Сънувам те…

Сънувам те, сънувам те хиляди пъти. Винаги си толкова хубава, сънувам те – В бяла премяна си, изтъкана от нежност. С ръцете ти усещам топлината, обливаща ме – даваща ми уют. С очите ти виждам красотата, сякаш там е събрана от света –

Водопади, разплискващи живота, зеленината успокоителна, полетът на птиците, магията на дъгата – пак те сънувам. С устните нежността усещам – мекотата на дъждовните капки, синевата ти безкрайна, и жаждата в пустинята ми утоляваща – оазисът на омаята.

Сънувам те – страстта на тялото като вулкан изригваща, помитаща и пак възраждаща. И винаги при мене идваща – те сънувам.

Ще те докосвам хиляди пъти, безмълвно ще те прегръщам. Толкова си хубава, дори там само да си – миг преди утрото да отнеме съня.

Нури Джурин