За статута на храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго

Във връзка с публикации, излезли скоро в български медии, че храмът „Св. Иван Рилски“ в Чикаго вече не е български, a американски, наши представители разговаряха с директора на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет на Р. България Емил Велинов, с отец Валентин Ноцков от черквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, с главния секретар на Св. Синод на Българската православна църква епископ Наум, със секретаря на Българския диоцез към Православната църква в Америка отец Дан и с генералния консул на Р. България в Чикаго г-н Симеон Стоилов. По-късно, в отговор на наше писмо до българското Външно министерство, говорителят на министерството г-жа Весела Чернова също коментира случая.

Всъщност, решението на Окръжен съд на Кук Каунти, Илинойс, във връзка с храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, излезе на 20 юли т.г. и това решение бе публикувано в нашето издание (то може да бъде прочетено тук). Според решението на този съд, „Св. Иван Рилски “ е легитимна българска източноправославна църква в САЩ, намираща се под йерархическото пълномощие на Архиепископа на Диоцеза на Толедо към Православната църква в Америка. Настоящият църковен съвет, избран от членовете на енорията по правилата на Конституцията на Диоцеза, е легитимен съвет, който може да управлява църквата под пълномощието на отец Валентин Ноцков и йерархията на Православната църква в Америка.

Предлагаме на вниманието на читателите това, което казаха  г-н Емил Велинов, отец Валентин Ноцков, епископ Наум, отец Дан и г-н Симеон Стоилов. Към тези коментари е прибавен и коментар на един от ищците по делото за „Св. Иван Рилски“, г-н Георги Иванов, от негов текст, публикуван преди време в друга медия

Емил Велинов, директор на Дирекцията по вероизповеданията къ МС:

Съдът в САЩ е решил да присъди храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго на другото настоятелство* и храмът е към Американската православна църква. Не познавам американското правосъдие, но е факт, че тези хора, на които давахме писма, на които доказвахме, че става въпрос за наши православни служители, това не помогна. По този случай имаше претенции, две групи спореха. Този храм е бил и преди под юрисдикцията на Православна църква в Америка, но имаше доста спорове.

Аз няма да обвинявам никого – нито Българската православна църква, нито митрополит Йосиф*, ще си позволя да кажа само, че те действаха малко мудно. И тези документи, които е трябвало да се получат там, вероятно не са се получили навреме. Но, в края на краищата, Българската православна църква е отделна, независима институция, ние от Дирекцията по вероизповеданията не можем да й се месим. Предупредихме ги навреме, казахме им за делото. Дойде представител от Чикаго, дадохме му писмо – макар че нямахме потвърждение от Синода, че свещеникът в този храм не е низвергнат, че е представител на Българската православна църква. Но това не помогна.

Може би този храм е бил изгубен много по-рано. Още при предишното ръководство на Американската православна църква, когато се получиха недоразуменията и т.н. В смисъл, много бавна реакция от наша страна. Сега, кой е виновен – не мога да обвинявам, пак казвам, никого, нито митрополит Йосиф, нито посланика. Информацията, която пристигаше при нас в Дирекцията по вероизповеданията, във всеки случай, винаги сме я предавали навреме. В рамките на два часа след като нещо пристигаше при нас, Синодът имаше информация за нещата, които стават.

Не знам много подробности по случая. За съжаление митрополит Йосиф не контактува много с нашата дирекция. Ние се опитахме да помогнем. Но така или иначе това е положение, което не го решаваме ние, решава го юрисдикцията на Америка.

Същият проблем има, впрочем, и в Австралия, в Мелбърн, където трябва да отиде млад свещеник. Подобен проблем възникна преди месец-два и в Торонто. За случая в Торонто още нямаме официално пристигнала информация – чрез генерално консулство , чрез посолство или от самия владика – а само частни обаждания, откъслечна информация. А когато човек е държавен служител, той не може да реагира като вестникар.

За всички български черкви и енории, които се намират зад граница, е много важно какви точно свещеници служат – дали те могат да обединяват хората. И в Западна Европа има проблеми в някои енории, не само в САЩ или в Канада. Но когато отиде един по-млад свещеник, който не е обвързан, и създаде ред на служение и т.н., има други резултати. Вече имаме такива случаи – в Лисабон, на много места, в Германия  – където беше същото положение , за малко щеше да загубим, но сега получихме черква, която е в центъра на Берлин. И я стопанисваме вече, с договор за едно евро на година, т.е. със символичен наем. Но всичко зависи от този, който ръководи църквата, не зависи от нас. Аз на няколко пъти съм си позволявал да пиша малко по-назидателни писма до Св. Синод на БПЦ, от което съм получавал само негативи.

Св. Синод си има разбира се негови методи, решения и т.н. Но мисля все пак, че в Западна Европа, в Америка, в Австралия трябва да отидат и да служат вече млади хора, необременени, които да обединяват общността, а не да я разединяват. Свещеникът трябва да привлича енориашите, да ги спасява от подобни престрелки и взаимни нападки.

Отец Валентин Ноцков:

Решението на съдията е в този смисъл – че това дело, дето седем години се точеше, не подлежи на гражданския закон, и, че това е църква, йерархическа църква.  Нещата се уреждат вътре в тази църква. Сега в неделя ни беше на гости новоизбраният епископ на българския диоцез към Американската православна църква епископ Александър и отслужи литургия. И до този момент ние сме, слава Богу, живи и здрави, изпълняваме си задълженията по обгрижване на вярващите. Епископ Александър служи, понеже по канон черквата „Св. Иван Рилски“ си е към него, към българския диоцез, който е към Православната църква в Америка. Аз си служа като свещеник, а той – като епископ, когато идва. По устав той е задължен най-малко един път в годината да идва в тази черква.

Нито той, нито епархийският съвет са ми забранили да обгрижвам хората разбира се, така че аз трябва да си изпълнявам задълженията. И ще служа, докато Бог е решил, докато имам сили, а после си готвим да имаме друг свещеник българин за храма „Св. Иван Рилски“. Ние го имаме предвид това, защото идват млади хора, българоговорящи, деца има – имаме 34 деца в училището към храма, което е лицензирано. И всичко си остава, както си е сега. Аз съм българин, винаги съм обичал България, както казва дядо Вазов: „Всичко българско и родно любя, тача и милея“. Храмът „Св. Иван Рилски“ си е български, както и диоцезът си остава български – и ние се надяваме, че тези неща ще се легализират спокойно между Св. Синод на Българската православна църква и Българския диоцез в Америка.

Секретар на Българския диоцез към Американската православна църква е отец Дан. Той може да потвърди, че диоцезът си остава български, както дядо Кирил**, Бог да го прости, го е регистрирал навремето. Преди-две седмици имахме конференция, на която се спомена изрично, че това е български диоцез. Не искам да се хваля, но животът на църквата си е напълно нормален. Членове на църковното настоятелство към храма са Добри Карабонев, Боян Чавдаров, Крум Кирилов, Красимир Дечев и Емил Давидков. Сега през ноември според конституцията на диоцеза ще проведем годишното си събрание и ще изберем или ще допълним още двама-трима члена към настоятелството, защото нещата израстват, има нужда от повече помощ.

Епископ Наум, главен секретар на Св. Синод на БПЦ:

Въпросът за черквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго е въпрос, който касае най-вече метрополията на САЩ, Канада и Австралия с център Ню Йорк. Ние тук чуваме откъслечни сведения. Доколкото знам, там тече съдебно дело между българи в Чикаго и един свещеник, който продължава да служи, въпреки че има решение за отлъчване от страна на Св. Синод на БПЦ. Но не мога да кажа как точно стоят нещата, това може да каже най-добре митрополит Йосиф, който ръководи съответната задгранична епархия на БПЦ. Доколкото знам, всички документи от страна на българската епархия, каквито са изисквани по делото за храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, са били предоставени.

–––

Секретарят на Българския диоцез към Православна църква в Америка отец Дан потвърди по телефона пред наш представител, че отец Валентин е свещеникът, който служи в храма „Св. Иван Рилски“, и че ръководител на Българския диоцез е епископ Александър. Според него всичко било нормално по отношение на този храм и енория.

Според Генералния консул на Р. България в Чикаго българското Външно министерство ще оповести чрез своя пресцентър становището си по случая с храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго. Г-н Стоилов се въздържа от официален коментар до излизането на това становище.

По късно говорителят на Външно министерство г-жа Весела Чернева отговори на наше писмо във връзка със случая следното:

Българската държава не може да се намесва в частноправни взаимоотношения, какъвто е казусът с функционирането на църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго; не бихме могли и да вземем отношение по решение на независим американски съд на основа на частноправно дело. Българската държава уважава правото на свободно вероизповедание и религиозни предпочитания на своите граждани. Приемаме за българска всяка църква, която обслужва и е припозната от българската общност като такава. Уважаваме правото на нашите сънародници в Чикаго да правят своя личен религиозен избор и всяко вмешателство в това право би било неправомерно.

Използвам случая да уверя българската общност в Чикаго, че МВнР и Генералното консулство са готови на диалог с всички български граждани, обединени в религиозни общности, независимо от техния правен статут.

Към тези коментари добавяме цитат от един ищците по делото за храма, който е част от публикация на в. „България Сега“ от 9 февруари т.г. Той е на г-н Георги Иванов и изразява неговите съмнения и опасения.

Трябва да се осъзнае, че ако черквата премине към Православната църква в Америка, както желае г-н Ноцков, тя губи същността си на българска. Съществуването на т.нар. Български диоцез като самостоятелна административна структура към ПЦА, с църкви, пръснати из целите САЩ – на Източното и Западно крайбрежие, на Север и Юг, е под съмнение. Съгласно каноните на Православната църква, епархиите се организират и администрират на географски принцип. Това ще рече, че църквата „Свети Иван Рилски“ в Чикаго е много вероятно да премине под ръководството на Диоцеса за Средния Запад.  След това може да бъде преименувана, в смисъл определението „българска” да бъде премахнато. По този начин ще се заличи етническия белег на църквите, каквато е политиката на ПЦА. Митрополита на църквата „Св. Иван Рилски“ ще е американец от руски произход,  принадлежащ към ПЦА. Глава на ПЦА е американец от немски произход. Произходът на свещеника не е от значение, както и езикът, на който служи. Не е определящ за принадлежността на църквата към една или друга юрисдикция и етническият произход на богомолците, които се черкуват. По тяхната етническа принадлежност църквата може да бъде „припозната” като българска в най-общ план, но нищо повече. По канона и по закона, тя не е такава. Административната власт ще бъде в правомощията на епископа, съответно ПЦА. Добре е да се познава и променения устав на т.н. Български диоцез, за да се разбере още по-добре опасността, която грози църквата „Свети Иван Рилски“, и от там и нас българите, живеещи в Чикаго.

Еврочикаго се опита да намери и владиката Йосиф, Американският, Канадски и Австралийски митрополит на БПЦ, за да отрази неговия коментар по случая с храма „Св. Иван Рилски“ – засега без успех. Ако успеем да се свържем с митрополит Йосиф, неговата позиция ще бъде отразена допълнително.

* Г-н Велинов има предвид ответниците по делото за храма „Св. Иван Рилски“. Това са Валентин Ноцков, Божидар Димов, Борис Ноцков, Красимир Дечев, Ангел Александров, Емил Давидков, Димитър Огнянов, Добри Карабонев и БПЦ “Свети Иван Рилски”. Делото е заведено от ищците Георги Т. Иванов, Крум Гърков, Георги К. Иванов, Нушка Агликин, Атанас Агликин, Зора Иванов и Сава Романов.

** Епископ, а по-късно и митрополит Йосиф, от 1983 г. е управляващ на българската Акронска епархия в САЩ, а през 1986 г. е избран за Акронски митрополит. По решение на Св. Синод от 18.12.1989  г. Акронска и Ню-Йоркска епархии са закрити и е възстановена съществувалата до 1969 г. единна българска Американска и Австралийска епархия на Българската православна църква. На 19.12. с. г. той е избран за Американски и Австралийски митрополит. По решение на Петия църковно-народен събор, проведен в София на 17.12.2001 г., той се титулува Американски, Канадски и Австралийски митрополит. Той управлява една от задграничните епархии на БПЦ, която има енории и храмове, пръснати на два континента.

*** Починалият през 2007 г. архиепископ Кирил ръководеше Българския диоцез /епархия/ на Толедо към Православната църква в Америка.