Home » Авторски страници

За виртуалния и реалния протест

2012.11.13 Няма коментари

Преди време гледах по телевизията пореден епизод на сериала „От местопрестъплението – Лас Вегас”. Предвид бившата си професия, проявявам професионален интерес не към екшъна, а към прецизното обработване на местопрестъплението и събирането на доказателствен материал, от което за съжаление сме на светлинни години назад. Но този път ме впечатли самия сюжет на епизода. Жертва на престъплението бе звездата на мъжки клуб, играеща на пилона. Оказа се, че същата е “звезда” не толкова с чудесната си физика и танцови умения, а със специфичния аромат, излъчван от прашките й. За удивление на криминалистите, същите се натъкват на кръжец от ценители, които даваха безумни пари, за да си купят подобни артикули. Находчив търговец бе развъртял доходоносна търговия с прашки и бикини на момичетата от клуба, като цената на някои „шедьоври” достигаше 2 000 $. Експонатите стояха разпънати зад блестящи витрини и преди покупката се разрешавеше на цeнителите да вдъхнат от специфичния им аромат на мускус и интимна козметика. Същите като опитни сомелиери, дегустиращи вино и предварително одушвайки букета от аромати, се наслаждаваха на предстоящото удоволствие за консумация на съдържимото. Но повечето се задоволяваха само с колекционерството на бельо, смятайки смесването на удоволствията за кощунство.

Но… дотук с криминалния сюжет. Моментално съзнанието ми се насочи към писанията и предаванията на папараци и журналисти от много печатни и електронни медии, надничащи в кошовете с бельо и търгуващи с разнасящите се от тях аромати. За разлика от посочените изтънчени ценители, нашите са абсолютно непретенциозни. Натрапват ни, освен предизвикателния аромат от бельото на моделки, фолкпевачки и всевъзможни миски, и отблъскващата воня на ожълтените гащи на така наречения елит. Но ние, читателите и зрителите на всички жълтъци и жълтини, не се различаваме кой знае колко от подтичващите по улиците животинки. При среща те задължително първо се подушват под опашката и според оценката на аромата следват и реакциите. Явно този атавизъм, обстойно обяснен от Дарвин в „Произход на видовете”, ни е първосигнално присъщ. Така че да не се учудваме на огромните тиражи и масов зрителски интерес към тематиката.

За нашия „елит” дори позорящите факти са своеобразна реклама, държаща представителите му в полезрението на обществото и под прожекторите на медиите. Затова е напълно обяснима охотата, с която споделят реални или измислени факти от битието си. Вече едва ли не подозрително и осъдително се гледа на личности, които ревниво крият личния си живот от нездрав и често недоброжелателен интерес.

Но по-страшно е съчетанието на медийната инвазия с алчната жажда за печалби. С властта на политици, банки и монополи. С безскрупулните сделки на гърба на народа. От телевизия, радио и печатни медии ни бомбардира непрекъсната политическа пропаганда, некоректно представяне на факти и събития. Тече денонощно зомбиране на съзнанието на хората, в съответствие с интересите на шепа хора, домогнали се до властта. С чалга, „Биг брадър”, порнография, проточени и безсмислени шоу програми, които затъпяват, оглупяват, опростачват, деморализират и отвличат вниманието на хората от проблемите на настоящето. Налагат интелектуално и морално несъстоятелни хора за политици и общественици, както и фалшиви критерии за оценка на случващото се. Стремежът им е тази наивна, манипулирана и покорна аудитория да се увеличава и мултиплицира. Принизяването на образованието, бедността и мизерията са активния им помощник. За тяхно съжаление, все още се намират хора, имунизирани срещу тази зараза. Мощното оръжие за противодействие е интернет.

Хиляди сме, изкушените от привидната свобода в интернет. Коментиращи събития и личности, споделящи политически пристрастия, мнения, вкусове, хоби, интереси, мисли и какво ли не. Човекът като социално същество има нужда от споделяне, съчувствие, сподвижници. Дори и животните имат чувство за справедливост. В състояния са да усетят и да реагират на брутално отношение, незачитане и несправедливо предпочитание. А какво остава за хората, особено в сегашното им незавидно положение.

Авторите и коментиращите в социалните мрежи, блогове и сайтове се надпреварват в остроумничене и дори неглижиране и унижаване на управляващите. Каква виртуална боксова круша за разни представители на властта. Изкушените от този масов социален отдушник праскат нокаутиращи постинги, като някои чувстват може би почти сексуално облекчение от словоизверженията си.

Но, излизайки от виртуалния „Боди билдинг”, установяват, че извън него, въпреки раздаваните съкрушителните крошета от всички трениращи, управляващите и целия ни политически „елит” са в превъзходна форма и си живеят сладкия живот в построения от тях комунизъм или капитализъм, както щете го наричайте. Умело направляваната пара на нарастващото социално напрежение води до екзалтирани „оргазми“, но в една въображаема, виртуална „вагина“.

Всъщност това опониране и протестиране, овластените го възприемат, в охраняваните си и оградени с високи дувари имения, като жабешкия концерт от близкия водоем. Досаден, но абсолютно безопасен. Не е като воят на вълците в гората или рева на лъвовете в саваната. Истински смут и страх за кожата им настъпва едва, когато виртуалните юнаци и всички техни следовници излязат на улиците и площадите, и твърдо заявят присъствието си и законните си искания. Именно тогава управляващите, паникьосани, менят мнението си през пет минути и са съгласни на всякакви компромиси и отстъпки в името на оставането си на власт. Примерите са достатъчно много. Изводът е ясен. Следва да награбим не виртуално, а реално обектите на всенародната ни „любов”. Едва тогава ще ни чуят и под напора на развихрилата ни се страст, могат евентуално да родят това, което трябва.

Освен като терен за опозиционно говорене и противопоставяне на властта, в мрежата се вихрят множество истински и стойностни таланти в различни сфери на изкуствата – литература, музика, живопис, фотография и т.н. Тя е средище на контакти и споделяне на творчество от аматьори и утвърдени творци. На взаимно обогатяване и прекрасни емоции. Естествено и на негативни изяви. Но, тогава натискането на клавиша „Delete”, решава проблема. Поне във виртуалния свят е така. Ако можеше така лесно да се процедира и в реалния…

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.