2024-03-28

9 thoughts on “В памет на Детелин

  1. Дидо е добър поет и още по-добър прозаик, с неразвит докрай, но ясно открояващ се голям талант на учен и визионер. Беше кротък и добър човек, не знам защо животът му поднесе тази горчива чаша отрова. Изпълвам се с непреодолим гняв, като мисля за него и съдбата му.

  2. Из поетичния цикъл на Детелин Вълков „Месец Юлия“

    * * *

    Прекрасна
    като циганското лято си отиваш,
    като изпусната в реката шапка
    и като себе си.

    Обсебени,
    един към друг
    мъжете те прехвърлят с блеснали очи
    и всички те обичат за походката, за тялото
    и за момента.

    Но никой
    не прескача своя поглед
    и не посяга над оградата му ниска,
    а ти вървиш – от себе си по-истинска.

    Отиваш си…

    Каква си хубава! Да можех да поема риска
    да съм до теб – такава светла, непоискана.

  3. Ако Детелин е слаб поет, то какви са автори, които пишат така:

    „Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
    Не тихо да шумоли в тоалетната
    а да шурти, да пикае плющящо,
    да забравя да пуска водата, защото…“

    Или авторки, които пишат така:

    „Непознат никаквецо нещастен нещастнико
    много мъртъв мерзавецо
    мръвко транжирана и фасул неуврял
    защо ни разтърси защо ни беляза
    защо ни опръска защо ни оцапа
    със своята кал…“

    Подобни графомани са награждавани, субсидирани, замеряни с титли и огромни суми пари, хвалени по неокомунистическия световен печат, дават им се международни награди, постове, отличия, продажната ни критика ги разхвалва незаслужено по печата, натрапва ни ги по интернет и телевизията. С какво са по-добри, че заслужават подобна съдба, а на Детелин му бе отказано дори правото на живот?

    Дидо не беше конформист и имаше много нестандартни възгледи за историята и устройството на света. Неговото нещастие беше, че от взиране в звездите, пропусна да бъде практичен в земните неща. И плати прескъпо за това.

    Нека разни дамички да не се изказват като последна литературна инстанция, никой не ги е упълномощил. Да слушат плющящите пикни на кумирите си, да гълтат неуврелия фасул на поетеските си, но да не се изживяват като нещо по-високо от подметките на обувките си.

  4. Днес е Задушница. Ден, в който почитаме отишлите си от този свят.
    Дано душата на Детелин да е намерила покой…

    Ако не е бил в такава социална изолация в последните месеци и години даже от живота си, ако не беше толкова чувствителен и нежелаещ да го виждат слаб, ако… ако… то вероятно щеше да се намери кой от многото му предишни приятели, колеги, познати, да му подаде ръка. И нямаше да има такъв наистина жесток, нечовешки край. (Държавата, впрочем, продължава да си е антисоциална и бездушна към падналите на социалното дъно, каквато бе и през 2005 г. Ситият на гладния не вярва.)

    Но не стана така. И след като почина, една госпожа, дето поддържала някакъв сайт, ми писа, че бил слаб поет…

    Не й помня името и не искам да го търся в архива си. Не е нужно да се помнят такива имена.

    Но се надявам, че памет за Детелин ще остане. Той заслужава това.

    И, че наистина няма да има живи таланти в България, които да се окажат болни, сами и забравени като него, когато имат нужда от помощ.

  5. Чета и рева, не мога да спра. Толкова пари съм пращала за спасение на животни и хора, но Дидо го изтървахме да си замине така рано и в потресаваща мизерия. Обаче не спирам да се чудя какви са тези служби, които дават по 170 лева на тежко болен човек, и позволяват съпругата да му краде 100 лева от тях, след като преди това му е взела жилището с всичко, което притежава!? Навсякъде по света никой няма право да пипа минималната сума пари за живот на човек в безпомощно състояние, а ако съдът прецени, че такава помощ за детето е нужна, парите се изплащат от държавния бюджет, не се крадат от болния.

    Баща му не искам да коментирам, той е извергът, който го доубива, но други са тези, които го пъхат в мръсните лапи на такъв баща. Днес виждам, че го славословят и издават посмъртно и го намирам за отвратително.

    Когато го срещнах през 90-те на една софийска улица, той ми разказа за изневярата на първата си жена – една красива, но евтина стърчиопашка – и аз го попитах дали въпреки това е склонен да отгледат заедно момиченцето? Той каза, че това няма как да стане вече, жена му живеела с другия. Каза, че пише или ще пише книга за вселената. Поисках да ми я прати и да я публикувам в интернет. Не знам написа ли я или не успя. Повече не го видях, но чувах от общи приятели, че е добре: женен за поетеса, две деца, пише книги, издават го.

    След смъртта на татко през 2002 г. и купуването на първата ни къща в Германия спрях да си ходя в България, имахме много работа и животинки, с които не можеше да се пътува. Не можехме да отсъстваме повече от два дена от къщи с 3 котки, 2 кучета, постоянна работа и къща в ремонт.

    Ето, тогава загубих дирите на Дидо. Тогава дойде и лошото. Няма да пиша повече, кому помагат думите ми?! Няма да го възкресят, но поне нека помогнат да обръщаме повече внимание на живите и непробивните таланти. Защото посредствеността се грижи добре за себе си и няма нужда от нашата подкрепа. И съвестта едва ли ще ни прости онова, което направихме с Дидо! Това е!

  6. Опечалени Приятели!
    Току шо узнах печалното сбитие, в което Детелин Вълков се е пренесъл в по-добрия свят на Траките! Отдавна ме беше запленил с „КОЙ кой е в Илиядата и Одисеята“, както и с Началата за Вселената. Бих искал отново да влезна в неговото Словесно и Мисловно наследство, след като съм пропилял времето на нашето мимолетно познанство!!!!
    Пишете ми на [email protected]

    Див Дядо

  7. Нека да се огледаме около себе си, в лицата, в детайлите, да се вслушаме в думите, и навътре – в чувствата си; особено в най-деликатните от тях… Сигурно и сега около нас се разиграват подобни драми…

  8. ПОТРЕСАВАЩО!!! Незнам в кой век живеем? Научих за Детелин случайно от един негов приятел от студентските години. Прибрах се от ваканция и отворих фейсбука… Не да вярвам на това, което чета, но за съжаление зная, че е истина. ГОСПОДИ, ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА МЪКА В ТОЗИ СВЯТ!? МИР НА ДУШАТА МУ!

  9. Ужасен живот. Бог да го прости Детелин.
    Ако знаех за всичко това, щях да опитам да му помогна.
    Уви, вече е късно.
    Пламен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *