Home » Избрано

Четирима българи ни показаха как да спасим света

2012.12.21 Един коментар
Spread the love

Светът просто няма как да свърши. Не и щом те, четиримата, са се събудили тази сутрин. Четирима млади мъже, с истински лъвски сърца, които ни накараха да се гордеем, че сме българи. Петър, Наско, Марио, Пламен направиха немислимото за мнозина – заложиха своя живот на карта, за да спасят ближния си. Единият от тях, героят от Сатън, загуби облога със смъртта. Затова пък паметта му ще живее вечно – и тук, и във високомерна Англия. Когато и утре, дай Боже, се събудим, нека си пожелаем – да попием поне малко от доблестта на тези четирима герои, пише “Стандарт”.

 

СКРОМНИЯТ

Петър измъкна 500 от “Конкордия”

Брюксел го избра за европеец №1, сега се бори за “Мъж на годината”

Един български моряк ни накара истински да се гордеем тази година. Първият механик на злополучния круизен кораб “Коста Конкордия” Петър Петров от Варна спаси почти 500 души от 4200 на борда. И последен напусна потъващия лайнер. Във фаталния петък 13 в първия месец на 2012 г. при корабокрушението на съвременния “Титаник” край бреговете на Тоскана загинаха 30 души, а още двама и до днес се считат за безследно изчезнали. Петър прави 5-6 курса със спасителната лодка до брега и обратно до потъващия лайнер, за да извози пътниците му. Тогава най-големият му страх е да не види тела на удавници в морето, призна спасителят след завръщането си в родината. Нощта на 13 януари е най-дългата в живота му. Пред очите му все още са лутащи се, изплашени хора. Не може да изтрие от съзнанието си британско семейство с малко момиченце. “Бащата беше бос. И се чудеше как да спаси дъщеря си. За миг си помислих, че това може да е моето дете”, казва Петър, който е баща на две деца.

“Виждал съм много извънредни ситуации, но трябва да се действа по време на самия инцидент. Ситуацията няма да стане по-лека, а ще стане още по-аварийна, ако не направиш нещо. Аз леко съм претръпнал, автоматично действам по своя дълг”, е простичкото му обяснение за подвига. 17 г. от живота на Петър са минали в морето – преживял е какво ли не. Дори по време на друг негов курс през 2010 г. лумнал пожар на борда.

Храбростта на Петър Петров го изпрати чак в Брюксел. Там, на церемония в Европарламента (ЕП), смелият механик взе приза за “Европейски гражданин” в конкуренцията на 37 герои от 18 държави. Първи го приветстваха комисарят ни Кристалина Георгиева, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, както и евродепутатът Кристиян Вигенин, който го номинира за наградата. “Аз съм средностатистически българин. Много от нас не спаха цяла нощ. В критични моменти всяка минута е с измерението на час”, изказа се скромно на церемонията морякът. И добави, че и останалите в спасителната лодка – готвачите от Индия и Индонезия, са достойни за приза, защото са спасявали хора редом с него. Кристалина Георгиева пък помоли на шега Петър да ни държи в течение на какви курсове плава, за да си избираме круизи с него на борда.

Само месец след като стана “Европеец номер 1”, варненци коментираха, че го видели чинно и скромно да чака на дълга опашка пред детската кухня в центъра на морската столица. А дни по-късно Петър трябваше да се раздели със семейството и да поеме поредния курс.

Сега Петров се състезава за друго отличие – титлата “Мъж на годината”. Трима са в битката за меча на доблестта – механикът от “Конкордия”, футболистът Стилиян Петров и боксьорът Кубрат Пулев. Гласуване на сайта www.manoftheyear.bg ще продължи до 8 януари 2013 г. А новият “Мъж на годината” ще бъде обявен на 21 януари. Дори той да се казва Петър Петров, е сигурно – “смелото сърце” от Варна никога няма да се зарази със звездомания.

 

ПОДВИГ

И Лондон коленичи пред героя от Сатън

Англичаните правят паметник на Пламен на плажа в Уест Уитъринг

Героят от Сатън, така британските медии кръстиха българина Пламен Петков, който с цената на живота си спаси 5-годишно момиченце. Трагедията се разигра на плажа в английския курорт Уест Уитъринг на 26 май 2012 г. пред очите на стотици туристи. В съботния ден Пламен и приятелката му се разхождали по плажа, когато чули писъците на ужасена майка. Течението и вятърът повлекли навътре в океана дъщеричката й заедно с надуваемия пояс. Пламен се хвърлил пръв във водата и бързо достигнал момиченцето. На връщане обаче попаднал на опасно подводно течение. Негов приятел и англичанка му се притекли на помощ, докато пазел над водата изхлузилото се от пояса дете. Пламен само успял да им подаде момиченцето и течението го завлякло навътре.

Подвигът на 32-годишния старозагорец, който от десетина години живеел със семейството си в Англия, получи широк отзвук и признание и на Острова, и в България. Пламен Петков бе награден посмъртно с правителствен орден за храброст. Мемориална паметна плоча бе поставена на фасадата на професионалната гимназия по електроника “Джон Атанасов” в Стара Загора в началото на тази учебна година. Само преди месец майката на Пламен е получила още едно отличие на името на сина си. Британската асоциация на спешната медицинска помощ му е присъдила годишната си награда “За гражданска доблест”. За пръв път в 50-годишната си история е направила изключение и връчила награда посмъртно. Церемонията била в една от залите на Камарата на лордовете в английския парламент. Домакинята на събитието – баронеса Анжела Браунинг, както и всички присъстващи приветствали на крака с бурни аплодисменти една българска майка.

Съвсем наскоро Антоанета получили трогателно писмо и от собствениците на тръста, който стопанисва плажа на Уест Уитарнг, превърнал се в лобно място за Пламен. “Тук от столетие не е имало такъв случай – човек да се жертва, за да спаси живота на друг, и искаме това да се помни”, пишели англичаните за намерението си да поставят мемориален знак на самия плаж. Поискали да обсъдят заедно със семейството на Пламен всичко в детайли – какъв ще е постаментът, какво ще пише на него и т.н.

В отговор на широката обществена подкрепа на Острова семейството на Пламен е създало фонд към една от най-старите благотворителни организации за спасяване на хора във водни бедствия – Plamen Petkov Forever by the Sea fund for RNLI. В него хора, трогнати от саможертвата му, вече са дарили около 5000 паунда. “Учредихме го, защото не искаме други семейства да преживяват подобна трагедия”, казва безутешната майка. Антоанета Петкова бе за кратко в България преди Коледа, за да получи още едно отличие за сина си. Старозагорското сдружение “Самаряни” му присъди почетната награда за добротворство – “Добрият самарянин на 2012”. За съжаление лични ангажименти не й позволиха да присъства на церемонията, но остави коледното си послание. “Мисля, че най-важното е да се обичаме и да бъдем добри едни към други и да възпитаваме децата си любов, Трудно ми е да опиша гордостта, че Пламен е мой син и спаси дете, огромната мъка и шок, че така неочаквано си отиде и благодарността за високата обществена оценка на саможертвата му”, казва Антоанета.

 

ДОН КИХОТ

Бисер забрави своя Рамбо

Наско 14 часа вади хора от потопа, селото му завидя за премия от 500 лв.

“По-добре да няма герои като мен, но да няма и бедствия като това в родното ми Бисер. Аз, другият Атанас и Красимир сме герои на една трагедия”. С тези размисли, 10 месеца след потопа в харманлийското село, който остави десетки без домове и отне живота на 9 души, Рамбо от Бисер изпраща 2012-а. Чака края й с нетърпение, защото още помни писъците на приятелите, съселяните и роднините от утрото на черния 6 февруари 2012 г., когато яз. “Иваново” преля и стотици хиляди тонове тиня тръгнаха на талази към с. Бисер. Именно тогава Наско, когото до този момент всички наричаха Багера заради страстта му към любимия “Беларус”, се прероди в Рамбо.

В утрото на 6 февруари Наско пътува с червения си пикап “Мазда” от Харманли, където през зимата живее с домочадието си, към родния Бисер. Още на влизане в селото разбира, че нещо лошо се е случило. Точно 5 минути преди това вълната ги е ударила. “Водата вече беше заляла ниската част от селото. Областният управител на Хасково и кметът на община Харманли бяха там и звъняха по телефоните си за помощ. Отвсякъде се чуваха писъци. Напоените с вода кирпичени къщи падаха пред очите ми като детски играчки. Едни момчета от Димитровград, не им разбрах имената, дошли за риба край местните язовири, бяха извадили надуваемите си лодки и пренасяха бедстващите. Трябваха още помощници, защото не смогваха. Нагазих в талазите, докъдето можах с джипа – на около 50 см”, спомня си ужаса Наско. Следват дълги часове, които дори на моменти вече му се губят. С пикапа си той тегли лодката пълна и води спасените до линейките. Или пък спира под прозорците на някоя от наводнените къщи и хората направо скачат от втория етаж. Така Багера успява да спаси повече от 25 души. Помагат му криминалист от Харманли и съселянинът му Тошко, които също са в пикапа.

В галимацията чува звук в небето. Вижда хеликоптерите да кръжат: “Нямаше къде да кацнат, всичко беше море. Керемидите на къщите хвъркаха и от оголените покриви водата извираше като гейзер. Цялата им мисия всъщност се състоя в това да пообиколят и да бъде снимано потопеното село отвисоко”, признава Наско.

“След това, което се случи, няма герои. Помагаха всички, които можаха да запазят самообладание. Има още много спасители като мен, чиито имена останаха незнайни. Геройство тогава беше дори да успееш сам да спасиш живота си. Всъщност всички хора от Бисер са герои”, продължава Наско. Не си спомня как е свършил черният 6 февруари. Някак, след 14 часа в “калното море”, се прибира у дома. За… 40 минути – колкото да вземе душ и да сложи сухи дрехи. И да помогне на съпругата си Диана да настанят вкъщи семейството на сестра й, чийто дом е сред наводнените. После Наско поема обратно към Бисер, за да разтоварва първите камиони с помощи. “Някой трябваше да свърши тежката работа”, казва.

20 дни след като небето над селото се прояснява, идват и гръмките почести. Наско и още двама негови съселяни получават награди – премии от 500 лв., от държавата. “В селото започнаха да злословят защо на мен са дали плик с пари”, тъжен е и досега Рамбо. Прословутата награда похарчил само за домакински нужди. Наско от години се изхранва от 160 дка дини, тикви, слънчоглед, жито и царевица. Сиромашията не му тежи. Мъчно ми е, че нито един от хората, на които е помогнал в потопа, не е дошъл през тези 10 месеца да му стисне ръката и да пита как е.

“Така е трябвало да стане!”, философски отпраща тежките мисли Наско. И се готви за празниците, които ще посрещне при тъщата в Орестиада. Признава, че вече е измислил изненади за всички от фамилията, защото момичетата му – тийнейджърката Златина, първолачето Кристиана и съпругата Диана, са неговите герои.

 

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

Чудесата валят за Супер Марио

Храбростта превърна сирачето от Белоградчик от просяк в принц

Храбростта извади от анонимност едно 15-годишно момче, изоставено от родителите си в социален дом, и го направи герой. На 22 ноември 2012 г. Марио Тихомиров от сиропиталището “Надежда” в Белоградчик спаси свой връстник от смърт на Скалите. Дни след случката го “удавиха” във внимание и подаръци. “Да, аз спасих дете. Спуснах се в голямата пропаст, за да го извадя от заклещването. Уплашено, с окървавена глава, притихнало. Но какво толкова?”, чуди се Марио. А в онзи миг малчуганът е действал като истински зрял мъж. На място веднага преценил, че трябва да сложи падналия – Мишо от Карловица, на гръб, за да го пренесе по-бързо до улицата, където минават коли. Казал на първите двама срещнати мъже да извикат линейка, че момчето не е добре. После преценил, че до линейката ще се загуби ценно време и направо спрял случаен автомобил. Шофьорката се оказала жена, която веднага завила към болницата с припадналото вече дете. Нещата нататък следват своя логичен ход. Лекарите преглеждат второкласника, превързват го и решават да го изпратят в болницата на Монтана. Защото при падането от високо не само е наранил главата си, а е получил и сътресение на мозъка.

А Марио? Марио се прибира в дома както винаги. Не казва никому, че му се наложило да скача отвисоко, за да спаси дете. Не смята, че е направил нещо извънредно. Всеки друг би сторил същото, щом някой вика за помощ, убеден е той.
След време Марио ще разбере, че по време на инцидента между скалите виковете за помощ на брата на Мишо – Шабан, трябва да са чули и други хора, които по това време като него са се намирали наблизо. “Добре, че с него не се е случило нещо”, казва бащата на Мишо, който на следващия ден отишъл на мястото, за да види откъде е паднал синът му. На око премерил 8 – 10 м. Възрастен човек не би издържал спускането, но слабоватият Марио се е спуснал като перце долу, казват и други, които също посетили въпросната скала до каменните “гъби”.

Тази постъпка направи Марио герой на деня. Скромното дете от дома за изоставени стигна до няколко национални телевизии, снимката му се появи в много вестници. Хората го харесаха, мъж от София веднага го облече в топло яке, жена му дари малко пари, 2 деца от Плевен се отказаха от коледните си подаръци, за да купят родителите им нещо на Марио. Семейство евреи от Бургас го покани на гости за Коледа и пътуването вече е уредено. Ще го водят социални работници, защото Марио се намира под тяхна закрила. Заместник-кмет на Бургас го покани на почивка на море през 2013 г. за негова сметка. Областната полицейска дирекция направи специално тържество в Белоградчик в негова чест и го награди. Местното управление отвори вратите си за всички деца от дома, за да им покаже как и за тяхната работа се иска смелост, решителност, хладнокръвност. “След 4-5 г. някои от вас може да ни станат колеги и заедно да гоним бандитите”, каза им полицай. А Марио бе екипиран с полицейска жилетка и шлем, досущ като полицай. “Заради теб цяла България говори за Белоградчик”, каза му кметът Борис Николов. И понеже мечтата на смелото момче е да стане футболист, ако не на “Челси”, то на “Левски”, бе поканено от играчите на сините. “Още звучи в ушите ми това “Чакаме те в “Левски”, казано ми от Илиян Илиев”, признава Марио. Фен е на Владимир Гаджев, който пък му дал телефона си с молба да му звъни по всяко време, ако има нужда от нещо.

“Марио си дава сметка какво се случва с него”, твърди и директорката на дома Емилия Григорова, с която момчето споделя всичките си чувства и мечти. Не се възгордял, не се е взел за много важен, все така тих и скромен си остава. Обещал й е да заляга повече над книгите и да запази доброто си поведение. Всичко останало носи в себе си – Марио е дете с широко сърце. “Усещам много симпатии към мен, като че ли тези хора, с които се срещнах, винаги са ме обичали, казва и Марио. Драго ми е дори и когато в дома и в училище подвикват по мен: “Ей, Супер Марио…” Вече трябва да живея така, че да не се изложа”, признава и страховете си смелото момче.

 

Източник:  БЛИЦ

One Comment »

  • Иван Бухов said:

    Хубава статия!!! За тези хора трябва да се пише, трябва да се славят, примерът им трябва да се знае и повтаря!!!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.