жизненоважно, но и личната чест е от значение. Да пазим егото си обаче не е важно. Да се опитваме да угодим на всички е както невъзможно, така и без значение. Подигравките се използват не само за дискредитирането на активистите, но за да се постави решителността им под съмнение. Ако не можете да бъдете смутени или сплашвани като деца, тогава няма да сте подвластни на страха и няма да бъдете победени от някакви си думи.

Изисквайте от опонентите си да отговарят на основателните ви въпроси. Парирайте отвличането на вниманието и настоявайте за конкретност. Заставете ги да влязат в реална дискусия. Когато не могат и се върнат към аргументи ad hominem (личностни нападки), така излагат на показ неустойчивостта на позицията си, а вие сте спечелили.
Приемете риска, преди да се конфронтирате с опонентите

Все още съм изумен от тези дисиденти и защитници на свободата, които се правят на учудени, когато яростта на системата се насочи към тях. Не са ли осъзнавали риска, когато са влизали в сблъсъка? Наистина ли са вярвали, че и облаците ще са розови?

При всеки конфликт срещу по-голям, безскрупулен и безнравствен опонент, винаги разчитай, че ще трябва да изтърпиш ада, за да постигнеш нещо. Приеми, че животът ти няма да е вече мирен и удобен. Знай, че може да не видиш завършени плодовете на усилията си. Осъзнай, че може да ти се наложи да вървиш през огън и да приемеш болката. В противен случай ще бъдеш жалък и смешно неадекватен войник в психологическата война.

Личният риск няма значение. Само истината и бъдещето са важни. Да си ефективен, е да си в центъра на събитията. Ако въздействаш и си реална заплаха, тогава трябва да очакваш да имаш мишена на гърдите си.

Осъзнай слабостите си

Преструвайки се, че нямаш слабости, е най-добрият начин да помогнеш на противника си. Гордостта и прекалената самоувереност ще се обърнат срещу теб. Озлоблението ти може да бъде експлоатирано, за да ти бъде отвлечено вниманието. Ако лесно се ядосваш, гневът ти ще бъде използван като примамка за самоунищожително поведение. Изследвай себе си задълбочено и до основи, както и противника. Дори и да звучи като клише, най-големият ти враг е не най-голямата армия, а вътре в теб.

Иронично, осъзнавайки ограниченията си, ние също се специализираме да виждаме слабостите в другите. Ако не сме заслепени от собствените си предубеждения, можем да видим предубежденията на опонентите ни.

Не се кланяйте на разни авторитети

Може би е някакъв стаден инстинкт, но много хора, изглежда, страдат от неутолимо желание за йерархия и водачество – дори това водачество да се основава на лъжливост. Най-голямата защита срещу покварата е да станеш господар на себе си, вместо да чакаш някой приказен безгрешен надзирател (или талантлив измамник), който да ти посочва пътя. Ако разчиташ на други да избират пътя ти, създаваш условия един ден правото ти да избираш да бъде премахнато напълно.

Обикновено авторитетът идва от фалшиви преструвки, а не толкова от заслужено уважение и признание. Никой, независимо от титлата си, не е над истината; и със сигурност не е по-ценен от теб. Както титлата, така и униформата е символ на някакъв идеал, но хората под униформите може да не приемат този идеал. Не се лъжи по униформата. Гледай човека и се запитай дали е достоен за униформата.

Ако други искат да определят дали да вървиш наляво или надясно, те трябва да издържат най-строгите въобразими, които можем да си представим. Тези хора трябва да докажат, че твоите най-добри интереси са и техни, както и да докажат мъдростта, необходима за ръководене на бъдещето с внимание.

Обърнете силата на символите и митовете в своя полза

Олигарсите използват театър и блясък, за да влияят на колективното несъзнателно, защото човешкото съзнание гравитира към ритуали, захранващи вкоренената ни нужда за митове и символизъм. Карл Юнг често споменавал вродените символични процеси на душата като „архетипове“, съществуващи в изкуството, сънищата, духовното у всяко общество, независимо от време, място, религия или култура. Ако познаваме универсалните символи и как те ни влияят емоционално, това ни позволява да предотвратим да бъдем контролирани или поставени под друго тяхно влияние.

Не всички удивителни случаи в историята са спонтанни. Някои са нагласени като средство за влияние върху определена характеристика от националната колективна психика. Тези операции под чужд флаг често се въртят около символ от културно значение. Издигането или разрушаването на тази символична постройка, известна личност, социален механизъм или харесвана представа за бъдещето оставя трайни и дълбоко вкоренени впечатления на хиляди, ако не и милиони хора. Те биват емоционално въвлечени в събитието – безумно, страшно или яростно – без да имат и най-слабото понятие защо. Накрая, те могат да бъдат измамени да действат по разрушителни начини само за да облекчат вътрешната си дисхармония. Могат да бъдат вкарани във войни, робство, смърт – всичко заради обещанието да се предотврати осъществяването или изчезването на даден мит.

Тайната е да изследваме вътрешния си живот с повече сила, отколкото изразходваме за илюзиите около нас. Ако открием кои митове ни въздействат, и така – собствената си индивидуалност, ние се имунизираме срещу робството на чужди интереси. Емоциите ни ще бъдат под наш контрол, предубежденията ни се разтопяват, а страховете ни стават без значение. Освен това няма да сме прекалено привързани към сетивното, към разни повърхностни очаквания или към колективното. Театърът на ума губи властта си; от този момент – ние избираме съдбите си.

Не забравяй индивидуализма си

Колективистите постоянно поощряват идеята за човеците като празни съдове; бели листа, формирани от обкръжението, или просто биологични машини с първични животински инстинкти, които „бъркаме за душа“. Работата на Карл Юнг върху вродените психологични архетипове е едно от доказателствата, че всъщност НЕ сме празни съдове. Всеки от нас се ражда с общи качества, като съзнание и самопознание, както и с отличаващи ни качества, правещи ни уникални. Раждаме се с двойствени представи за добро и зло, правилно и погрешно. Заради тази двойственост, имаме способността да избираме. Да отхвърлим съзнателността, или да я приемем.

Колективистите насърчават пропагандата за белите листа, защото искат да вярваме, че нямаме вродени качества, и в крайна сметка – съзнание. Те искат да пренебрегнем интуицията си и да приемем морален релативизъм. Защото ако всеки човек е празен съд, тогава няма правилно или погрешно, и нищо не може да бъде квалифицирано като „престъпно“. Ако всеки човек бъде убеден, че е изцяло продукт на обкръжението си, тогава хората могат да бъдат убедени да отстъпят свободната си воля на тези, които изглежда имат най-много контрол над света. А ако хората вярват, че не притежават индивидуална определеност, тогава могат да приемат ролята на роботи, чакащи да бъдат програмирани от външния свят.

Това е най-голямата мечта на колективистите: да бъдат „великите повелители и създатели“ на масите. Да ни захранват с това, което искат, да ни обличат по своя воля, да ни учат съобразно, и да ни казват какво и кога да мислим. Те искат да се видят като художниците на платното-човечество. Само тогава в техните умове обществото ще достигне „съвършенство“. Ако човечеството изгуби индивидуалността си и приеме идеологията на „белия лист“, тогава ще изгуби войната за съзнанието си, вероятно дори без да го осъзнае.

Съзнанието е над материята

Да се изправиш срещу враг с огнестрелно оръжие или с голи ръце – това е лесно за възприемане. Да противостоиш срещу лъжа или идея, целяща да разруши психическата способност за съпротива, е изключително сложно. Когато даден противник опитва да си служи с психологически похвати, е сигурен знак, че той не може да те подчини само с физическа сила. Фактът, че държавните власти и силовите структури зад тях толкова отчаяно разчитат на такива стратегии в продължение на толкова години показва, че не могат да си осигурят централизирана власт над нашата нация (и да премахнат Кантовия императив) просто чрез употребата на все повече военната мощ. Никое оръжие, без значение колко е голямо, няма да им помогне да постигнат целите си. Затова продължават играта, докато нашата решителност бъде пречупена и нашите способности за съпротива – отслабени.

За да възтържествуваме, трябва да се имунизираме срещу тяхната игра. Трябва да ѝ обърнем гръб, отделяйки се от нея напълно. Трябва да оставим всеки ненужен страх, съмнение и омраза, и да правим това, което трябва да бъде направено. Трябва да отхвърлим приказките за поражение и нихилизъм. Трябва да направим голямата сериозна стъпка отвъд булото на съмнението, със знанието, че великите ни предци са водели своите битки въпреки т.нар. „сигурност на смъртта“.

Ако не можем да бъдем господари на собствените си вътрешни светове, то ние сме обречени на провал във всяка друга битка. Без желязна воля, не можем да победим, и няма да намерим мир.

Превод: Тихомир Кайрямов,
Otizvora.com