Home » българи зад граница, Избрано

Б. Чеков: Катастрофата е следствие, не причина

2013.03.30 Няма коментари

Интервю на Стоян Вълев, knigi-news.com

 

Божидар Чеков е сред малцината емигранти, които непрекъснато следят случващото се в Родината.

Божидар Чеков е сред онези емигранти, които непрекъснато следят случващото се в България.

– И какво се случи в крайна сметка – наблюдавате как Родината Ви бавно и неотклонно потъва. Защо доживяхме тази катастрофа?

– Катастрофата е следствие, тя не е причина. Българският комунизъм беше имитация на една чужда система – внесена със щикове. Постепенно българското общество се приспособи към системата. В продължение на 45 години способният човек бе заменен с нашия човек. Катеренето по социалната стълба ставаше с нагаждане, доносничество и подмазвачество. Привидността стана всеобща, за сметка на частната инициатива, оригиналното и качественото. Всички заставаха „равнис” спрямо висшестоящия.

– Защитавате становището, че преживяващите в чужбина български емигранти трябва да се сдобият с правото да бъдат избирани. Това е хубаво, но всеки българин, дошъл от чужбина, се проваля – последен фрапиращ пример в това отношение е бившият финансов министър Симеон Дянков, който за съвсем кратко време се превърна в една от най-ненавижданите персони у нас. Тогава?

– Проблемът със Симеон Дянков, Милен Велчев и Симеон Сакскобургготски е един и същ. Те не са избирани, а подбирани от… софийските управници. Тези хора са длъжници. Седнали във фотьойлите на властта, те връщаха дълговете си на тези, които са ги поставили там.

– Българите вече са преживявали възможността да бъдат управлявани от бивши емигранти – Георги Димитров и Вълко Червенков са най-красноречивите примери в това отношение… Идват от чужбина някакви хора и прилагат наученото върху главите на сънародниците си? Познато…

– Сталин не признаваше оригинален местен комунизъм. Затова той измисли Коминтерна и приложи принципа на единоначалието. Съдебните процеси в цяла Източна Европа са „негови” процеси. Той прати Димитров, негов инструмент, и разпореди обесването на оригиналния български комунистически водач Трайчо Костов. Същото се случи в Унгария и Чехия. В Полша Гомулка едвам оцеля. Само един се изплъзна от неговите лапи – Тито. Много странно, че давате като пример Димитров и Коларов, и премълчавате Никола Петков, който се връща от Париж и оглавява опозицията?! И нещо друго. На Запад преди 1989 година имаше политическа емиграция. Този факт беше съзнателно скрит от българското общество. Андрей Луканов си създаде опозиция, която, лакома за облаги, се съюзи с комунистите срещу политическата емиграция.

– Следите ли съвременната българска литература? Кому бе необходимо нашата литература да се превърне изцяло в подражателна? Това, което в България се определя като „съвременна българска литература”, са купища посредствени текстове, асоциални, антихуманни, най-често антибългарски… Приемате ли този наложен ни отказ на литературата от нейната същност – да изобразява Живота, да ни подтиква към размисъл, да ни прави по-морални?

– Проблемът с литературата е както цялата култура и икономика. Българите, свикнали да имитират, след 1989 години хукнаха да… имитират. Направиха го защото различните Съюзи на писатели, художници и музиканти, с почивните домове и карти с привилегии, изчезнаха. И какво стана? Художниците като видяха, че чужденците купуват икони, включиха фрагменти от икони в творбите си. Писателите, които пътуваха и познаваха малко чужди езици, се захласнаха по тиражите на Дан Браун и измишльотините му. Българските сергии и книжарници бяха залети от тези измишльотини. Музикантите се изнизаха на пръсти на… Запад, а по радиото и телевизията българската музика бе заменена от афро- американска, символ на промяната.
Тук имам една забележка, литературата не може да бъде етническа, национална, държавна и „българска” . Тя е литература, това е творчество, то няма граници. Във Франция има няколко много четени албански писатели. Йожен Йонеско е много известен драматург. Но нито едните са четени, защото са албански автори, нито Йонеско – защото е румънец. Четат се автори, защото са добри и не имитират никого. Фредерик Шопен не е велик, защото е поляк, а защото е гениален. Най-известният американски писател Хемингуей почти не е живял в Америка! За да постигнат подобни успехи, българските творци трябва да се освободят от мисълта за бързия финансов резултат от писането. Жалкото е че десетки български писатели чукат по вратите на френските издателства с ръкописи, имитиращи американски бестселъри…

– Победи ли окончателно в съвременната френска литература постмодернизмът?

– Френската литература също не може да се каже, че е френска, като френската кухня. Пускат се хиляди книги на пазара и вкусът на читателя определя успеха. Колкото и незадоволителен да е изборът на читателите от гледна точка на вкуса, той почива най-вече върху оригиналността на творбата и в никакъв случай върху имитация.

– Българските емигранти ли са най-воюващата помежду си емигрантска общност във Франция?

– Наистина съм стъписан от заяждания между нашите емигранти. Преди 1989 година се деляхме на две ясни групи: тези, които ходят в посолството, и тези, които не ходят. Сега чрез интернет новата емиграция комуникира с българи от цял свят и вместо да върви към обединение, се роим на групи и групички. Всеки е по-велик от другия. Поне самочувствие повече не ни липсва. За реални икономически или политически реализации много-много не се говори, но мненията са категорични и не търпят противоречие. Изобщо на Запад България разполага с армия от всезнайковци. След последните заявки на протестиращите в София изглежда, че и там въображението взима надмощие над реалността.

– Забелязвате ли, че неолиберализмът и марксизмът са подозрително единодушни в своето антихристиянство?

– Християнството се практикува по различен начин на Изток и на Запад. Марксизъм, комунизъм и социализъм са въображаеми теоретични догми. Те не са реални и в това отношение имат много общо с религията. Вярата в тях се явява като конкурент на християнизма, защото не може да има две вери. Логично е. Вярата е само една. И се връщаме на Сталин, портрети на ЦК и всички чествания, които заместиха църковните обреди. Партийните домове заместиха черквите.

– Следя Ваши публикации във виртуалната среда и ме учудва Вашата несломима активност, вземате отношение към всеки наболял у нас обществен проблем… Но си мисля, че най-добре би било ако българските емигранти разкажат на света какво се случи, случва се и сега в България. Светът трябва да узнае драмата на българите, не мислите ли?

– За съжаление „Светът” си има доста други проблеми преди „българския” проблем. Българите трябва да вземат сами съдбата си в ръце и да не чакат повече друг да ги оправи. Това е възможно, ако спрат да имитират и започнат да сравняват (и прилагат в България) системата на страните, които успяват. И когато посещават Франция или Германия, да не мислят само да пазаруват.

– Как живее Божидар Чеков?

– Божидар Чеков е свободен и независим европейски гражданин. Носител е на най-скромното френско отличие, Медал за труд и почтеност – трета степен Златен. Не може да диша без да пише и да чувства България. Издал е 5 книги на собствени разноски на български език: „Стрелецът от Айфеловата кула”, „Втората Айфелова кула”, „Третият светилник”, „Букет от френски детелини” и „До Европа и назад”. Повече от 10 години – кореспондент на списание “Тема” в Париж.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.