Home » Авторски страници

Нацията е мистичен организъм, не само феномен на историческия процес

2013.02.23 Един коментар
Spread the love

Гледна точка на Светослав Атаджанов

 

Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре.

Ситни дантели покрай ъглите
на потъмнелите ни очи.
Имаме тръни наболи в душите.
Ех… Емигранти… Навън пак ръми.

Пием кафето и някак си бързаме.
Нервни, припряни… Кой знае защо.
Никой не пуши. Езиците – вързани.
Малко етническо общество.

Като роднини сме. Не се обичаме,
но сме си близки… Самотни души.
Уж сме различни, а си приличаме.
Вън задължително тъжно ръми.

Ей ги децата ни – чуждоезични.
По им е лесно казват така.
Уж са си наши, а са различни.
С други очи възприемат света.

Събота сутрин… Кафето е рядко.
Бледо, размито “филтър кафе”…
Никой не ще да се връща обратно.
Навик… Живеем си тука добре.

Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.
“Бай” за довиждане… Вънка ръми…
Бързо колите поемат по пътя.
И до дома все така ни боли.

Румяна Симова, 2004 г.

 

Най-сериозният проблем пред държавата ни днес категорично е демографският. Жителите на Република България, най-вече етническите българи сред тях, са измежду най-бързо западащите държавни и етносни популации в света. Предизвикано от неблагоприятния ефект на емиграцията и свило се възпроизводство, главоломното намаляване на демографската тежест на българското общество на международно и регионално ниво предначертава понижаването на неговия политически, икономически и културен потенциал, смаляването на съвкупната му значимост, самостойност в бъдещия несигурен свят на глобален демографски растеж.

Предвижданията за демографския статус на България до 2050 г. са крайно песимистични. Освен катастрофално ниската раждаемост на държавнотворния етнос – българския, може би още по-тревожен е въпросът с прогресивно нарастващата, почти в геометрична прогресия емиграция. Причините за която са основно икономически. В Европейския съюз ние сме с най-висок индекс на емиграция, пропорционално на населението. По непълни данни на НСИ, за 20 години над 1.6 млн. души са избрали тази участ. Което е истинска катастрофа и заплашва самото съществуване на държавата като такава. За да проникнем издълбоко в проблема за емиграцията, следва да се разбулят съкровените тайни на националното битие.

Политиката на ЕС спрямо отделните националности в момента прилича в някои отношения на описаното в „Марксизма и националния въпрос” на Й. В. Сталин. В глобалистката и по същество интернационалистична борба за „освобождаване” и уравняване на националностите отсъства възприемането и любовта към националния образ. Всъщност това е политика за всеобщо разрушаване на националностите и води до тържеството на „демокрацията” и космополитизма. Но това е антиисторическа абстракция. Националността не може да бъде откъсната от конкретната история и правото й на съществуване не може да се разглежда абстрактно. Всяко национално битие заслужава разбиране и съчувствие. Но това не означава уравнително и смесително отношение.

Нацията е породена от конкретна историческа действителност и смисълът й е недостъпен за тези, които боравят само с абстрактни социологически категории. Защото дълбоко в тайнствени ирационални дълбини е затаено националното битие. То не се изчерпва само от расата, езика, религията, територията и държавния суверенитет, макар че тези белези са съществени за него. Най-вярно би било националното битие да съществува като единство на историческата съдба. Осъзнаването на това единство е националното съзнание. Но това е ирационална категория. Защото това съзнание е потопено в глъбините на живота, в недрата на неповторимата и конкретна историческа реалност за всяка нация.

Образуването на историческа националност е сложно взаимодействие от смесване на раси и народности. Нацията не е емпирично явление на някакъв отрязък от историческото време. Тя е мистичен организъм, а не само феномен на историческия процес. Нацията не е днешното поколение, нито сбор от всички поколения. Тя е нещо изначално, жив субект на историческия процес. В нея живеят и съществуват всички предишни, както и съвременното поколение.
Националното битие побеждава времето. Духът на нацията се противопоставя на това миналото да бъде асимилирано от настоящето и бъдещето.

Комунистическия интернационализъм и съвременния глобализъм са  идеологически „религии“ от новата история на света, не познаващи граници в своите претенции. Тези „религии“ не признават надгробните паметници, те нямат грижа за връзката с предците и паметта за тях. Националното съзнание е дълбоко противоположно на този дух.

Интернационализмът и глобализмът се стремят да ограничат силата на народите. Да пренасочат движението им в празни пространства, наречени работни места; в празни абстракции, като „свободно движение на хора, стоки и капитали”. Те пленяват морално с отричането на националния егоизъм. Но зад това отричане, което тласка към път към небитието, са скрити само личното самоутвърждаване, класов и личен егоизъм, жажда за лично благополучие, отказ от жертви в името на историческото издигане на един народ.

В английския език има две думи със самостоятелно значение – nation и people. В българския няма съответните точни думи. Но все пак народът е предимно количествено определение – сбор от Ивановци, Марии, Хасановци, Киркоровци, Мошета и т.н. Това е просто маса от хора. А какво е нацията? Тя не е една или друга класа, или прослойка. Не е емпиричен сбор на живеещите в границите на държавата. В нацията влизат не само човешките поколения, но и земята с камъните на църквите, с руините от различни светилища, с крепостите, къщите, надгробните паметници, със старите ръкописи и книги. За да се долови духът на нацията, трябва да се чуят тези камъни, да се прочетат избелелите ръкописи и книги. С гласа на нацията говорят не само живите, но и мъртвите.

Държавата е определящ белег на битието на нацията. Всяка нация се стреми да има своя държава, да я укрепва и засилва. Това е здравия инстинкт на нацията. Чрез държавата нацията разкрива всички свои претенции и потенциал. От своя страна държавата трябва да има своя национална основа, национално ядро, макар и в смесен състав от национални малцинства. Държава, която няма национално ядро и национална идея, не може да има творческо начало и живот. Ако нацията изгуби своята държава, своята самостоятелност и суверенитет, това е огромно нещастие, тежка болест, която осакатява душата й. Пример за това е легендата за скитника евреин. Нация без собствена държава почти две хилядолетия. Довело да изменение на душевността на този народ, прокуден и принуден да се пръсне по света. Извор на безкрайни страдания и конфликти. И ние все още носим белезите на 500 години държавно безвремие, което се е отразило пагубно на националното ни самочувствие и самосъзнание.

Глобализацията няма нужда от гласа на отишлите си поколения, нито от чувство за минало и принадлежност. Но поколение, което скъсва всякаква връзка с националното минало, няма как да изрази духа на нацията и нейната воля. Може би е крайно време да се обърнем не към народа, а към нацията – т.е. не към количественото, а към качественото, не към повърхността, а към дълбините на народната душа. Нацията е дух, Божи промисъл, който емпиричният народ може да осъществи или да погуби.

 

One Comment »

  • Nik said:

    Как да се обърнем към нацията, когато народът почти е изчезнал, превърнат е в население –

    “група физически лица, живеещи на определена територия и подчиняващи се на съответна юрисдикция”.

    В населението има само дух на тълпа; до народ то трябва да извърви дълъг път, а до нация – още по-дълъг.

    Почти седемдесет години народът е целенасочено атеистично манипулиран, за да се изроди в население.

    Заслугата за това е на една клика, известна като Партията по чл.1, която и днес управлява оскотялото население посредством многобройните си метастази – БСП, ДПС, СДС, ДСБ, НДСВ, ГЕРБ, и пр., и пр., и пр.

    Геноцидът над населението е най-сигурният начин за държането му в скотско невежество и тоталното му манипулиране.

    Заблуждават го, че то е СУВЕРЕНЪТ, който веднъж на четири години е длъжен да се произнася кой от изброените канцерогени да го яха.

    Дали минималните остатъци от НАРОД сред това население ще успеят да събудят заспалата съвест на стадото?

    Дали???

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.