Home » Избрано, политика

Обратното на обратното

2013.05.19 Няма коментари

Веселина Седларска,  Reduta.bg

.

„Ах, какъв нелогичен народ – през март крещя по улиците против статуквото, а само два месеца по-късно изненадващо потвърди статуквото!”

Само така изглежда. Изборите си бяха съвсем логични: през февруари народът излезе на улицата, за да излее гнева си срещу партиите, а през май успешно ги ликвидира. Изборите възстановиха положението отпреди многопартийността, когато в България ръководна роля имаше една партия и това беше записано в чл. 1 на социалистическата конституция. Сега България се ръководи от точно същата партия в нейните четири преображения: Българска социалистическа партия, Граждани за европейско развитие на България, Движение за права и свободи и „Атака”. За първи път след декември 1989 година, когато бе премахнат чл.1, ръководната роля на БКП е възстановена.

И още много неща се случиха на тези избори за първи път.

За първи път вместо от ден за размисъл изборите бяха предшествани от ден за истерия. И пак напълно логично. Няма как четири години да живееш в истерия, а в навечерието на най-истеричния ден да се преструваш, че тихо и кротко медитираш над предизборните платформи и номерата в бюлетината. Съботната истерия беше отвратителна, но искрена – подхождаше ни изцяло. Бюлетини в печатница бяха охранявани от жандармерия. Хаирлия да е, следващия път – от НАТО.

За първи път в най-новата демократична история на България управлявалата партия спечели повторно избори. Премиера на сцената на политическия ни живот направи и парадоксът, че управлявалата и свалена с протести партия обра протестния вот. Точно такова не беше се случвало, но то само на пръв поглед изглежда нелогично. Протестният вот срещу заплахата от връщане на незабравимата тройна коалиция нямаше къде другаде да отиде, освен при ГЕРБ. Голяма част от захвърлените в нищото „сини” също намериха убежище за гласа си в ГЕРБ. Има логика дори и в това, че голяма част от протестиращите предпочетоха да гласуват за Бойко Борисов – в крайна сметка те протестираха през февруари против политиците, а през май неочаквано си дадоха сметка, че Борисов най-малко им прилича на политик.

На пръв поглед хората, които не можеха само преди два-три месеца да понасят положението, на изборите погледнаха менюто и си поръчаха „Още от същото”. Само на пръв поглед. Всъщност при протестите хората не искаха това, което са виждали през последните 23 години, а обратното. Неясно точно какво, но обратното на досегашното. През май избраха обратното на обратното, тоест – същото. Има разлика между „още от същото” и „обратното на обратното” и тази разлика, тъй непонятна за семплата геометрия на директното западно мислене, е съвсем разбираема за сложната арабеска на ориенталския манталитет.

Това е първото Народно събрание, в което не влезе нова политическа сила. Месианството е не просто в упадък, то се помина. Политическото също. Повече от всякога изборите приличаха на съставяне не на Народно събрание, а на СЕМ. Избрани бяха членове от квотата на телевизия „Алфа”, сутрешния блок на ТВ7, съботно-неделните предавания на Нова телевизия и емисията новини на майчин език на БНТ. Телевизия „Скат” остана зад прага на СЕМ. Мерна се тенденция за разрез и по градове. В изборите участваха местни партии с национални мераци. Бургас (Валери Симеонов) се представи по-добре от Варна (Веселин Марешки).

Това бяха първите избори без Ахмед Доган. Никога не съм била сигурна, че има такъв човек. Да, знам, че има такава човешка фигура, но все си мислех, че това е нужното физическо потвърждение на нужното политическо явление доганизъм. Сега вече не се колебая, сигурна съм. Това бяха първите парламентарни избори, на които ДПС спечели мандат във Враца, Видин, Габрово, София. И първите, при които в пловдивския избирателен район ДПС падна под четири процента. Както и първите избори, в които за гласовете в Турция се бореше още една партия. Само доганизмът си е все същият.

Това бяха първите избори, на които цели села не гласуваха. Защото кметовете им не бяха успели да ги спазарят. Този път партиите нямаха пари за откупуване на цели села. И кметовете препоръчаха на поданиците си да не обслужват политиците безплатно. Това е нов вид опорочаване на уж демократични избори, това е обратното на обратното. То е и по-лесно за контролиране. Дори и да купиш избирател, не можеш да си съвсем сигурен какво ще отбележи в бюлетината в кабинката. Но да го проследиш дали е гласувал, е лесно. В циганските махали лозунгът може и да е „Който гласува – печели!”, но в българските села стана „Който не печели – не гласува!” Това е то обратното на обратното. Щом като изборите са единственото събитие, което що-годе прилича на икономика заради това, че се въртят там едни пари, значи селата имат право да възприемат изборите като сезонен поминък, в който кметът е мениджър.

Това бяха първите паралелно сборувани избори от вносни преброители. Упражнението беше скъпо, но затова пък излишно. То целеше да покаже, че ГЕРБ е в изолация. И че партии и лидери с несъвместими чувства и идеи могат да се обединяват. Ние въобще не се съмняваме, че несъвместими чувства и идеи в България могат да се обединява срещу някого. Ние се съмняваме, че могат да се обединяват за България.

За разлика от досегашните избори, в които всички влизащи в парламента губейки, заявяват, че печелят, този път всички са наясно, че губят, печелейки. ГЕРБ спечели изборите, но загуби много гласове. БСП спечели повече гласове от 2009-та, но не спечели изборите, макар положението никога да не е било по-благоприятно от сега. Трябваше само да говори за доходи, вместо за сересета. След поредица от загубени избори Сергей Станишев пак не беше разбрал, че преди избори трябва да си говориш с хората, не с прокурорите. „Атака” спечели правото да я посочват като партия, която държи ключа за управляващо мнозинство, но какво полза от ключ, който не отключва никаква врата? Какво е спечелило и загубило ДПС винаги става ясно по-късно.

Това бяха първите избори, на които един от главните участници се наричаше ксерокс. Поне така си мислехме преди изборния ден. В неделната вечер се оказа, че името на този нов главен участник е тонер. В един момент тонерът, по-точно липсата му, се оказа сериозна заплаха за редовността на изборите и така мастилото се нареди в списъка от странни заплахи за националната сигурност като „газов пистолет, зареден с червен пипер” и „порцеланова чаша за чай, запратена в краката на телевизионен водещ”. Има държави, в които се гласува с мастилен пръстов отпечатък. Ние не сме от тези неграмотни държави, ние сме само и просто бедни. Но ако е вярно, че тонерът не стигнал заради копиране на липсващи учебници, а също така и предвид някои други образователни проблеми, може би се движим към по-евтиния вариант с пръстовите отпечатъци.

За първи път изборният ден завърши с протести. През февруари протестиращите бяха обвинявани за това, че не знаят за какво протестират. Този път те знаеха – протестираха поради основателната причина, че не са влезли в Народното събрание. Компенсираха с влизане в залата за пресконференции в НДК. Това разбира се беше много странно. Но не чак толкова странно, колкото това, че победилият в изборите ГЕРБ въобще не влезе в същата зала, за да застане пред избиратели и журналисти. Което пък от своя страна не беше чак толкова странно в сравнение с факта, че без капчица притеснение в международния пресцентър ролята на победител бе изиграна от БСП и Сергей Станишев.

42-рото Народно събрание ще бъде първото слез 1989-та, в което няма да присъства традиционната десница. Проблемът на дясното не е, че няма достатъчно избиратели, а че има предостатъчно лидери. Имаше. Сега вече няма нищо – нито парламентарно присъствие, нито лидери, нито членска маса, нито офиси, нито партийна субсидия. Направиха го в стил „след нас и потоп”. За какво му беше на Иван Костов коалиция с БДФ? Какво е изобщо БДФ – някой да знае? Питахме се, докато видяхме какво стана – най-сините остават без лидера си Иван Костов и ще останат без партийна субсидия, защото резултатът им над 1 процент е бил постигнат не самостоятелно, а в коалиция с някакво БДФ. Ако резултатът беше над 4 процента, пак нямаше да има БДФ, но щяха да си имат и Иван Костов, и субсидия.

Това бяха изборите на мразещите, мразените и омерзените, затова нямаше как резултатите да не са олицетворение на омразата. В парламента влизат четири партии, които силно се мразят по двойки – ненавистта на ГЕРБ към БСП е взаимна, както и омразата на „Атака” към ДПС. Освен две по две, омразата върви и по линията едно към три. Всяка от четирите парламентарни партии има основания да мрази и да си го връща на останалите три. Впрочем след парламентарните избори през 2009 година първите четири партии бяха подредени по резултати в същия ред: ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, „Атака”. Този път обаче няма други освен тях. Свършила е надеждата. По-добре на терена да са само титулярите, за да се разсейва погледа с излишни детайли. 42-рият парламент ще бъде първият без Иван Костов. Тоест, преходът пак свърши. Ако си спомняте той така и започна – народът изпълни улиците, за да изживее радостта си от свалянето на БКП, пя, танцува, скандира, рецитира, вя знамена, извоюва си първи демократични избори. На които избра същата партия.

Не приемам нито истеричните конспиративните теории, които обясняват как вотът бил манипулиран, нито интелектуалните потреси от избирателната (не)активност и изборните резултати. Изборите през май 2013 бяха – в обикновения смисъл на думата, не в наказателно-процесуалния – честни. Честни толкова, колкото докторът, който ти казва в очите и с доста неприятен тон, че си болен от рак и малко ти остава.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.