Home » Авторски страници, литература

Старинна рецепта за щастие по български

2013.05.04 Няма коментари

04_dzen_PICT2272-1024x682Две щипки болка, една чаена лъжичка безнадежност, една супена лъжица мизерия (духовна или материална – каквато ви се намира), един килограм надежда в светлото бъдеще. Всичко се омесва добре и се оставя да втасва 22 години.

Щастлив човек!? Какво е щастието? Ако са ти казали, че ще ти отрежат двете ръце и са ти отрязали само едната, щастлив ли си? Успяваш да платиш месечната сметка за парно, ток и вода, но не знаеш с какво да нахраниш децата си. Ако в катастрофа загине само едно от децата ти, а другите останат живи, щастлив ли си? Разтегливо понятие е щастието. Когато си разпънат на кръст, в ръцете и краката ти са забити пирони, слънцето те изгаря и се намери милостива ръка, която да намокри напуканите ти устни, кое те прави щастлив – капките влага или човещината? Ами ако същата тази милозлива ръка ти беше извадила пироните, смъкнала те от кръста и превързала раните ти? И как щеше да усетиш това щастие, ако не те бяха разпънали на кръста?

Според социологически проучвания българският народ бил най-нещастен. Надали е така, просто задачата е формулирана неправилно. Зададени са погрешните въпроси. Сакатият е щастлив, че вижда, слепият се радва, че чува и може да се движи. Ах, тези социолози, кога ще се научат да задават правилните въпроси?

Да бяха питали пенсионера радва ли се, че днес е хапнал кора хляб и кисело мляко. Да попитат българските младежи щастливи ли са, че са успели да избягат зад граница от безизходицата в България. Да попитат средностатистически български родител щастлив ли е, че е успял да намери и този месец пари, за да нахрани семейството си – нищо, че е задлъжнял на всички роднини, познати и кредитни институции. Да попитат олигарсите щастливи ли са, че чрез заменки и приватизация-кражба са успели да натрупат милиони. Да попитат корумпираните държавни служители как се чувстват след поредния “подарък”. Има какво да научат социолозите.

При правилно зададени въпроси, съобразени с българската действителност, резултатите ще са вълнуващи. На целия свят щяхме да покажем, че тук в България ни тресе щастие най-малко от 10-та степен по Рихтер. Щяхме да покажем как цял един народ направо умира от щастие и затова гледа сапунени сериали, само за да види как се мъчат другите – нещастните. А има един въпрос, който би ни издигнал за вечни времена в класациите на най-щастливите народи: Щастлив ли си, че въздухът е безплатен?

Но да се върнем на рецептата. След като сместа е втасала добре, може да печете, пържите, варите, както си искате, може да си го консумирате щастието и сурово. Също така може да ползвате различни уреди – от капкомер, през лъжица, черпак или направо яжте с ръце. Щастието си е ваше, яжте си го, както си искате. Да ви е сладко.

 

Ивайло Зартов,

11 август 2011 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.