Home » Авторски страници, политика

Недомислията в ръководенето на държавите

2013.02.07 Няма коментари

Написването на тази статия е провокирано от продължаващите не само в България назначавания на ръководители с избори, вместо конкурси; от кърпения на закони, вместо правене на реформи; от примитивни кавги, вместо парламентарни дебати; от ръководенето на държави с недомислени стратегии; от граждански протести с недомислени искания.

Недомислията и глупостите са продукти на мисленето, което  произвежда обосновани твърдения, само когато не нарушава принципите (законите)  на  логиките. Лесна за разбиране е познатата двоична логика, която определя верност или неверност на твърденията с числа 1 и 0 –   виновен с 1, невинен с 0. По-трудна за разбиране е логиката на размитите понятия, които се осъзнават чрез антонимите си. Размитата логика определя верност или неверност на твърденията с числа, които определят категории (степени) – рискът е голям – 0,75, сивото е малко – 0,20 , умението е добро – 3,5 ,  капитализмът е голям – 75 %.

Мисленето чрез тези логики произвежда верни твърдения при спазване на логическите принципи: употребяване само на едносмислови термини; недопускане на противоречиви твърдения; всяко твърдение е или вярно или невярно; достатъчно обосноваване на твърденията. То произвежда истинни твърдения само когато основанията им са истинни. Мнозинството от твърденията са верни, но не са истинни. Още Христос е знаел това и поправил вярното твърдение на излекувани по “чудо” – “Господи, Ти ме излекува”, с истинното  твърдение – “Твоята вяра те излекува”.

С голяма честота се нарушава принципът за едносмисловост на термините. Това става по много начини: подмяна на информативни термини с метафори –  информативният термин “бройни числа” математици подменят с  метафоричния  “естествени числа”; подмяна на понятия – политици признават за легитимни  власти взети без избори и пр.

Трудна за разбиране е логиката на системното (комплексното) мислене. При несистемно мислене се получават условно истинни твърдения и мнения, подобно на оптималните стратегии в управлението. Твърденията  на системното мислене са безусловно истинни, подобно на екстремалните стратегии. Несистемна истина е твърдението: “Парите, икономисани  от плоския ДОД, стимулират потреблението, защото отиват за купуване на стоки”. Системната истина, която се получава и от социологическо проучване, е  твърдението: “С парите, икономисани от плоския ДОД, само  бедните купуват стоки; богатите ги влагат в акции, депозити, хазарт”.

Недопустими при ръководенето на държавите са стратегии и политики, резултат от несистемно мислене, защото причиняват вреди на цели народи; не хармонизират, а конфронтират съжителствата на екосите, етносите, съсловията, класите; провокират протести, бунтове,  терори, кръвопролития и т.н.

На  кандидатите за власт, организаторите на граждански протести, политическите журналисти и пр. предлагам логически анализи на някои актуални ръководни проблеми и идеите за техните решения – с надеждата, че те ще бъдат разбрани и използвани за  формулиране на здрави политически искания и адекватни предизборни обещания.

· Съвременната теория на държавата вижда законите като средства за ръководене, в които законодателната власт определя рамката – целите и ограниченията (условията) при всички обществени дейности, а изпълнителната власт определя алгоритмите и стратегиите за решаване проблемите на дейностите, при спазване на рамката. Ефективността на ръководенията зависи от достижимостта на целите и оптималността на ограниченията, отговорност за които носят депутатите, и от оптималността  на алгоритмите (процедурите) и стратегиите, отговорност за които носят комисарите (министрите). Нелогичното разпределение на правомощия автоматично води до безотговорност или дублиране на отговорност, раздутищатове, оскъпяване на ръководенето и нови проблеми.

· Конституциите са основни закони – нормативи, определящи обществените строеве. Една конституция е легитимна, ако е избрана от данъкоплатците – суверена, чрез референдум,  измежду алтернативни, предложени от властващите и опозицията. Писането и приемането на конституции от депутати е присвояване на власт.

Кръвопролитията, не само в мюсюлманските държави, са предотвратими чрез стратегията: силово разтърваване от ООН на биещите се; изработване на две конституции –  от власти и от опозиция;  референдум за избор на конституция, под контрол на ООН; поемане на властта от спечелилите изборите. Буди недоумение неизползването на тази ефикасна стратегия от членовете на Съвета за сигурност към ООН.

· Анализът на  процедурата “гласуване със “за” и печелене по вишегласие”, масово ползвана от комисии при  назначаване на ръководни длъжности, номиниране на кандидати, присъждане на професионализъм, признаване на научни постижения и пр. показва, че тя не дава оценки, а определя разпределения по кандидати на гласовете “за”. При компетентни и неподкупни членове на  комисии  един от кандидатите  получава всичките гласове “за”, защото е малко вероятно да има повече от един най-добър. Некомпетентните членове вземат своето решение  въз основа на чути препоръки, рецензии, мнения, отзиви.

Буди недоумение използването на тази процедура в отраслите  Наука и Образование, където се произвеждат безценните продукти –  открития, модели, подобрения, изобретения. И Нобеловите награди  се раздават чрез същата примитивна процедура!

При няколко кандидати оценки, примерно шестобални, се получават с простата процедура класиране (ранжиране), при която гласуващите посочват ранговете – местата на кандидатите. И при тази  процедура, некомпетентните или подкупените оценяващи изкривяват получаваните оценки и правят класиранията оспорими.

Само процедурата за класиране по един или няколко показателя, известна под името “Експертно оценяване с автоматично изключване на некомпетентните оценяващи”, дава неизкривени оценки, които са проверими чрез оценяване от други оценители.

· Депутатско недомислие е неосъзнаването, че голямото манипулиране на изборни резултати се прави не чрез купуването на гласове, а чрез подвеждащи предизборни обещания. Проблемът е решим чрез информационно равнопоставяне на партиите и кандидатите пред  избирателите – предоставяне по пощата на всеки избирател и платен от държавата пълен набор от едноформатни листовки, съдържащи предизборните обещания на всички кандидати. Партиите не печатат никакви агитационни материали. Листовките, съчетани с бюлетините и плик, адресиран до изборната секция на избирателя, в което той поставя спокойно избраната бюлетина, дават възможност за информиран избор и удобно гласуване, чрез пускане на плика в секционната урна. Гражданите с отнето изборно право получават уведомление за отказа.

· Безсилието на властите да контролират престъпността е резултат от неадекватното осмисляне на юридическите термини:  възмездявания на причинени щети или пропуснати ползи, които могат да бъдат справедливи или не, и наказания –  затвор, глоба и пр., които трябва да бъдат ефикасни – превантиращи срещу рецидивизъм. Объркването на тези две понятия издава неосъзнаване на умишлените престъпни деяния като заразни психосоциални  болести, а наказанията като средства за лечение, които психотерапевт определя и дозира в зависимост от величината на рецидивизма на престъпника, а не съдията в зависимост от тежестта на престъплението. Наказанията не са ограничими “от-до”.

Функцията на съдебните заседатели е определяне, чрез процедурата експертно оценяване, на вероятността  “невинен-виновен”. Когато тази вероятност е недостатъчна, делото се връща за доразследване. Функция на съдията е определяне на справедливи възмездявания, а на псиотерапевта – ефикасни  хуманни наказания, които са полезни за рецидивистите, когато се изтърпяват до пълно нормализиране на техните поведения. Лечението на нелечимите рецидивисти спонтанно достига времетраене “до живот”.  Възмездяванията са ефективни, когато са съставени от парични обезщетявания, които са справедливи, когато са равни на величините на физическите вреди, психическите вреди, пропуснатите ползи + разходите за следене, издирване, залавяне, разследване, плащани сега от данъкоплатците. Умните рецидивисти осъзнават, че заплащането и на тези скъпи разходи прави престъпните бизнеси финансово неизгодни. Почтените адвокати не ползват стратегията непризнаване на вината, протакаща наказателните процеси, и не съветват клиентите си да ползват недомислията “Имаш право да мълчиш” и “Невинен си до доказване на противното”, а ги съветват да ползват финансово изгодната стратегия  – пълно  покаяние.

Адекватният критерий за ефективност на борбата на властта с престъпността е не намаляване броя на престъпленията, а намаляване броя на рецидивистите.

· Заплащането на трудовите заетости по модела постоянни заплати, нарушава принципа за заплащане на трудови резултати, спонтанно конфронтира интересите на  наемници и работодатели, особено при недостатъчност на поръчки. В трудовите кодекси се наблюдава объркване на понятията трудова заетост, трудови дейности и технологични престои. Адекватно  заплащане  на всички видове трудови резултати се получава чрез модела разделно почасово заплащане, при който очакването на работа не се заплаща. При ситуация на недостатъчни  поръчки, трудовите заетости се намаляват,  намаляват се или се нулират заплати, съкращения на персонал не се правят, част от персонала напуска по собствено желание.

При разделното почасово заплащане трудовите договори не включват задължение на работодателя да осигурява постоянна работа. Забавените заплати се получават олихвени. Пенсионните осигуровки се плащат от заплатите, както здравните  осигуровки. Разумните наемници работят и по съвместителства, създават си и поддържат собствен осигурителен влог безработица. Системата разделно почасово заплащане автоматично решава проблема – равна заплата за равен труд, независимо от местоработата и държавата. Наемниците не се пазарят, защото знаят формулата за цената на своя труд и цените на всеки друг труд. Отпада търсенето на места с по-високи заплащания ,трудовата миграция се свежда до намиране  на работа.

· В логически ръководената държава ДОД е разделен на Данък трудови доходи – заплати, хонорари и пр., и Данък нетрудови доходи – дарения, подпомагания, ренти, наеми, лихви, дивиденти, комисионни. ДТД е с еднакъв процент за  заплатите над минималната, ДНД е със степенуван процент за нетрудовите  доходи над минималните.

Степенуваните проценти в ДНД са ефективен  икономически лост, с който властта регулира имуществената поляризация на гражданите увеличава съсловието със средни доходи и постига отказ на алчните банкери от правене на икономически кризи. Властите се конкурират  по показател – величина на дисперсията на разпределението на доходите.

 

Венелин Чалъков 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.