.
Уилям беше умно и приветливо момче
Когато си в Бургас с латиноамериканци, една монголка и една niña verde, „легендите и чашите“ на града стават по-колоритни – звуците се превръщат в цветове, цветовете – в звуци – синестезия с участието на доня Роза, Уилям, Тито, Фернандо, Нели, Поркето, Оюна, „зеленото момиче“ – отсъства само братовчедката Мерцедес, която от Богота пише писма на Уилям във Варна…
През 1979 г. майка му, доня Роза де Оливейра, го изпраща с обратна разписка във варненския Висш медицински институт. Уилям Морено Бареро учеше с интерес и старание и се веселеше с похватите на магическия реализъм на братовчед си Габриел Гарсия Маркес – Габо и Габето, както го нарича цяла Южна Америка и Мексико.
Уилям наистина беше много умно и приветливо момче – имаше две чаровни приятелки, едната – монголката Оюна, другата – La niña verde, на която често рецитираше Verde que te quiero verde от „Сомнамбулен романс“ на Лорка. Понякога Оюна и Зеленото момиче ни придружаваха в бургаските турнета. За да бъдем по-дълго време в Бургас, тръгвахме от Варна рано сутрин – пристигаме и първо отиваме вкъщи. Майка ми и леля ми ни посрещат, закусваме и тръгваме по маршрута на интелигентните юнаци, понякога майка ми ги наричаше „интелигентните простаци“ – това се случваше след като някоя късна вечер се прибирахме малко повече пийнали.
Юнаци или простаци, ние си вървяхме по каноничния ни маршрут – започвахме от „Малкия балкан“ – ние пием кафе, Уилям пие „Загорка“, поднесена в чаши за чай, защото алкохол не се сервираше преди обед. Обядвахме и, забравили сиестата, метастазирахме, както казваше Уилям, при Пешо Атанасов в „Космос“ (до бившия колодрум), при Поньо Пройков в „Златна котва“ или в друг ресторант, а късно вечер, напът за вкъщи, сядахме в „Берьозка“.
.
„Берьозка“ беше чисто и добре затъмнено място – камерно барче в приземния етаж на сладкарница „Черно море“ на „Александровска“ (тогава „Първи май“). Управител на барчето беше Иван Анестиев – Венгито, съученик от съседната махала на „Гладстон“. Беше професор в кръчмарската професия, посрещал ни е и в Приморско, Слънчев бряг и в барчето на летището. След обед Венгито правеше ритуалния си „тегел“ (разходка) от „Берьозка“ до „Часовника“ и обратно – разстояние не повече от 500 метра. Вървеше много бавно, със скръстени зад кръста ръце. Ако си до него, имаш чувството, че не върви напред, а назад. Говореше малко, слушаше с внимание разговорите и за коментар се усмихваше по-флегматично, отколкото вървеше – това обаче не отнемаше нищо от чара на усмивката му. За повече от час правеше „тегела“ си, влизаше в „Берьозка“ и посрещаше клиентите, сервираше и бързо сядаше на масата при нас. В Бургас и до днес се говори, че само масите в баровете и кръчмите могат да ускорят походката му. Уилям му обясняваше, че от in vino и in vitro най-много му харесва in vivo in pub. Венгито разбираше, че става дума за вино и кръчма, и добронамерено се усмихваше.
След няколко дни се върнахме във Варна. Уилям открил в библиотеката си фотография на мъжка виненна (плодова) мушица „с черен корем и обичащата росата“ (Drosophila melanogaster). Озаглавил я Es la vida (Това е животът) – мислейки, че мъжкарът е в акт на познаването…. без да забележи, че това е сянката му, а не женската мушица – англичаните в такъв случай казват wishful thinking:
.
.
Като казах „англичаните“ се сетих, че веднъж отидохме в „Берьозка“ с Уилям и една негова позната абитуриентка от Английската гимназия. Казваше се Патришия. Тя искаше да учи медицина – Уилям пое подготовката ù за кандидат-студентските изпити. Наричаше я La niña negra (Черното момиче) – Патришия беше с естествено чаровно къдрава черна коса и с очи, кафяви като 19-годишно молт уиски. Влизаме в „Берьозка“, Венгито, както винаги, ни посреща още от входа и ни посочва запазeната маса за приятели. Казахме му, че Патришия е амeриканка. Той, малко смутен, ни отговори: „Познавам шведки, унгарки и полякини, но американките са друга работа, срамувам се“. Независимо от това, той седна на нашата маса. Ние говорим на английски, той се усмихва на български. Всички казваме Cheers – Венгито е класически барман и кръчмар, никога не пие алкохол, когато е на работа. За лека нощ ни каза „Винаги сте добре дошли с чаровната американка Патришия! Знаете, че аз съм познавач, който винаги спазва десетата Божия заповед: „Не пожелавай жената на ближния си, нито любовниците му“.
.
Д-р Георги Чалдъков
.
