…Ще преодолея още едно отвращение, но тези неща трябва да се знаят. Сегашните 15-20-годишни трябва да са запознати какви зверове е имало по българските земи. И да правят изводи.
Край село Бутан, Врачански окръг, през октомври 1944 г. се извършва от най-жестоките престъпления на комунистите. И то без съд и без присъда на НЕВИННИ хора. Единственото им престъпление, че са били богати – то за българските размери, какво богатство във Врачанско – някое дюкянче, малко повече земя, вършачки, трактори. Учители, свещеници, стражари, без престъпления, тъй като там не е имало партизанско движение. Криели са се по плевните и в една туфа, наречена Борованска могила. Не е имало акции, точно в този край, тъй като и партизаните не са давали знак за присъствие.
И какво става след 9-ти септември? Тръгват лумпени по къщите на по-заможните и ги задържат. И една нощ ги извеждат край с. Бутан, където има дълбока животинска яма – такова е било изискването, там да се изхвърлят умрели животни, за да не се разнасят болести. Хвърлят ги полуживи, върху тях хвърлят слама и ги запалват. Тъй като ямата е близко до селото, цяла нощ са се носили писъците на жертвите и ВСИЧКИ ОТ СЕЛОТО СА ЗНАЕЛИ ЗА ТОВА, НО НИКОЙ ДО 1990 ГОДИНА НЕ Е ГОВОРИЛ ОТ СТРАХ. И аз го научих тогава и няма да ви казвам какво щях да направя на пасмината, която е участвала.
Поставих си за цел да разбера кои са – защото бях сигурен, че са от този край. До 1992 г. нищо не успях да открия, освен начините на задържане и някои от участвалите в задържането, но мен ме интересуваха точно тези, които са извършили зверството. След като се върнах за първи път от САЩ, съдбата ми поднесе всичко като на поднос, може би за да ми подскаже, че отмъщението не е решение и че зло със зло не се изтрива. Какво се случи?
Бях тръгнал пак по следите и един човек,за който никога не съм подозирал, че може да знае нещо, ми сервира следното с имената, биографиите и съдбите на двама от участниците. И двамата вече не са между живите – и на двамата съдбата го е върнала на децата им по най-жестокия начин. Но по-интересна е смъртта на единия от тях. В една кръчма някакъв осмелил се селянин го приближава и му казва: „Ти носи сламата – нали?“. Оня се вкочанява и брадичката му започва да трепери. Веднага се прибира у тях и повече не излиза от там. След една седмица умира. Значи, хората от този край са знаели, НО НИКОЙ НЕ Е ТРЪГНАЛ ДА ОТМЪЩАВА. Ето това е силата на нашия народ и затова вярвам в него. Знаели са много повече хора, отколкото мога да предполагам, но никой не е тръгнал по животинския път, по който са вървели комунистите. Тези хора ми дадоха най-големия урок по човещина.
После другия от двамата е напуснал този свят в нечовешки мъки, продължили 5 години по един и същи начин. За децата им вече казах. И затова, ако трябва да се знаят такива случаи, е само защото, например моите деца не искам да играят с децата и внуците на такива хора. И за нищо друго!
Йордан Ганчовски
