Home » Авторски страници, литература, политика

България за децата ни

2013.05.15 Няма коментари


С объркани хора, скована от страх,
в ръцете на шепа човешки бездария…
Погледнах в очите й днес и видях –
това не е моята малка България!

Годините – зли. А пък залъкът сух
засяда в гръдта ми, тежи и изгаря я.
Животът – безплътен, подобно на дух…
Не искам! Не искам такава България!

Да бягам? Не мога! Ще скитам сама
под чужди небета, до кокал разнищена…
Погребах баща си във тази земя
и тук са ми хлябът, солта и огнището!

И дърпам синджира! До болка! До вик!
Помнете Кубрат и завета му, стария!
Душите ни – знаме! Сърцата ни – щик!
Да имат децата ни своя България!

.

Ники Комедвенска

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.