2024-03-29

3 thoughts on “Sense of community/ Чувство за общност

  1. Естествено, не всички се примиряват, но те вече не се борят за национална кауза, а за съвременни морални проблеми, които са валидни за всички хора по света – екологията, глада, мизерията, корупцията, експлоатацията, търговията с млади момичета и т.н. В този нов океан от съвременни проблеми се стопява българската идентичнопст и много скоро от България могат само да останат граничните табели, защото етносът не е единен както сърби или гърци (видяхме ги как реагират срещу заговора на световната финансова мафия). Българинът винаги е чакал да бъде обединяван, макар че тогава е постигла невероятни неща. Иначе в дни на безизходица винаги сме имали нещастието да ни управляват некадърни и страхливи хора. Представяте ли си ако нашествието на турците се бе случило при Симеон Велики или Иван Асен Втори, или ако Стамболов бе имал шансът да управлява поне още един мандат, за да индустриализира напълно нова България и размножи техническите и културни слоеве в изграждащото се българско общество.
    Ами ако ченгетатта от ДС не бяха толкова себични и продажни и бяха внедрили парите и богатството на социалистическата държава в модерни обществени трансформациии в здравеопазването, образованието, технологиите и целесъобразните икономически отрасли в България, вместо да създават порочния бизнес на наркотрафика, проституцията и т.н. За това разрушително единачество споменавам. Ако в София скандират хиляда млади хора за една добра кауза а в същото време и в същия град шепа тъмни субекти, играещи с милиарди, реализират държавни деструктивни планове, опропастявайки бъдещето на десетки хиляди млади сънародници, това е много тъжно, защото говори за липса на националност!…..

  2. Т.нар. Велики сили никога не са ни оставяли през пряк надзор.

    А в България, въпреки всичкo, има чувство за общност.
    Далеч не навсякъде, далеч не за всичко, но има.

    Ако нямаше, нямаше да бъде възможно протести на гражданите на София да забавят, ако не да спрат, промени в Закона за горите, защитаващи интереси на олигарси. Нямаше Орлов мост дни наред да бъде столица на българския протест.

    Ако нямаше, нямаше и едно момче от Сливен, видяло, пристигайки в София как Витоша гори, да се качи веднага да се опита да помага за гасенето. „Видях, че гората има нужда от помощ, пожарът се виждаше от шосето“, каза този млад човек, който не се е интересувал от това дали гори гората над Сливен или гората над София. Или от това, че след като е слязъл от междуградския автобус, може би е трябвало да гледа първо своята си работа, не някакъв си пожар на Витоша.

    Ако нямаше, нямаше и хората от неформално сдружение, възникнало покрай един форум на любители на машини за труднопроходими терени, Оф Роудс България, да се включат веднага с моторите и джипките си при наводнението в с. Бисер и при пожара в местността Бистрищко бранище на Витоша. Моторите и джипките на Оф Роудс са возели, докъдето може, пожарникари и доброволци, по труднопроходимите склонове и била. Безвъзмездно. (Съмнявам се, че някой им платил поне бензина, макар че сигурно за един хеликоптер на частна фирма, който носеше вода в някакви малки съдове да гаси пожара, са били дадени много пари.)

    Ако нямаше, нямаше и граждани на Варна да се опитат да спасят своята Морска градина от апетитите на местните олигарси и силови групировки, и от продажността или неадекватността на общинари и областен управител.

    Разбира се далеч не навсякъде и за всичко е така.

    Трудно обаче може да има солидарност в опустели села и градчета, че и областни градове на България, от които тръгнаха по света толкова много нейни деца. Там има безперспективност, живуркане ден за ден, покорност пред някакви местни велможи, упадък. Там времето тече, така да се каже, по съвсем друг начин. И даже починалите хора се случва да няма кой да ги опее, преди да бъдат погребани, понеже (освен, че докторите са далече или няма пари за тях, та да се избегнат някои смърти от недоимъци всякакви) свещеник може да мине през еди кое си село веднъж в годината.

  3. Пешо, хубаво е, че си решил да дръпнеш българския дявол за опашката, но бездушието не е най-големият психологически бич за българската народност. Ако си спомниш, какво се е случвало в най-важните исторически моменти на българското племе (например след смъртта на Кубрат, след цар Иван Александър с трите Българии)с ужас ще откриеш, че най-страшният бич за бленуваното ни национално чувство е ЕДИНАЧЕСТВОТО. Това го каза на една сбирка известен български автор в София, който живее в САЩ. И макар че половината посетители бяха ченгета (поради уникалността и темата на срещата), никой не посмя да противоречи или упрекне автора. И това е наистина така. От обикновенния човек до политиците, всеки гледа да оправи себе си или семейството, а осталото е грижа на другите, пропуск на предишните или задължение на следващите. Затова само в България ще видите богаташки квартали с улици без осветелние и дупки като ями. Но българите са същите и в чужбина. Една 100 хилядна емигрантска общност в Чикаго, трябваше отдавна да има свой културен работещ център, действащо лоби в американските политически и обществени среди, бизнес и културен елит и др. подобни, което имат сърби, гърци и дори македонци!! Вярно е че американската среда консолидира донякъде българския етнос, но той е далеч от своите възможности заради българското ЕДИНАЧЕСТВО! Знаете поговорката – „Един българин воевода, двама българи чета със байрактар, трима българи чета с предател.“ Е, сегашното вадене на кирливи ризи в политическия живот на родината е потвърждение на единаческият нрав на българина и на зловещата поговорка „Аз не сакам да съм добре, сакам Вуте да е зле“. Добре че Америка, ни пази Пешо от тези убийстени български нрави, защото в Чикаго една разочарована група българи коже да се скрие или зарови в някой друг етнос. Иначе при моето последно посещение се уверих, че България си отива бавно и този път сигурно, превръщайки се в една бедна административна територия. А колкото до природата на България, не я преписвайте на българите. Тя е божие творение и който може да я пази и защитава, той ще и се наслаждава. Ние българите явно не можем, освен да я грабим и унищожаваме. Тези 22 години преход, в който великите сили ни оставиха без пряк надзор да се оправяме показаха, че наистина сме една сбирщина от единаци…за съжаление!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *