Home » българи зад граница, Избрано

Ако на последния вот за НС имаше район „Чужбина”, българите зад граница щяха да излъчат 9 депутата

2012.07.27 Няма коментари

Въпреки обещанията и на управляващи, и на опозицияq в нито един от внесените и одобрени проекти за промени в Изборния кодекс не се предвижда създаването на район „Чужбина” за вота догодина. Това посочи в интервю за Дарик Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция, но активно отстоява правата на българите зад граница.

Стефан Манов. Снимка: личен архив

„В чужбина на последните парламентарни избори гласуваха 156 000 български граждани – всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии”, аргументира се Манов. По думите му, ако на последните два вота за Народно събрание през 2005 и 2009 г. , е имало район „Чужбина”, оттам щяха да бъдат излъчени съответно 5 и 9 депутатa, което обаче по никакъв начин нямало да промени числеността на парламентарните групи.

Особено важно според сънародниците ни е на изборите догодина да се облекчи процедурата за откриване на избирателни секции зад граница – сега тя била ненужно усложнена и демотивирала българите там. „В момента са нужни принтер, скенер и платен софтуер, за да заявиш желание да гласуваш, а нищо не пречи процесът да е елементарен, като данните се подават на специален сайт, поддържан от държавната администрация”, предлага Стефан Манов.

В чужбина на последните парламентарни избори гласуваха 156 хиляди български граждани и това е повече отколкото гласувалите в 21 избирателни района в страната. В Западна Европа и в САЩ гласуваха близо 70 хиляди избиратели, което е повече от шест избирателни райони в страната. Всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии. Няма поименни листи с кандидати за народни представители и респективно няма избрани народни представители от избирателен район „Чужбина”.

Нещо повече – нашите гласове от чужбина се преливат в страната по сложно математическо правило и водят до изкривявания на вота на хората, гласуващи в малките избирателни райони. Спомняте си на последните избори 2009 година протестите на смоленчани, които не бяха доволни от резултата – че силата, получила най-много гласове, взе най-малко мандати в избирателния район. Това е нещо непонятно за хората! А всъщност това се дължи на действащата избирателна система, която за съжаление, ако се върна на въпроса ви за промените в Изборния кодекс, остава непроменена.

– Фактически това не показва ли, че вашият глас навън тежи по-малко, отколкото нашите гласове тук, в България?

– Точно така. На последните избори имаше мажоритарни кандидати. В чужбина нямаше такива, просто защото няма и избирателен район. Т.е. ние гласувахме с една бюлетина само пропорционална, докато в страната гласуваха с две. Единственото, което можем да посочим, е партията, за която гласуваме. В чужбина няма и независими кандидати, което е също нарушаване на принципа за равно избирателно право, този път на пасивното. Защото, когато не може един независим кандидат за депутат да се кандидатира в чужбина, той не може да се възползва от гласовете на тези 156 хиляди души, които живеят зад граница.

Всички тези неща се знаят добре и от експерти, и от политици. За съжаление отново, въпреки обещанията и на управляващи, и на опозиция, да се търси едно подобряване на избирателната система в страната… Защото, изключвайки проблема с гласовете от чужбина, в страната избирателните райони са с много различен размер. Знаете има избирателни райони, които излъчват 4 депутата, като например Видин, а други излъчват 13 депутата. Поради тази причина, без да влизам в математически обяснения, тежестта на гласа не е еднаква. Така се получават абсурди, на пръв поглед абсурди макар да са математически обосновани, но за хората са неразбираеми – че депутат може да бъде избран с 2000 гласа в област Видин. Има такъв избран в момента в действащия парламент, а в друга област – с 15 000-20 000 гласа да не бъде избран депутат, което е абсурд! Хората не могат да го разберат, а това се дължи единствено на нееднаквите по размер райони и техния голям брой – 31 са те в страната.

Прерайонирането – има такива предложени схеми, които отчитат регионалните особености, които няма да доведат до отнемане на мандати от областите в страната, но ще направят процеса по-справедлив. Има една огромна съпротива от политическата класа да се върви в тази посока.

– Политиците не искат да видят реалната ви сила или им се вижда твърде сложно да организират един нов избирателен район в чужбина? Как биха могли всъщност българите, които живеят в страната, да си представят един такъв район „Чужбина”? Какво щеше да е представителството му в парламента, ако изборите бяха вчера например или на миналия вот за НС?

– Ако проиграем резултатите от последните парламентарни избори 2005 и 2009 година, избирателен район „Чужбина” щеше да има 5 мандата през 2005 г. и 9 мандата през 2009 г.

Бързам веднага да уточня, че наличието на такива мандати по никакъв начин няма да промени бройката на избраните депутати от различните партии, т.е. числеността на парламентарните групи остава непроменена. Няма нито една партия да спечели един или да загуби друг мандат от това, че има район „Чужбина”. Единственото нещо, което ще се случи, е, че вместо народен представител да бъде избран от Видин с 2000 гласа, той ще бъде избран от условно казано избирателен район „Западна Европа” с 9000 гласа, подадени за същата партия там.

– Оптимист ли сте обаче, че на фона на тази бързина, с която бяха приети на първо четене промените в Изборния кодекс, има все още шанс една подобна промяна да бъде прокарана, благодарение и на вашия натиск, на всички българи в чужбина? Слушателите ни са ви чували и друг път в ефира на Дарик – вие сте тук, по време на отпуската си, макар да живеете и да работите постоянно във Франция, като използвате това време основно за срещи и разговори, за да убедите и политици и експерти.

– За съжаление дистанцията не прави нещата лесни, но то и затова искаме да имаме наши народни представители. За да имаме глас, когато се правят националните политики в парламента. Промените в изборното законодателство, поне такива, каквито са обещани да станат, са изключително бързи. Честно казано, не съм оптимист от вече проведените разговори и с опозиция, и с управляващи, за готовност за подобни промени.

Това обаче не ни пречи да продължаваме нашата просветителска дейност, която обяснява предимствата включително за българския избирател за наличието на избирателен район „чужбина”.

Избирателни райони „Чужбина”, които излъчват депутати, има в Румъния, в Македония, в Хърватска. В Европа това са Франция – където само преди месец френската диаспора излъчи 11 депутата чрез интернет гласуване, още Италия и Португалия. Както виждате и държави с голяма емиграция, и държави със стара, пръсната диаспора, се обръщат към своите съграждани, подавайки им тази институционална ръка по простата причина, че в днешния глобализиран свят икономическата и културна експанзия замества военната или друга експанзия на 20 век. И в този свят без граници една държава може да наложи своя модел, да изнася своите стоки и опирайки се на своите неформални представители, които са диаспората по света.

Това не е само, защото българите от чужбина искат. Това е, защото България има грубо казано сметка да подаде ръка на българите в чужбина – да бъдат те нейни представители, да ги мотивира.

– Ако не сте такъв оптимист, че може да мине предложение за избирателен район „Чужбина” в този Изборен кодекс, има ли шанс да се облекчи достъпът на българите зад граница до гласуване и т. нар. активна регистрация да бъде сведена до нещо по опростено като действие? Защото имахте големи трудности на последния вот.

– Тук не говорим за революции, тук става дума за едно облекчаване на процеса на откриване на избирателни секции в чужбина. Българите зад граница, обратно на българите, живеещи в страната, трябва активно да декларират желанието си да гласуват, за да може да бъде сформирана избирателна седмица. Това е все едно, представете си, на изборите догодина слушателите на Дарик от страната да трябва един месец преди това да изпратят писмено заявление, подписано саморъчно, до кметството си, че желаят да гласуват. В противен случай няма да има открита секция в техния район.

Ето на това сме подложени българите в чужбина като процес – и то от 20 години. Въпреки наличието на данни в държавната администрация, визирам ГРАО – за българите, живеещи в чужбина. Такъв настоящ в чужбина са декларирали около 610 000 български граждани. Тези данни бяха използвани на последните местни избори, за да бъде сформиран т. нар. „забранителен списък”. Ами защо държавата може в един момент да използва тези данни, за да забрани на български граждани да гласуват, т. е. репресивно, а в друг момент не може да го използва, за да създаде възможност за активното избирателно право в чужбина, за създаване на секции?!?

Да кажем, че сме в някаква ситуация, в която пряко сили го възприемаме този подход, въпреки че не ни харесва. Тогава, като ще има „активна регистрация”, нека тя да е максимално облекчена. Днес живеем в интернет света, говори се за електронно правителство. Тогава какво пречи тези заявления за откриване на избирателни секции да се подават онлайн, на специален сайт, който ще се поддържа от българската администрация?!? Сайт, на който заявителите по един елементарен начин да въведат своите лични данни и чрез натискане на един бутон да изпратят информацията в ЦИК и външно министерство за тяхното желание да има секция. Това е толкоз просто и елементарно, а и не струва кой знае колко пари.

– Вие бяхте карани това нещо (заявлението за откриване на секция – бел.ред.) да се принтира, да се подписва, да се сканира?

– Точно така. Процедурата в момента е от шест стъпки и включва две специфични технически устройства и платен софтуер. Заявлението трябва да бъде първо отпечатване – т. е. необходимост от принтер, след това попълнено саморъчно, подписано, сканирано – това е втори хардуер, след това преобразувано в PDF формат със съответния платен софтуер, след което изпратено като прикачен файл по имейл.

Всичко това естествено отказва хората. Да уточня, че заявленията нямат нищо общо с деня на гласуване и това колко хора ще дойдат тогава до урните. Те нямат отношения към честността на вота. Заявленията служат само, както каза законодателя, да посочи избирателят къде му е удобно да гласува. Ами, след като е така, нека да е удобно и на избирателят да подаде това заявление. А в момента процесът е ненужно усложнен и цели излишно утежняване на процедурата. Която в крайна сметка разколебава и демотивира хората.

 

Интервю на Йовка Йовчева,

Dariknews.bg

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.