2022-07-05

1 thought on “Българи под прикритие в Беломорска Македония

  1. През 1985 г. бях командирован в Солун по съвместен проект между Софийския и Солунския университети.

    На връщане пътувах с кола и имах възможност да заговарям хората по пътя. Нарочно говорех само на български. Оказа се, че почти всеки срещнат не само знаеше български, но беше българин.

    Посетих магазина на едни първи братовчеди на мой колега от Софийския университет. Първия срещнат, когото попитах как да ги намеря, ме упъти на чист български език: „-Карайте направо, след втората пресечка завийте надесно – те там са!

    Прочетох „Българи под прикритие в Беломорска Македония“ на Даринка Илиева и не мога да се въздържа да задам риторичния въпрос:

    -Що за хора („хора“ е гръцка дума; българинът казва „човеци“) са наистина гърците, та така зверски са се отнесли с българите – пък и до днес продължават да изкореняват българското и да присаждателинското„? Нали уж и те, и ние сме европейци… а за Европа личностното самоопределение е непререкаем закон? Даже турците по време на робството са били по-толерантни към раята…

    Съчувствувам на съседите за тежката ситуация, в която са натикани от чужди, но и от свои, пък и от себе си. Но не мога да се освободя от усещането, че днешното им положение е в определена степен и напомняне свише, че кривите сметки от миналото, неосъзнати в настоящето, ще бъдат непременно предявени за плащане в бъдещето.

    Ние, българите, може да сме всякакви – и сме – но поне не сме андарти.

    И слава Богу!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *